Панайот Байчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Панайот Байчев
български революционер
Панайот Байчев 
Роден: ?
Видин, Османска империя
Починал: ?
?

Панайот Байчев или Бойчев е български революционер, кумановски войвода на ВМОРО.[1]

Биография[редактиране | edit source]

Войводи в Осоговския балкан (1903). Седнали от ляво на дясно: Панайот Байчев, Питу Гули, Коста Мазнейков, Христо Чернопеев, Андрей Христов, Тодор Христов. Прави от ляво на дясно: Никола Жеков, Константин Кондов, Сотир Атанасов, Тимо Ангелов, Никола Дечев и куриерът Никола Сарафов.

Байчев е роден във Видин. Присъединява се към Върховния комитет.[2] През пролетта на 1903 е войвода на ВМОРО в Щипско. В изпълнение на решението на януарския конгрес на ВМОРО от 1903 година в началото на април 1903 година в Радомирско било складирано голямо количество оръжие. Там се образуват пет чети с войводи - Христо Чернопеев, Петър Самарджиев, Никола Жеков и Панайот Бойчев и една чета, наречена техническа, която да се грижи за поставянето на мини. Главнокомандващ на всички чети е Христо Чернопеев.

Никола Божков, Михаил Чаков, Христо Чернопеев, Панайот Байчев и четникът на Чернопеев Ангел Кайтазов от Долна баня[3] в освободения Кавала, 1912 г.
Божков, Чаков, Чернопеев, Байчев и Кайтазов.

По време на Илинденското въстание през лятото на 1903 година е в състава на отряда на Христо Чернопеев и се сражава в Кочанско.

След въстанието през 1904-1905 година е войвода в Кумановско и присъства като делегат на Окръжния конгрес на Скопския революционен окръг през януари 1905 година. Конфликтът между войводите Константин Нунков и Байчев допринася твърде много за посърбяването на района, а убийството на Нунков е също в резултат на този конфликт. През 1906 година има смъртната присъда, произнесена за установени злоупотреби, но тя не е изпълнена от Иван Гарванов, на когото е възложено организирането й.

По време на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и отново с Чернопеев и участва в освобождаването на Кавала.[4] След това освобождава градчето Правища, на което става военен комендант, като изпреварва гръцкия андартски капитан Дукас Дукас[5].

По данни на Карнегиевата анкета, която проверява за извършени издевателства спрямо местното население в Егейска Македония, отбелязва че Панайот Байчев и четниците му:

не са изнасилили нито една жена; даже се притекли на помощ на две жени, нападнати от гърците.[6]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Христо Чернопеев – виден деец на ВМОРО (1899-1915 г.), н.с. Славчо Гоцев, списание "Македонски преглед", година ХІХ, 2006, кн.1, 121-142.
  2. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 396.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 331.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 15.
  5. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.114
  6. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.171
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.