Палестино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Палестино
Клуб Депортиво Палестино
ПрозвищеАрабите (Арабес)
Трикольорите (Триколорес)
Основан20 август 1920
ДържаваЧили
СтадионМунисипал де Ла Систерна
Капацитет12 000
Президент Фернандо Агуад
Старши треньор Пабло Гуеде
ПървенствоПримера Дивисион
20234-о
СпонсорТренинг
ЕкипировкаБанко де Палестина
Уебсайтpalestino.cl
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Палестино в Общомедия

Клуб Депортиво Палестино (на испански: Club Deportivo Palestino) е чилийски професионален футболен отбор от Ла Систерна, Сантяго. Създаден е на 20 август 1920 г., двукратен шампион на страната и двукратен носител на Купата на Чили.

История[редактиране | редактиране на кода]

Началото[редактиране | редактиране на кода]

Отборът е създаден в южния чилийски град Осорно от група преселници от Палестина с цел участие на олимпиада за емигранти в същия град през 1920 г. Тимът играе в аматьорски първенства в продължение на над 30 години, преди през 1952 г. да добие професионален статут като един от съоснователите на чилийската втора дивизия – Примера Б. Още през първия сезон триумфира с титлата, след като завършва с равен брой точки с Рейнджърс де Талка, а шампионът е определен с допълнителен мач, в който Палестино побеждава с 4:2, като така се сдобива и с правото да участва в Примера Дивисион. През тези години отборът носи прозвището Милионерите, защото разполага с достатъчно средства за привличане на качествени играчи като някои от легендите на отбора Гийермо Диас, Роберто Кол, Марио Ортис и др. Тази политика дава резултат и през първия си сезон в елита Палестино завършва на второ място след Коло Коло. След само три сезона в Примера Дивисион, отборът печели титлата на страната през 1955 г. с десет точки преднина пред Унион Еспаньола. След това Палестино продължава участието си в елита без особен успех до 1970 г., когато изпада във втора дивизия.

Златните години[редактиране | редактиране на кода]

Падението обаче е кратко и през 1972 г. тимът завършва на първо място в първенството и печели промоция за първа дивизия, а 70-те години се оказват най-успешния период в историята на клуба. През 1974 г. заема второто място в първенството само на две точки зад Уачипато, а година по-късно печели Купата на Чили, след като надиграва на финала Лота Швагер с 4:0. Същата година печели и националния квалификационен турнир за Копа Либертадорес и така през 1976 г. дебютира в най-престижния южноамерикански клубен турнир, но не успява да прескочи първата групова фаза в конкуренцията на Унион Еспаньола и уругвайските Пенярол и Насионал Монтевидео. През 1977 г. защитава спечелената Купа на Чили (през 1976 г. турнирът не се провежда) след 4:3 след продължения срещу Унион Еспаньола, а във всичките 11 мача допуска само едно равенство. Отново е спечелен и квалификационният турнир за Копа Либертадорес, но и в изданието от 1978 г. не успява да излезе от групата с Унион Еспаньола и бразилските Атлетико Минейро и Сао Пауло. За сметка на това обаче за втори път в историята си триумфира с шампионската титла на страната, която означава и директно класиране за Копа Либертадорес през 1979 г. Този път Палестино завършва на първо място в първата групова фаза пред сънародниците си от О′Хигинс и венецуелските Португеса и Депортиво Галисия, но във втората, която е и полуфинал на турнира, остава зад парагвайския Олимпия и бразилския Гуарани. Този полуфинал е най-големият успех на клуба в международните турнири. Освен тези успехи Палестино поставя и национален рекорд, неподобрен и до днешни дни, за най-много мачове без загуба за първенство – 44.[1]

Спорадични успехи и финансова криза[редактиране | редактиране на кода]

В следващите години успехите на Палестино са спорадични, но без голям триумф. През 1983 г. в турнира за Купата на Чили, чиито формат тогава представлява три групови фази, след 18 мача в група Север тимът заема третото място, в следващата фаза – второ място след шест мача в група А, а във финалната група завършва на трето място от четири отбора. Две години по-късно остава на второ място в същия турнир, този път комбинация от групова фаза и директни елиминации, след като пада на финала от Коло Коло. През 1986 г. същите два отбора завършват на първите две места в първенството с еднакъв брой точки. В допълнителния мач за излъчване на шампиона Коло Коло отново надделява. През 1988 г. е открит новия стадион на Палестино Мунисипал де Ла Систерна. Той обаче не носи късмет на тима, който финишира в дъното на класирането и изпада във втора дивизия. Отборът остава там само един сезон, в който завършва на първо място в първата шестица на група Север и въпреки че губи финала срещу първенеца в първата шестица на група Юг Универсидад де Чиле след изпълнение на дузпи, второто място в първенството е достатъчно за промоция в елита. През 90-те години липсват съществени успехи, а по-голямата част от първото десетилетие на 21 век е белязана от финансовата криза, налегнала клуба. Трансформацията на отбора в частно акционерно дружество през 2004 г. и закупуването му от група бизнесмени с арабски произход не успява да осигури нужната финансова стабилност. Въпреки че е един от отборите в първенството с най-малък бюджет, в турнира Клаусура през 2008 г. достига финал, загубен от Коло Коло с общ резултат 4:2. След като през първата половина на 2009 г. регистрира загуби в размер на 406 милиона чилийско песо (731000 долара), Палестино става третият чилийски тим след Коло Коло и Универсидад де Чиле, който излиза на фондовата борса в Сантяго.[2] Освен това акции са предложени и на борсата в Палестина, което превръща отбора в първата западна компания на тази борса.[2] Отборът достига до още един финал за Купата на Чили – в изданието през сезон 2014/2015, в който губи от Универсидад де Консепсион с 3:2.

Полемика с екипите[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 2014 г. еврейската общност в Чили реагира остро на новите екипи на Палестино, в които цифрата 1 на номерата на играчите е заменена с подобно на нея изглеждащото стилизирано изображение на Палестина отпреди създаването на израелската държава.[3][4] Това разпалва остра дискусия между еврейската и палестинската общност в страната, но и в чужбина. Герардо Городишер, президент на еврейската общост в Чили, заявява: „Знаем, че ФИФА забранява подобни действия. Недопустими са подобни политически асоциации, езикът на омразата и конфликтите от Близкия изток да се вкарват в спортните среди.“[3][5] Международни органиции като Симон Визентал Център обвинява отбора в „подстрекаване към тероризъм“.[6] Палестинската общност от своя страна заявява: „Ние отхвърляме лицемерието на онези, които обвиняват тази карта, но те ​​говорят за окупираната територия като спорна територия.“[3][5] Отборът на Палестино обявява официалната си позиция в своя официален профил във Фейсбук: „Палестино и неговите символи съществуват в Чили от 1920 г., 28 години преди създаването на държавата Израел в Палестина. Възмутени сме от лицемерието на евреите, които говорят за спортна територия и в същото време подкепят нелегалното заселване и строежа на разделящата стена. За нас, свободна Палестина винаги ще означава не по-малко от Палестина в нейните исторически граници.“[7] Първото официално оплакване пред Чилийската футболна федерация идва от страна на президента на Нюбленсе Патрик Киблиски, който е от еврейски произход. Федерацията глобява Палестино с около 1300 щатски долара заради трите мача, в които тимът играе с тези екипи и го задължава занапред да използва само цифри в номерата на играчите.[8] Президентът на Палестино Фернандо Агуаг заявява, че няма да оспорва глобата и няма да използва картата вместо цифрата 1, но тъй като решението на федерацията не забранява употребата на картата на Палестина като цяло, екипите ще получат нов дизайн, възползвайки се от свободата да използват символите и историческите граници на Палестина.[9] Така картата на Палестина се появява в златист цвят и още по-големи размери на предната страна на новите екипи, а в цифрите на номерата на играчите е изобразена нейна умалена версия. Забранените фланелки добиват широка популярност и само за по-малко от месец след първата им употреба в официален мач продажбите скачат с 300%, с поръчки от цял свят,[10] като дори след забраната официалният сайт на Палестино продължава да рекламира продажбата им.[11] Агитките на двата чилийски тима с най-много привърженици Коло Коло и Универсидад де Чиле изразяват своята солидарност към Палестина и палестинския народ по време на мачовете срещу Палестино, издигайки транспаранти в тяхна подкрепа.[11]

Футболисти[редактиране | редактиране на кода]

Настоящ състав[редактиране | редактиране на кода]

№ Нац. Играч Роден Последен отбор
Вратари
1 Дарио Мело 24.03.1994 Депортес Темуко
12 Хосе Кесада 17.08.1990 юноша на отбора
31 Матиас Ерера 07.05.1995 юноша на отбора
32 Иван Мейроне 28.06.1995 юноша на отбора
Защитници
2 Пауло Диас 25.08.1994 юноша на отбора
3
Херман Ланаро 21.03.1986 Нуева Чикаго
4 Алехандро Контрерас 03.03.1993 юноша на отбора
14 Байрон Сааведра 06.07.1997 юноша на отбора
19 Хорхе Швагер 04.07.1983 Унион Ла Калера
22 Матиас Ескудеро 15.12.1988 Нуева Чикаго
28 Фелипе Кампос 08.11.1993 юноша на отбора
Полузащитници
5 Агустин Фариас 25.12.1987 Банфийлд
6 Алехандро Маркес 31.10.1991 Депортес Темуко
7 Диего Росенде 11.02.1986 Депортес Ла Серена
8 Сесар Валенсуела 04.09.1992 Кадис Б
10 Хасон Силва 13.02.1991 Коло Коло
15 Леонардо Валенсия 21.04.1991 Сантяго Уондърърс
17 Естебан Карвахал 17.11.1988 Унион Сан Фелипе (под наем)
18 Хосе Сагредо 25.02.1994 юноша на отбора
23
Матиас Видангоси 25.05.1987 Унион Еспаньола
25 Игнасио Аяла юноша на отбора
26 Диего Торес 21.03.1995 Сан Антонио Унидо
29 Хонатан Кантияна 26.05.1992 Сан Антонио Унидо
33 Себастиан Силва 01.07.1997 юноша на отбора
34 Виктор Кампос 24.09.1997 юноша на отбора
Нападатели
9 Ренато Рамос 12.02.1979 Лота Швагер
11 Диего Чавес 14.02.1986 О′Хигинс
13 Маркос Рикелме 01.06.1989 Феникс
16 Фабиан Аумада юноша на отбора
21 Марсело Моралес 14.07.1992 юноша на отбора
27 Хорхе Гуахардо 09.05.1994 Депортес Валдивия

Известни бивши футболисти[редактиране | редактиране на кода]

Известни треньори[редактиране | редактиране на кода]

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Рекорди[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Palestino revelling in Libertadores return
  2. ↑ а б Chile's Palestino tapping roots to go public
  3. ↑ а б в Чилийски футболен отбор сложи Палестина на екипа си
  4. ↑ Чилийски футболисти ритат с антиизраелски екипи
  5. ↑ а б 'Palestine' Soccer Team Agrees To Yank 1-State Map From Jersey
  6. ↑ Chile’s Palestine soccer club stirs furor with map uniform
  7. ↑ Palestino – Getting shirty in Chile, архив на оригинала от 24 май 2015, https://web.archive.org/web/20150524225840/http://footballpink.net/2015/04/08/palestino-getting-shirty-in-chile/, посетен на 3 май 2015 
  8. ↑ Chilean football club counters jersey ban with more prominent map of historic Palestine, архив на оригинала от 29 юни 2015, https://web.archive.org/web/20150629191438/http://smpalestine.com/2014/01/30/chilean-football-club-counters-jersey-ban-with-more-prominent-map-of-historic-palestine/, посетен на 3 май 2015 
  9. ↑ Palestino rediseñará camiseta con polémico símbolo[неработеща препратка]
  10. ↑ New Chilean club soccer shirt ‘damages Jewish-Palestine relations’, архив на оригинала от 31 декември 2015, https://web.archive.org/web/20151231222640/http://santiagotimes.cl/new-chilean-club-soccer-shirt-damages-jewish-palestine-relations/, посетен на 3 май 2015 
  11. ↑ а б Putting Palestine on the Map…and the Soccer Jersey
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Палестино&oldid=12067849“.