Палацо Векио

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Палацо Векио

Палацо Векио (от италиански: Palazzo Vecchio, буквално Старият дворец) е една от най-значимите сгради във Флоренция, Италия.

Строежът ѝ е започнат през 1299 г. и носи отличителните белези на готическата архитектура. Старото ядро на сградата е издигнато от Арнолфо ди Камбио.

Дворецът е увенчан от издадена еркерно покрита галерия със зъбци, подобно на крепост. Над корпуса на двореца се извисява зъбчатата кула Арнолфо (наречена на името на архитекта, който я завършва към 1310 г.). Рустицираните масивни стени са украсени от три тънки корниза и бифорни прозорци. На фасадата са поставени градските гербове и монограма на Исус Христос.

През XVI в. дворецът е преустрояван от Вазари, а през XVII - от Буонталенти. При Козимо I от 1540 г. нататък става резиденция на Медичите. От 1865 до 1871 г., когато Флоренция е столица на кралството, в двореца се помещава Палатата на депутатите и Министерството на външните работи. От 1872 г. до наши дни е сграда на общината. Вътрешният двор добива ренесансовия си вид през 1470 г. по проект на Микелоцо.

В сградата има различни и красиво декорирани стаи — най-забележителните сред тях са Залата на лилиите и Стаята на стихиите.

Названието на двореца[редактиране | edit source]

Това е правителствена сграда от 1299 г., където са заседавали приори и се наричала Новия дворец (Palagio novo). Предишната сграда на правителството Барджелло започва да се нарича Стария дворец. Когато през 15 век, управителите на комуните се обявяват за синьори (signori), сградата започва да се нарича Палацо делла Синьория, давайки по този начин и име на двореца пред нея. След това се преименова на Палацо Дукале (резиденция на херцога): великия тоскански хергоц Козимо I се мести тук през 1540 г., идвайки от своя частен дворец (днес Палацо Медичи-Рикарди). През 1565 г. пренася резиденцията си в Палацо Пити, който е разширен за целта и така Новия дворец вече спира да се нарича нов и започват да му казват Стария дворец (Палацо Векио).

Залата на петстотинте

Зала на петстотинте[редактиране | edit source]

Алегорически картини на тавана и стените на великолепната Зала на петстотинте, предназначена за провеждане на заседанията на Големия Народен Съвет след второто изгнание на Медичите от Флоренция (1494 г.), разказват за деянията на тосканския херцог Козимо I. Работите по декорирането на залата е оглавявана от Вазари и неговите ученици. Те унищожават всяко напомняне за годините на републиканското управление, включително създадените по това време шедьоври "Битка при Ангиари" на Леонардо да Винчи и "Битка при Кашина" на Микеланджело. Работите на Вазари са призвани да демонстрират могъществото и славата на херцога и неговата държава. Сред мраморните статуи трябва да се отбележи скулптурната група на Микеланджело "Гений, потъпкващ грубата сила", а също и копието на Триумфът на Флоренция над Пиза" (Джамболоня, оригиналът на който е в музея Барджело).

Други зали на двореца[редактиране | edit source]

Зала Лъв X

В Зала Лъв X се намира картината на Вазари "Обсадата на Милано", където са изобразени воини във всички възможни пози, което е типично за маниеризма.

Залата на Стихиите е украсена в алегорически фигури, изобразяващи въздуха (на тавана), земята, огъня и водата - в образа на Венера, родена от пяната.

От лоджията се открива живописна гледка към базиликата Санта Кроче, Сан Миниато ал Монте и крепостта Форте Белведере.

В Палацо Векио има Зала за аудиенции, където са изобразени гербовете на Флоренция по тавана, и Зала на лилите, която някога е била обединена с първата в едно.

Таванът на Залата на лилиите

На тавана на Залата на лилиите са изобразени златни лилии на син фон - герба на френските графовете от династията Анжу, които помагат на флорентинските гвелфи в борбата им с гибелините, за да извоюват окончателна победа. На стените на залата - има огромна фреска на Доменико Гирландайо с изображения на първия епископ на Флоренция св. Дзанобия заедно със светите Лоренцо и Стефано и политиците от Римската република (Брут, Цицерон, Сципион и др.), които би трябвало да вдъхновяват владетелите на града да защитават републиканските идеали. Композицията на Залата на лилиите завършва с "Юдит" на Донатело. През Залата на канцелариите, където е поставен бюст на Макиавели и виси негов портрет, може да се премине в Зала Маппамондо, където е изложена старинна карта на света.

В колекцията от музикални инструменти на Палацо Векио се намират цигулки на Страдивариус и Амати.