Палатализация в славянските езици

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Процесите на палатализацията в славянските езици започват в праславянски и предизвикват съществени промени във фонемната система, тясно свързани със закона за синхармонизма. Причини за палатализацията в праславянски са:

  • несричкотворно i, придобило характер на j;
  • предните гласни;
  • палатални (меки) съгласни;

Палатализацията в праславянски не е еднократна и протича на няколко етапа, поради което в славистиката по традиция се говори за три палатализации, както и за палатализация на съгласните под влияние на j. Те представляват важни етапи в развитието на праславянската фонетика. Чрез тях фонемната система се увеличава – появяват се нови, палатализирани съгласни. Палатализациите играят също така важна роля в процеса на обособяване на славянските езици.

Палатализация на съгласните под влияние на *j[редактиране | edit source]

Тази палатализация е много стара и има аналогия в балтийски и тохарски език. На палатализация от *j са подложени без изключение всички съгласни, които при това се сливат напълно с j, напр. k + j = č. Някои учени предполагат, че тази промяна протича през междинен етап с удвояване или удължаване на съгласните: k + j > k’k’ > ć > č.

Резултатите от тази палатализация са следните:

Резултати, останали еднакви във всички славянски езици[редактиране | edit source]

k č plakati: plak+jo- plačǫ
g ž lъgati: lug+jo- lъžǫ
x + j > š dyxati: dūx+jo- dyšǫ
z ž mazati: maz+jo- mažǫ
s š pisati: pis+jo- pišǫ

Тези резултати са еднакви на цялата славянска територия и са сходни с тези от първа палатализация, което говори за близост във времето на протичане на промените.

Различни резултати в славянските езици[редактиране | edit source]

r r’ tvoriti: tvor+jo- tvor’ǫ
l l’ moliti: mol+jo- mol’ǫ
n n’ goniti: gon+jo- gon’ǫ
b + j > b’, bl’ gubiti: gub+jo- gub’ǫ, gubl’ǫ
p p’, pl’ kupiti: kup+jo- kup’ǫ, kupl’ǫ
m m’, ml’ lomiti: lom+jo- lom’ǫ, loml’ǫ
v v’, vl’ loviti: lov+jo- lov’ǫ, lovl’ǫ

Първоначално тези резултати са еднакви и са запазени и до днес в български, но по-късно в различни славянски езици настъпват промени:

Взаимоотношенията между двата типа резултати от тази палатализация не могат да бъдат изяснени напълно. Някои учени смятат[кой го твърди?], че единият е по-стар по време, т.е., първоначално се разпространяват форми с l’, след което l’ се изгубва в някои от езиците (изтъкват се примери от полски: kopla, grobla, niemówla и чешки топоними Davle, Zitovle и др.). Други учени пък твърдят[кой го твърди?], че съгласните първоначално са смекчени под влияние на j, а l’ се развива по-късно в източните диалекти.

Палатализация на t и d под влияние на *j[редактиране | edit source]

Резултатите от палатализацията на t и d под влияние на *j са твърде разнообразни в славянските езици:

Праславянски tj světja dj medja
Западнославянски чешки c svíce z meze
лужишки c swěca z mjeza
полски c świeca dz miedza
словашки c svieca dz medza
Източнославянски руски č свеча ž межа
украински č свіча ž межа
беларуски č свячка ž мяжа
Южнославянски (старо)български št свѣшта, свещ žd межда
сръбски, хърватски ć sveća đ međa
словенски č sveča j meja
македонски k’ свеќа g’ меѓа

Разнообразието в резултатите свидетелства, че те са настъпили в края на праславянската епоха.

Палатализация на групи съгласни под влияние на *j[редактиране | edit source]

Резултатите от палатализацията на групата ktj (kti) са същите като от tj:

  • в старобългарски: плеште, ношть;
  • в староруски: плече, ночь;
  • в полски и чешки: plece, noc
  • в сръбски и хърватски: pleća, noć
  • в словенски: pleče, noč

Резултатът от slj e šl’: myslitimyšl’enije.

Палатализация на съгласните под влияние на окръжаващите ги гласни[редактиране | edit source]

Промените в този случай настъпват под влияние на предните гласни, които въздействат най-силно върху веларните съгласни k, g и x, при които настъпват промени, известни в славистиката като първа, втора и трета палатализация.

Първа палатализация на k, g, x[редактиране | edit source]

Съгласните k, g, x се променят под влияние на предните гласни e, i, ě, ь и ę. Резултатът е следният:

  • k > č: *kětūr- > četyre
  • g > ž: *gwiv- > živ-
  • x > š: *duxě- > duše

Тези промени настъпват предимно при различни граматични форми при склонението и спрежението: vьlkъ, vьlče (звателен падеж), dělaaxъ, dělaaše (минало несвършено време) и т.н.

Втора палатализация на k, g, x[редактиране | edit source]

Втора палатализация е значително по-нова от първата. При нея k, g, x се променят по следния начин:

  • k > c: *koina > cěna
  • g > dz / z: *ghoil- > dzělo
  • x > s / š (в западнославянски): *duxi- > dusi

Съчетанията gv и kv пред ě и i се развиват под влияние на втора палатализация, по различен начин в различните праславянски диалекти:

  • в източните и южните:
    • gv > dzv / zv: gvězda > dzvězda, звезда
    • kv > cv: květъ > cvětъ, цвет (руски)
  • в западните остават непроменени:
    • gv: gwiazda (полски), hvězda (чешки)
    • kv: kwiat (полски), květ (чешки)

Трета палатализация на k, g, x[редактиране | edit source]

Третата палатализация е прогресивна, т.е. върху съгласните оказва влияние предимно предходната гласна (ь и ę), обаче следходната не трябва да е лабиализована. Резултатите са същите, както и във втора палатализация:

  • ăvĭkā > ovьca
  • vaĭnĭk- > věnьcь
  • stĭg- > stьdza

По трета палатализация се променят и чужди заемки, напр.: *kuningas > *kъnędzь.

Палатализация на групи съгласни[редактиране | edit source]

  • По първа палатализация sk’, zg’, sx’ се променят:
    • в южнославянски се променят в št, žd, š (dъskadъštica; razgaraždьje /клони/)
    • в севернославянски се променят в šč, ždž, š.
  • По втора палатализация sk’, zg’ се променят в st, zd: l’udьskyl’udьstьji; razgarazdě.

Депалатализация[редактиране | edit source]

Депалатализацията е противоположен процес на палатализацията. При нея се наблюдава преминаване на предните гласни в задни. Това явление е от по-късните етапи на развитие на славянските езици. Засвидетелствана е депалатализация на ě > a след j, č, ž и š. От по-късен етап е депалатализацията e > o в севернославянските езици: в полски: mesǫ > miosą; berǫ > biorą. В източнославянски тази промяна се осъществява по-късно, винаги в ударена сричка: зеленый; зелёный (руски).

Използвана литература[редактиране | edit source]

  • Иван Куцаров, Сравнителна граматика на славянските езици (лекции в СУ, 1978–1979)
  • Увод в изучаване на южнославянските езици, БАН, С. 1986