Паметник на свободата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Паметник на свободата.

Паметникът на свободата
Каменното стълбище към паметника
Експозиция в паметника с картината на руския художник Алексей Попов „Защитата на Орлово гнездо (Шипка)”
Мраморният саркофаг, в който се пазят част от костите на войниците

Паметникът на свободата (също Паметник на Шипка) е монументална скулптура на връх Свети Никола

Издигнат е във връзка с драматичните военни събития от Руско-турската освободителна война. Паметникът е част от Националния парк-музей Шипка.

Паметникът е издигнат с цел да увековечи подвига на падналите за свободата на България на мястото отбранявано по време на Шипченската битка, около което са се разиграли решаващите Руско-турската освободителна война боеве през лятото на 1877 г., които и в крайна сметка решават освобождението на България и нейното бъдеще.

История на паметника[редактиране | редактиране на кода]

Основният камък на паметника е положен на 26 август 1922 г. и завършва през 1930 г. На 26 август 1934 г. паметникът на връх "Свети Никола" е тържествено открит от държавния глава цар Борис III.

През 1920 г. живите ветерани-опълченци се събират на нов конгрес и решават да се построи Паметник на свободата на връх Шипка. Средствата за изграждане на паметника са събирани като доброволни дарения от целия народ. Конкурсът за паметника е спечелен от архитект Атанас Донков и скулптора Александър Андреев, който заедно с Кирил Шиваров изпълнява монументалната фигура на лъва. Инвеститорският надзор на строежа се осъществява от архитект Генчо Скордев.

Самият строеж започва през пролетта на 1926 г. под ръководството на инж. Богдан Горанов, арх. Минчо Заеков и инж. Иван Данчов. За главен майстор е назначен Илия Мъглов, който поради лошото време го изгражда до нивото на костницата. Назначават нов главен майстор – Пеньо Атанасов Колев от с. Дралфа, Търговищко (Пеньо Бомбето). През летата на 1927, 1928 и 1929 г. кипи усилената строителна дейност с участието на майсторите Кънчо Кавръков, Генчо Ваков, Илия Рашков, Георги Иванов, братята Христо и Георги Димитрови и още десетина души от Габровско. Камъните се обработвали на ръка и извозвали до паметника с волски каруци, а пясъкът се превозвал чрез катъри от Мъглиж и Енина, по нов път. Каменната кула е завършена в груб строеж през лятото на 1929 г., когато спира по политически причини. Завързва се спор за огромния бронзов лъв, който трябвало да гледа на север. Той вече е отлят в Софийския военен Арсенал по проект на скулптура Кирил Шиваров. След протест на румънското правителство, получило от Междусъюзническата война Южна Добруджа, а след това от Турция, Гърция и Сърбия, той е обърнат да гледа на изток. След решаването на този щекотлив политически въпрос строежът продължава отново през 1931 г. като са включени и части на трудовата повинност от Стара Загора.

Паметникът е открит тържествено през 1934 г. Той представлява голяма кула от доломит с форма на пресечена пирамида, с височина 31,5 м. Над входа на кулата стои огромен бронзов лъв с дължина 8 м и височина 4 м, а на другите страни на кулата са изписани местата на големите сражения - Шипка, Стара Загора, Шейново. Женска фигура олицетворява победата над турските войски. На приземния етаж на паметника стои голям мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите на руските воини и българските опълченци. Над него има още 4 етажа, на които са разположени някои копия на български бойни знамена и други реликви. На върха на кулата се открива прекрасна панорама на върха Шипка и околността.

Предистория на събитията[редактиране | редактиране на кода]

Шипченската епопея включва боевете, които са се разиграли на най-високите точки на Шипченския проход, където са върховете Свети Никола, Орлово гнездо, Шипка и др.: превземането на прохода от руски части първа битка при Шипка, решителните боеве 9 - 11 август 1877 г. втора битка при Шипка и Стоенето на Шипка.

Шипченски отряд: Българското опълчение, XXXVI-ти орловски пехотен полк и XXXV-ти брянски пехотен полк отблъскват 27-хилядна редовна турска войска, като в това число не са включени башибозушките орди. Шипченският отряд под командването на генерал-майор Николай Столетов е от 7500 войника и 27 оръдия срещу Централната османска армия под командването на Сюлейман паша.

В комплекса Шипка влиза и старата реставрирана църква. При реставрацията ѝ в нея бил открит един от най-старите български ръкописи – Енински апостол от 11 век. На север се намират селищата Шипка и Шейново, участвали активно в Освободителната война. От тези селища започва националният паметник Шипка. Край Шейново е Паметникът на победата. Там е била разбита и пленена войската на Вейсел паша.

Културно значение[редактиране | редактиране на кода]

Националните паметници при Шипка са обвързани със събития от изключителна обществена значимост. Тяхното построяване е плод на съвместните усилия на архитекти, скулптори и целия признателен български народ. Природните забележителности в района и историческите събития се преплитат, за да се превърнат в едно от най-силно заредените места у нас, една от най-големите туристически забележителности.

Обществото в България има традиция да уважава и почита националните и историческите заслуги. Наред с Левски и Христо Ботев, шипченското опълчение е с най-голяма слава и популярност сред хората. За това немалка заслуга има Вазовото произведение „Опълченците на Шипка“. Народът пази, макар и в трудните политически и икономически условия, паметта за „тоз ден бурен“.

На 3 март 2003 г. честванията на 125-годишнината от Освобождението на България от Османско владичество са посетени от президента на Русия, Владимир Путин, по покана на българския му колега Георги Първанов.

Историческа възстановка[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Мойсей Мойсеев. Градеж от кости, обич и камък. „Абагар“, Велико Търново, 2002.
  • Генчо Скордев. Изграждането на Паметника на свободата на връх Столетов. Съюз на архитектите в България, София, 1980.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

 == Външни препратки ==