Палиум

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Палиум на Йоан XXIII

Палиум (на латински: pallium) е част от католическото църковно и литургическо облекло на римските папи и митрополитите от латинския обред на Римокатолическата църква.

Представлява тясна бяла вълнена лента с избродирани шест черни, червени или виолетови кръстове. В източните обреди (православните църкви и източнокатолическите църкви) аналог на палиума се явява омофорът.

Литургично значение[редактиране | edit source]

Папа Йоан Павел II с палиум

Историческият произход на палиума е свързан със символа на заблудената овца, която пастирът носи на своите рамене (Евангелие от Матей 18:12). Папският палиум символизирира абсолютната власт на римския папа. Митрополитският палиум е знак за подчининието спрямо папата и за митрополитската власт в пределите на съответната митрополия. Кодексът на каноническото право на Римокатолическата църква посочва, че "палиумът обозначава властта, която митрополитът на Римската царква придобива по право в своята епархия".

Папата поставя палиум на всяка литургия. Митрополитът може да носи палиум на всяка меса, но само в пределите на своя архидиоцез [1].

История[редактиране | edit source]

Традицията за носене на палиум от християнските епископи се появява около IV век. От VI век в Западна Европа се възприема церемония по връчване на палиум на епископите, въпреки че се връчва не на всички епископи, а само на определени от тях, като знак за особено отличие. Впоследствие еволюцията на този елемент от литургичното облекло се развива по различен начин в Западна и Източна Европа. На Изток право да носи омофор по време на литургиите има всеки архиерей, докато в същото време на Запад носенето на палиум става прероргатив само на архиепископите, а впоследствие само на митрополитите. Формата на полиума с течение на времето също се променя многократно.

Папа Бенедикт XVI с палиум

Изработване и връчване на палиума[редактиране | edit source]

Палиума традиционно се изработва от вълната на две бели агнета, отгледани в римската община от монаси - траписти от абатство Тре Фонтане. Ежегодно на 21 януари на празника на Света Агнеса Римска в църквата "Сант Анезе фуори ле Мура" се провежда папска меса, на която папата благословява тези агнета. Впоследствие те се остригват и от вълната им се изработват палиуми.

Съгласно действащото канонично право всеки нов митрополит е длъжен в тримесечен срок от своето назначение да измоли палиум от папата. Церемонията по връчването на палиума се провежда във Ватикана в тържествена обстановка, по правило на 29 юни, на празника на светите апостоли Петър и Павел.

До скоро римските папи са имали право да връчват палиум не само на митрополити, като знак за особена чест, но през 1978 г. папа Павел VI отменя тази възможност [2].

Връчване на български палиуми[редактиране | edit source]

Папа Инокентий III с палиум на гърдите

При подписването на унията между Българската църква и Ватикана в 1203 г., палиуми от от римския папа Инокентий III (1198 - 1216) освен примаса на България - архиепископ Василий Търновски, получават само още двама архиепископи - Анастасий Велбъждски и Сава Преславски.

През есента на 1203 г. Анастасий Велбъждски заедно с други български епископи изпраща писмо до папа Инокентий III с молба да им изпрати палиум, в знак за пълномощията на духовния им сан : "Прекланяйки своите вратове под десницата на неговото господство като пред най-свети отец и господин папа, с наведена глава и подвити колена поклон. На първо място грешник и смирен митрополит на пресветата църква на Велбъжд Анастасий; след него грешник и смирен митрополит на великата църква на Преслав Сава и епископът, ако и недостоен, на пресветата църква на Богородица в Скопие Марин; смиреният епископ на пресветата епископия на Призрен Аврам; грешник и смирен епископ на пресветата църква на блажения и преславен великомъченик Прокопий в Ниш Кирик и недостойният епископ и грешник на пресветата църква на Богородица във Видин Климент — ние те молим най-смирено като единствен наш пастир и вселенски отец и господар да благоизволите да ни изпратите палиум за пълнота на свещенослужителския сан, та и ние през всичките дни на нашия живот да не престанем да се молим за вашето велелепие."

Анастасий Велбъждски получава специално писмо от папата, с което молбата му е удовлетворена. В отговора на папата се посочва : "До Анастасий Архиепископ Велбъждски ...И тъй, понеже сметнахме, че нашият досточтим брат [Василий] , търновският архиепископ, трябва да бъде поставен за примат във всички земи, в които заповядва най-скъпият в Христа наш син Калоян, сияйният цар на българите и на власите, като му предоставихме според обичая на апостолическия престол знаците на почит, които се отнасят до неговата длъжност, за да почетем и теб особено като уважаван член на Търновската църква и митрополит на Велбъждката църква и прелат по митрополитско право на нейните викарии, ние ти изпращаме по любимия син Л.[ъв], презвитер, кардинал на Светия кръст, легат на апостолическия престол, мъж за препоръчване поради честния нрав и учено дарование, когото обичаме с особена обич между останалите наши братя, да ти бъде даден според, формулата, скрепена и потвърдена с нашата була, палиум, сиреч знак за пълнота на първосвещеническа власт, взет от тялото на блажения Петър. И тъй ние напомняме на твое братство, подканяме те в господа и ти поръчваме чрез апостолическо писмо да го приемеш смирено и предано и да си послужиш с него не за възвеличаване, а по-скоро за смирение вътре в църквата си през време на празничните дни на литургии, които ти посочи същият кардинал, и да се стараеш да се покажеш такъв, че вътрешната украса от добродетели да прозира под външната украса на одеждите и външната дреха да издава вътрешното състояние на душата, и то не с изкуствено преструване, а по-скоро с истинско изразяване."

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Кодекс на каноническото право, кан.437, §.2
  2. «Motu Propio» on the Conferring of the Sacred Pallium in the Church

Източници[редактиране | edit source]