Пакт Сааведра Ламас
| Пакт Сааведра Ламас | |
 Факсимиле на корицата на Договора за предотвратяване на войната. Източник: ДА „Архиви“. | |
| Информация | |
|---|---|
| Подписване | 10 октомври 1933 г. |
| Място | Буенос Айрес, Аржентина |
| Пакт Сааведра Ламас в Общомедия | |
Пакт Сааведра Ламас (на испански: Pacto antibélico Saavedra Lamas или Tratado antibélico de no agresion y de conciliacion) е антивоенен договор за предотвратяване на война чрез ненападение и помирение. Получава това название в чест на неговия автор Карлос Сааведра Ламас — министър на външните работи на Аржентина. Договорът е подписан на 10 октомври 1933 г. в Буенос Айрес от Аржентина, Бразилия, Мексико, Парагвай, Уругвай и Чили. До края на същата година се присъединяват Боливия, Колумбия, Коста Рика и Салвадор.[1] На 27 ноември 1934 г. към пакта се присъединява и България.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
През лятото на 1932 г. е изработен проект за съглашение с първоначално название „Южноамерикански антивоенен договор“. В член 3. Карлос Сааведра Ламас провъзгласява отказа от въоръжена и дипломатическа намеса на чужди държави. При официалното му представяне се посочва, че договорът изпълнява същите цели и задачи, каквито има пактът Бриан-Келог и е нов инструмент за поддържане на мира. Договорът се състои от 17 члена.[1]
През март 1933 г., САЩ заявяват своята политика на добросъседство с държавите от Латинска Америка.[3] Провежда се среща между държавния секретар на САЩ Кордел Хъл и министъра на външните работи на Аржентина Карлос Сааведра Ламас, при която се взима решение САЩ да подпишат договора за предотвратяване на война, а Аржентина се присъединява към пакта Бриан-Келог.[4] По-късно пактът „Сааведра Ламас“ е подписан и ратифициран от Италия, Чехословакия, Румъния, Испания, Югославия, Гърция и Норвегия.[1]
Текст на договора[редактиране | редактиране на кода]
- Пакт Сааведра Ламас. Източник ДА „Архиви“
-
-
-
-
-
-
.jpeg)
.jpeg)
.jpeg)
.jpeg)
.jpeg)
.jpeg)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Caminos, Hugo. Saavedra Lamas, 70 años después // lanacion.com, 16.12.2006. Архивиран от оригинала на 2017-04-25. Посетен на 08.03.2014. (на испански)
- ↑ Указ № 202/1934 г. ЦДА, ф. 176К, оп. 6, а.е. 2427, л. 40
- ↑ Ермолаев, В. И. Очерки истории Аргентины. Москва, Соцэкгиз, 1961. с. 365-366.
- ↑ Ермолаев, В. И. Очерки истории Аргентины. Москва, Соцэкгиз, 1961.
