Палацо Памфили

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Палацо Памфили
250
Притежание наПамфили
АрхитектДжироламо Райналди
ГрадРим
Палацо Памфили в Общомедия

Палацо Памфили (на италиански: Palazzo Pamphilj) – ренесансов дворец в Рим, строен от папа Инокентий X през периода 1646-1650 за снаха му Олимпия Майдалкини. От 1920 г. в него се помещава посолството на република Бразилия, а от 1964 г. в територия на Федеративна република Бразилия[1].

История[редактиране | редактиране на кода]

Когато през 1644 кардинал Джовани Батиста Памфили е избран за папа под името Инокентий X. С този конклав се увеличава и авторитета на рода, който вече притежава в Рим малък дворец. Папата решава да отрази могъществото на семейството си чрез нов, величествен дворец, който да обединява стария дворец на Памфили и някои вече съществуващи сгради. Земята за строителство е купена и проектът е възложен на архитекта Джироламо Райналди. Строителството започва през 1646.

През 1647 г. архитект Франческо Боромини е консултант по дизайна и дава редица нови предложения за проекта.

През 1651 г., художникът Пиедро Кортона прави украса специално за галерията в двореца. Неговия стенопис изобразява сцени от живота на Еней, както е описан от Вергилий, тъй като Памфили считат че произлизат от него. За разлика от големия и просторен по обем Палацо Барберини, който също е изрисуван от Кортона, галерията на Палацо Памфили е с дълъг и нисък свод, което от една страна прави невъзможно доброто наблюдение на фреските. Затова Кортона разработва поредица от сцени около централен „Апотеоз на Еней“[2].

Новият дворец става дом Олимпия Майдалкини, братова жена на папата и негов важен съветник, и считана за негова любовница.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ambasciata del Brasile a Roma: Palazzo Pamphilj
  2. Blunt Anthony, Borromini, Granada, 1984, p. 174.