Палацо Алдобрандини дел Папа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Палацо Алдобрандини)
Палацо „Алдобрандини дел Папа“
Palazzo Aldobrandini del Papa
250
Притежание наАлдобрандини (бивше)
Започнат16 век
Координати43°46′28.44″N 11°15′09.67″E
ДържаваИталия
ГрадФлоренция
Улицапл. „Мадона дели Алдобрандини“ № 8
Палацо „Алдобрандини дел Папа“ в Общомедия

Палацо „Алдобрандѝни дел Папа“ (на италиански: Palazzo Aldobrandini del Papa) e дворец и резиденция на влиятелното семейство Алдобрандини. Tази историческа сграда се намира на пл. „Мадона дели Алдобрандини“ № 8 във Флоренция, Италия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Сегашната сграда се намира там, където преди е имало различни къщи, собственост на кадетската линия Алдобрандини дел Неро до XIV век. Имотите са разширени със закупуването на допълнителни съседни сгради. Други Алдобрандини от флорентинска кадетска линия насърчават между края на XVII и началото на XVIII век интервенцията за обединяване на различните сгради, за да придадат на сградата сегашния ѝ вид, заемайки голяма площ, включваща ъгъла на днешния площад „Мадона дели Алдобрандини“ и два придатъка на днешните улици „Де Конти“ и „Дел Джильо“. Формата е на две допрени тела под ъгъл, което е много необичайно за Флоренция. По това време сградата преминава от ръцете на друг фамилен клон след изчезването на „папския“ (на Климент VIII – Иполито Алдобрандини) през 1690 г. Дворецът е значително обновен през 18 век, за да получи днешния си облик. По това време дворецът става притежание на друг клон на семейството, след като се прекъсва папския, от когото произлиза папа Климент VIII през 1690. През 1861 г. дворецът преминава в ръцете на благородническо венецианско семейство, което го продава отново.[1]

Сградата претърпява проект за реставрация, ръководен от архитект Джорджо Борзие през 1975 г., награден от Фондация „Джулио Марки“ през 1977 г. Сред личностите, живели в сградата, са италианският историк на изкуството проф. Уго Прокачи. Над вратата е имало герб на Алдобрандини ди Мадона, премахнат, когато сградата е продадена на Ернесто Модилиани през XIX век.[2]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

По време на разширението си сградата е разположена на три етажа, като двата главни предни фасади на площада са съставени под ъгъла на „отворена книга“, съответно от пет и от четири оси.

На приземния етаж има кръгъл портал с пръстен от обработени дялани камъни, увенчан с хоризонтален корниз. На този етаж има правоъгълни прозорци, затворени с решетки от ковано желязо и с рамки от обработени каменни зъбери и горна рамка, подобна на портала. От страната на ул. „Де Конти“ има мецанинови прозорци и елипсовидни аркови отвори, може би първоначално врати за карети. На първия етаж има правоъгълни прозорци с рамки и горна праволинейна рамка. На втория етаж други правоъгълни прозорци. Всички прозорци са свързани с пояс. Стрехата на покрива лежи върху голяма покривна рамка.[3] Отпред, където е входът, се виждат някои каменни елементи върху измазаната повърхност, които документират най-старите фабрики на Алдобрандини дел Неро, по-забележимо към ул. „Дел Джильо“, където камъните очертават профила на дъга.

Винченцо Меучи, Алегория на добродетелите, които побеждават пороците, 1759 г.(детайл)

От вратата се влиза в предверие с цилиндричен свод, украсен през XIX век: тук трябва да се отбележи портата от ковано желязо от XIX век и пред стълбището вратата, издълбана с гербовете на Алдобрандини. Също така в интериора, на първия етаж, освен картини от началото на 19 век, има и зали със стенописи на Винченцо Меучи (Алегория на добродетелите, които побеждават пороците), на фигуративния живописец Томазо Герардини (Галерия с фалшиви руини) и на художника на стенописи в перспектива Джузепе Дел Моро, поръчан по повод сватбата на Джован Франческо Алдобрандини с Мария Кристина Бурбон ди Монте Санта Мария (1759). Залата с фалшиви руини на приземния етаж, на ъгъла с ул. „Дел Джильо“, датира от същия век, а днес там има ресторант.

Към двореца някога е имало и градина, която все още се помни през 30-те г. на XX век от Анджоло Пучи:

„ В наше време, когато дворецът е бил на Модиляни, винаги е имало градината, но тя е била поддържана много скромно, наистина може да се каже, че е било занемарена. След като сградата е била закупена от компанията за производство на хартия „Амброджо Бинда“, тя е построила навеси върху площта на градината за използване на своята търговия с хартия. И следователно дори скромната градина днес вече е напълно изчезнала. “

Angiolo Pucci, I giardini di Firenze, IV, Giardini e orti privati della città

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Federico Fantozzi, Nuova guida ovvero descrizione storico artistico critica della città e contorni di Firenze, Firenze, Giuseppe e fratelli Ducci, 1842, с. 501;
  • Federico Fantozzi, Pianta geometrica della città di Firenze alla proporzione di 1 a 4500 levata dal vero e corredata di storiche annotazioni, Firenze, Galileiana, 1843, с. 76, n. 155;
  • Nuova guida della città di Firenze ossia descrizione di tutte le cose che vi si trovano degne d’osservazione, con piante e vedute, ultima edizione compilata da Giuseppe François, Firenze, Vincenzo Bulli, 1850, с. 120-121;
  • L’illustratore fiorentino. Calendario storico per l’anno ..., a cura di Guido Carocci, Firenze, Tipografia Domenicana, 1880, с. 145-146;
  • Walther Limburger, Die Gebäude von Florenz: Architekten, Strassen und Plätze in alphabetischen Verzeichnissen, Lipsia, F.A. Brockhaus, 1910, n. 17;
  • Augusto Garneri, Firenze e dintorni: in giro con un artista. Guida ricordo pratica storica critica, Torino et alt., Paravia & C., s.d. ma 1924, с. 190, n. XLVI;
  • I Palazzi fiorentini. Quartiere di San Giovanni, introduzione di Piero Bargellini, schede dei palazzi di Marcello Jacorossi, Firenze, Comitato per l’Estetica Cittadina, 1972, с. 183, n. 343;
  • Touring Club Italiano, Firenze e dintorni, Milano, Touring Editore, 1974, p. 266;
  • Piero Bargellini, Ennio Guarnieri, Le strade di Firenze, 4 voll., Firenze, Bonechi, 1977-1978, II, 1977, с. 175;
  • I restauri premiati dalla Fondazione Giulio Marchi dal 1967 al 1993, a cura di Patrizia Pietrogrande, Firenze, Centro Di per Fondazione Giulio Marchi, 1994, с. 85;
  • Marcello Vannucci, Splendidi palazzi di Firenze, Le Lettere, Firenze 1995.
  • Franco Cesati, Le strade di Firenze. Storia, aneddoti, arte, segreti e curiosità della città più affascinante del mondo attraverso 2400 vie, piazze e canti, 2 voll., Roma, Newton & Compton editori, 2005, I, с. 358;
  • Franco Cesati, Le piazze di Firenze. Storia, arte, folclore e personaggi che hanno reso famosi i duecento palcoscenici storici della città più amata nel mondo, Roma, Newton & Compton editori, 2005, с. 124;
  • Touring Club Italiano, Firenze e provincia, Milano, Touring Editore, 2005, с. 302;
  • Chiara Martelli in Atlante del Barocco in Italia. Toscana / 1. Firenze e il Granducato. Province di Grosseto, Livorno, Pisa, Pistoia, Prato, Siena, a cura di Mario Bevilacqua e Giuseppina Carla Romby, Roma, De Luca Editori d’Arte, 2007, с. 406, n. 73.
  • Carlotta Lenzi Iacomelli, Vincenzo Meucci (1694-1766), Firenze, Edifir 2014, с. 218;
  • Carlotta Lenzi Iacomelli, Palazzo Aldobrandini. Vincenzo Meucci, Tommaso Gheradini e Giuseppe del Moro per Giovan Francesco Aldobrandini, in Fasto privato. La decorazione murale in palazzi e ville di famiglie fiorentine, II, Dal Tardo Barocco al Romanticismo, a cura di Mina Gregori e Mara Visonà, Firenze, Edifir, 2015, с. 221-228;
  • Angiolo Pucci, I giardini di Firenze, IV, Giardini e orti privati della città, a cura di Mario Bencivenni e Massimo de Vico Fallani, Firenze, Leo S. Olschki, 2017, с. 92.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Marcello Vannucci, Splendidi palazzi di Firenze, Le Lettere, Firenze 1995.
  2. ↑ Marcello Jacorossi in Palazzi 1972.
  3. ↑ Pietrogrande 1994
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Palazzo Aldobrandini del Papa в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Италия“         Портал „Италия“          Портал „История“         Портал „История“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Палацо_Алдобрандини_дел_Папа&oldid=11940975“.