Паметник на свободата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Паметникът на свободата
Каменното стълбище към паметника
Експозиция в паметника с картината на руския художник Алексей Попов „Защитата на Орлово гнездо (Шипка)”
Мраморният саркофаг, в който се пазят част от костите на войниците

Паметникът на свободата (също Паметник на Шипка) е монументална скулптура на връх Шипка.

Издигнат е във връзка с драматичните военни събития от Руско-турската освободителна война. Паметникът е част от Националния парк-музей Шипка.

Паметникът е издигнат с цел да увековечи подвига на падналите за свободата на България на мястото отбранявано по време на Шипченската битка, около което са се разиграли решаващите Руско-турската освободителна война боеве през лятото на 1877 г., които и в крайна сметка решават освобождението на България и нейното бъдеще.

История на паметника[редактиране | edit source]

Основният камък на паметника е положен на 26 август 1922 г. и завършва през 1930 г. На 26 август 1934 г. паметникът на връх "Свети Никола" е тържествено открит от държавния глава цар Борис III.

През 1920 г. живите ветерани-опълченци се събират на нов конгрес и решават да се построи Паметник на свободата на връх Шипка. Средствата за изграждане на паметника са събирани като доброволни дарения от целия народ. Конкурсът за паметника е спечелен от архитект Атанас Донков и скулптора Александър Андреев, който заедно с Кирил Шиваров изпълнява монументалната фигура на лъва. Инвеститорският надзор на строежа се осъществява от архитект Генчо Скордев. Паметникът е открит тържествено през 1934 г. Той представлява голяма кула от доломит с форма на пресечена пирамида, с височина 31,5 м. Над входа на кулата стои огромен бронзов лъв с дължина 8 м и височина 4 м, а на другите страни на кулата са изписани местата на големите сражения - Шипка, Стара Загора, Шейново. Женска фигура олицетворява победата над турските войски. На приземния етаж на паметника стои голям мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите на руските воини и българските опълченци. Над него има още 4 етажа, на които са разположени някои копия на български бойни знамена и други реликви. На върха на кулата се открива прекрасна панорама на върха Шипка и околността.

Предистория на събитията[редактиране | edit source]

Шипченската епопея включва боевете, които са се разиграли на най-високите точки на Шипченския проход, където са върховете Свети Никола, Орлово гнездо, Шипка и др.: превземането на прохода от руски части първа битка при Шипка, решителните боеве 9 - 11 август 1877 г. втора битка при Шипка и Стоенето на Шипка.

Шипченски отряд: Българското опълчение, XXXVI-ти орловски пехотен полк и XXXV-ти брянски пехотен полк отблъскват 27-хилядна редовна турска войска, като в това число не са включени башибозушките орди. Шипченският отряд под командването на генерал-майор Николай Столетов е от 7500 войника и 27 оръдия срещу Централната османска армия под командването на Сюлейман паша.

В комплекса Шипка влиза и старата реставрирана църква. При реставрацията ѝ в нея бил открит един от най-старите български ръкописи – Енински апостол от 11 век. На север се намират селищата Шипка и Шейново, участвали активно в Освободителната война. От тези селища започва националният паметник Шипка. Край Шейново е Паметникът на победата. Там е била разбита и пленена войската на Вейсел паша.

Културно значение[редактиране | edit source]

Националните паметници при Шипка са обвързани със събития от изключителна обществена значимост. Тяхното построяване е плод на съвместните усилия на архитекти, скулптори и целия признателен български народ. Природните забележителности в района и историческите събития се преплитат, за да се превърнат в едно от най-силно заредените места у нас, една от най-големите туристически забележителности.

Обществото в България има традиция да уважава и почита националните и историческите заслуги. Наред с Левски и Христо Ботев, шипченското опълчение е с най-голяма слава и популярност сред хората. За това немалка заслуга има Вазовото произведение „Опълченците на Шипка“. Народът пази, макар и в трудните политически и икономически условия, паметта за „тоз ден бурен“.

На 3 март 2003 г. честванията на 125-годишнината от Освобождението на България от Османско владичество са посетени от президента на Русия, Владимир Путин, по покана на българския му колега Георги Първанов.

Историческа възстановка[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Мойсей Мойсеев. Градеж от кости, обич и камък. „Абагар“, Велико Търново, 2002.
  • Генчо Скордев. Изграждането на Паметника на свободата на връх Столетов. Съюз на архитектите в България, София, 1980.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]