Палеарктика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Карта на палеарктическата екозона

Палеарктическата екозона е една от осемте екозони, на които се разделя земната повърхност. Тя е и с най-голяма площ. Включва екорегиони от Европа, частите на Азия северно от хималайските склонове, Северна Африка и северните и централните части на Арабския полуостров.[1][2]

Главни екологични региони[редактиране | редактиране на кода]

Евро-Сибирски регион[редактиране | редактиране на кода]

Средиземноморски басейн[редактиране | редактиране на кода]

Включва земите, които заграждат Средиземно море, а именно: южните части на Европа, северните части на Африка и западните на Азия. Екорегионите в тези територии съставляват най-големия и най-разнообразен регион със средиземноморски климат с предимно меки и дъждовни зими и горещи и сухи лета. Установени са 13 000 ендемични вида.

Сахара и Арабската пустиня[редактиране | редактиране на кода]

Огромният пустинен пояс, който образуват Атлантическата крайбрежна пустиня, Сахара и Арабската пустиня, е граница между палеарктическите екорегиони и афротропическите.

Западна и Централна Азия[редактиране | редактиране на кода]

Източна Азия[редактиране | редактиране на кода]

Сладководен[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. (2008) Palearctic Realm. In: Capinera J.L. (eds) Encyclopedia of Entomology. Springer, Dordrecht.
  2. Amorosi, Thomas. Contributions to the zooarchaeology of Iceland: some preliminary notes. The Anthropology of Iceland. University of Iowa Press, 1989. 203-227 p.