Паладински ритуал
Паладинският ритуал или Измислицата на Таксил са група антимасонски публикации на френски език от Лео Таксил в периода от 1885 г. до 1897 г., т.е. по времето преди и на аферата Драйфус.
Авторът Мари Жозе Габриел Антоан Жоган-Пажес използвайки псевдонима Лео Таксил встъпва предходно в лоното на католическата църква, насочвайки перото си срещу франкмасоните и скритите привърженици на сатанизма сред последователите на тамплиерите във Франция. Публикациите му жънат невероятен успех сред читателите.
Още със стъпването си на евразийския материк и по-специално във Франция, масонството е заклеймено от Римокатолическата църква. Първата енциклика “In Eminenti” срещу тъй наречените свободни зидари e издадена от папа Климент XII през 1738 г., непосредствено след учредяването на тъй наречения Велик изток на Франция. С наближаването на 100-годишнината от тъй наречената Велика Френска революция, масонството е заклеймено вовеки с енцикликата “Humanum Genus” от 1884 г., издадена от папа Лъв XIII. В нея папата постановява, че човечеството е “разделено на две различни и противоположни партии”, от които едната е “ Царството Божие на земята, а именно, истинската Църква на Иисус Христос”, а “другата е царството на Сатаната”. Според тази енциклика, масоните ведно с натуралистите и всички останали които вярват в равните човешки права, властта на народа и разделението на Църквата от държавата са част от Царството на Сатаната.
Веднага след излизането на папската енциклика, Лео Таксил започва серия от публикации известни като Паладинския ритуал, т.е. онзи на тамплиерите, който по признанието на масоните те следват, а това са паладините кланили се на маската на Бафомет след завръщането си от Леванта и Светите земи, където основали кръстоносни държави. Авторът изгражда тезата, че масоните са тайни или неосъзнати поклоници на Луцифер, който на практика ги ръководел, а те били на служба при него заради користността си или поради своето невежество, като били направлявани в злите си дела от невидимата му дяволска ръка.
Лео Таксил получава само първата степен в масонството през 1881 г., но на следващата година е изгонен от ложата. През 1885 г. приема католицизма след аудиенция при папа Лъв XII, нагърбвайки се с важната обществена задача да разкрие тайния ритуал и да заклейми публично и под лъчите на Слънцето на светло техния заговор срещу хуманизма. Използвайки метафората за някакъв “паладински ритуал” на почитатели на Сатаната, въведен от Алберт Пайк в рамките на тъй наречения “шотландски ритуал” на масоните, Таксил художествено изобличава членуващите в масонските ложи и тяхната тъмна дейност в серия от публикации. През 1896 г. Лео Таксил става един от организаторите на Антимасонски църковен конгрес в Тренто, където в средата на 16 век се провежда Трентския събор сложил началото на контрареформацията.
“Паладинският ритуал” е измислица на Таксил. На 19 април 1897 г. той заявява пред Парижкото географско дружество, че “сатанинската тайна” също е фантасмагория, като и скандалната американска авторка на повечето публикации Диана Уоган също е измислена от него и, че “паладинизмът сега е мъртъв завинаги, защото баща му току що го уби”. В съчетание с това "откровение", Таксил излиза и с признанието, че е искал с "хубавата си лъжа" да убие всички вярващи от смях, след като е разигравал църквата със своята набожност заедно с двама свои приятели в продължение на 12 години. В крайна сметка, поредната шега на Таксил предизвиква трагикомизъм сред публиката и част от присъстващите на поредното му "откровение" се нахвърлят върху лъжовния автор и се налага парижката полиция да го извежда тайно от сградата на Парижкото географско дружество, спасявайки го от побеснелите почитатели на творчеството му, като даже някои от най-пламенните му защитнички са на мнение, че "този път Лео действително е излъгал".
Подобно на наказателен процес, самопризнанието на Таксил предизвиква още по-голямо недоверие къмто "поредната лъжа" на Таксил и точно в разгара на процеса Драйфус се налага становището, авторът на “паладинския ритуал” наместо да оневини масонството със самопризнанието си, още повече му наврежда, след като сред публиката плъзва слуха, че авторът на публикациите бил купен от масоните. Предходно още през 1890 г. Лео Таксил се разграничава от антисемитските публикации на Едуар Дрюмон в "Либр парол".
Библиография[редактиране]
- Eugen Weber, Satan Franc-Maçon. La mystification de Leo Taxil, Paris, Julliard, collection « Archives », 1964.
- Thérèse de Lisieux, « Le Triomphe de l'humilité » suivi de « Thérèse mystifiée » (1896-1897) : l'affaire Léo Taxil et le manuscrit B, Paris, Éditions du Cerf, 1975, 144 p.
- Jean-Pierre Laurant, « Le Dossier Léo Taxil du fonds Jean Baylot de la Bibliothèque Nationale » in Politica Hermetica, n°4, 1990.
- Fabrice Hervieu, « Catholiques contre francs-maçons : l'affaire Léo Taxil » in L'Histoire, n°145, juin 1991, p.32-39.
- Jacques Van Herp, « Une source de Lovecraft, Le Diable au XIXe siècle » in Lovecraft. Cahiers de l'Herne, n°12, Éditions de l'Herne, Paris, 1969, p. 141-146.
- Bernard Muracciole "Léo Taxil, Vrai Fumiste et Faux Frère" Editions Maçonniques de France, 1998
- L'affaire Diana Vaughan - Léo Taxil au scanner, 2002. Une interprétation antimaconnique de l'affaire, par un ou plusieurs auteur(s) anonyme(s) se présentant comme un « collectif de chercheurs indépendants, membres de l'Observatoire de la Haute-Maçonnerie et en collaboration avec la William Morgan Association ».
- Умберто Еко в Пражкото гробище се връща към мистификацията на Таксил пред Парижкото географско дружество, предизвикала неимоверен обществен скандал.
- Thierry Rouault, Léo Taxil et la franc-maçonnerie satanique : analyse d'une mystification littéraire, Camion Noir, 2011
Вижте също[редактиране]
- Лунно общество
- Антимасонска партия
- Велик запад на Франция
- Протоколи на Сионските мъдреци
- Антимасонска изложба
- Пражкото гробище
