Паисий Хилендарски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Паисий пренасочва насам. За други значения вижте Паисий (пояснение).

Паисий Хилендарски
Паисий Хиляндарски.jpg
Паметник на Паисий Хилендарски
Български будител
Роден 1722
Банско, Османска империя
Починал 1773
Амбелино, Османска империя
Почитан в Православна църква
Празник 19 юни

Паисий Хилендарски (17221773), често наричан още Отец Паисий, e български народен будител и духовник, автор на „История славянобългарска“. Изразените в труда му идеи за национално възраждане и освобождение на българския народ карат много учени да го сочат за основоположник на Българското възраждане. Канонизиран е за светец с писмен акт на Светия синод на Българската православна църква през 1962 година.

Биография[редактиране | edit source]

Информация за живота на Паисий имаме от автобиографичните му бележки в „История славянобългарска“, вписванията в хилендарските кондики и някои писма. Роден е през 1722 година в Самоковската епархия със светско име Пенко или Петър. Най-сериозната научна хипотеза в българската историография казва, че Паисий Хилендарски е син на Михаил Хадживълчев и брат на Лаврентий (Лазар) Хилендарски и Хаджи Вълчо от Банско. Различни краеведски трудове посочват други селища като родно място на Паисий Хилендарски, но те не получават сериозно внимание.

Паисий Хилендарски не получава системно образование, но през 1745 година се замонашва в Хилендарския манастир, където по-късно става йеромонах и проигумен. През 1758 година пътува до Сремски Карловци като таксидиот, където се запознава с исторически съчинения и средновековни източници за българската история, които ще му послужат за написването на основния си труд. „История Славянобългарска“ е завършена през 1762 година в Зографския манастир, след като Паисий напуска Хилендерския манастир заради раздор с останалите монаси. При обиколките си из българските земи като таксидиот носи и своя труд, за да се преписва и разпространява сред българите. Предполага се, че е починал през 1773 година на път за Света гора в селището Амбелино (днес Св. Георги - квартал на Асеновград)[1].

Влияния и значимост[редактиране | edit source]

Историята на Паисий Хилендарски е значително повлияна от исторически съчинения като „Деяния церковная и гражданская“ на Цезар Бароний и „Книга историография“ на Мавро Орбини. За написването ѝ е ползвал още исторически извори от манастирските библиотеки в Атон и Сремски Карловци.

Паисий се стреми да събуди народностното им съзнание, да им внуши, че имат основания за високо национално самочувствие и гордост. Един от най-важните му аргументи за това е дейността на славянските първоапостоли Константин-Кирил Философ и Методий, политическият и културен просперитет на Средновековната българска държава и видните ѝ владетелите. Българската историография поставя долната граница за начало на Българското възраждане с труда на Паисий Хилендарски[2][3]. Известни са около 60 преписа на книгата му, първият препис е на Софроний Врачански (1765), а първото печатно издание на книгата е направено през 1844 година под заглавие „Царственик“ след силна редакция от Христаки Павлович.[4]

Съвременни аспекти[редактиране | edit source]

Първа страница от оригиналния ръкопис на Паисий на „История славянобългарска

Паисий Хилендарски е сред първите 10 в класацията на БНТ Великите българи, Пловдивският университет, Софийската математическа гимназия и други учебни заведения в България са наречени на негово име.

С постановление на правителството от 28 юли 2000 година се определя годишна държавна награда "Свети Паисий Хилендарски", която се присъжда за стимулиране на български творци и изпълнители на произведения, свързани с българската история и традиции. Носители на държавната награда “Свети Паисий Хилендарски” са проф. Вера Мутафчиева (2000 г.), акад. Светлин Русев (2001 г.), проф. Стефан Данаилов (2002 г.), Йордан Радичков (2003 г.), проф. Христо Христов (2004 г.), арх. Богдан Томалевски (2005 г.) и писателят Богомил Райнов (2006 г.) [5]

Паметник на Паисий в Самоков

През 2008 година в Банско на мястото, където някога е стояла бащината къща на Хилендарски е открит мемориален музей, посветен на него.

Литература[редактиране | edit source]

  • Тодоров, Ил. Паисий Хилендарски. Литература за живота и делото му. Анотиран библиографски указател. С., НБКМ, 2003, 172 с.
  • Златарски, В. Н. Към въпроса за тъй наречените преправки на Паисиевата история. -–Периодическо списание на БКД, кн. 59, 1899, 723-757.
  • История славеноболгарская, собрана и нареждена Паисием иеромонахом. Стъкми за печат по първообраза Й. Иванов. София, 1914
  • Романски, Ст. Нов Софрониев препис на Паисиевата история от 1781 г., съпоставен с преписа от 1765 г. С., 1938.
  • Снегаров, Ив. Един препис на Паисиевата история в Преображенския манастир. – Македонски преглед, 13, 1942-1943, № 2, 85-124 (Влад Гладичов).
  • Велчев, В. Неизвестен последовател на Паисий Хилендарски. – Език и литература, 1956, № 6, 446-458 (Влад Гладичов).
  • Ангелов, Б. Ст. Преписи на Паисиевата история. – Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, с. 307-.
  • Ангелов, Б. Ст. Паисий Хилендарски – История словеноболгарская. Никифоров препис от 1772 г. С., 1961.
  • Стоянов, М. Преписи на Паисиевата “История славяноболгарская”. – В: Паисий Хилендарски и неговата епоха. С., 1962, 557-596.
  • Харалампиев, Ив. Наблюдения върху морфологичните особености на Гладичовия препис на “История славянобългарска”. – В: Студентски изследвания, кн. II. Велико Търново, 1973, 17-28.
  • Харалампиев, Ив. Още за книжовника Влад Гладичов и за неговия препис на Паисиевата история. – Език и литература, 1978, № 5, 54-63.
  • Тодоров, Ил. Жеравненският препис на “История славеноболгарская”. – Известия на Народната библиотека “Кирил и Методий”. Т. 16 (22), 1981, 19-59.
  • Кенанов, Д., А. Петков. Мердански сборник от XIX век с непълен препис на "История славянобългарска". - Литературна история, 1988, кн. 17, 58-66.
  • Караджова, Даринка. Два нови преписа на Паисиевата “История славянобългарска”. - Български форум, VI, 1997, № 3, 238-243.
  • Паисий Хилендарски. История славяноболгарская 1771. Самоковски препис. Фотот. изд. С., Сдружение “Демократична мрежа” и сдружение “България 681”, 2004, 281 л.
  • Кенанов, Д. Мердански сборник от XIX век с непълен препис на „История славянобългарска”. – В: Същият. Българистични простори, Пловдив и Велико Търново, ИК „Жанет-45”, „ПИК”, 2007, 198-207.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикиизточник
Уикиизточник разполага с оригинални творби от:
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.489-490.
  2. Преподобный Паисий Хилендарский, http://days.pravoslavie.ru
  3. Биографични бележки за Паисий Хилендарски, http://www.slovo.bg
  4. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.489-490.
  5. Богомил Райнов получи държавната награда Свети Паисий Хилендарски
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.