Панайот Черна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Панайот Черна
румънски поет от български произход
Панайот Черна 
Роден: 26 август 1881
Черна, Румъния
Починал: 26 март 1913 г. (на 31 г.)
Лайпциг, Германия

Панайот Станчов известен с псевдонима Панайот Черна (на румънски: Panait Cerna, Панаит Черна) по името на родното си село - Черна недалеч от гр. Мачин, е севернодобруджански българин, виден румънски поет, философ, литературен критик и преводач.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Роден е на 26 август или 25 септември 1881 г.[1] в село Черна, окръг Тулча. Бащата на Панайот Черна — Панайот Станчов[2] (Panait Stanciov) е българин, учител и четник на поп Харитон. Заселва се в село Черна и се жени за Мария Ташку — дъщеря на местен селянин[2], която е с арумънски[3] или български произход[4]. Бащата изоставя семейството си малко преди раждането на Панайот Черна[2] и двамата не се срещат никога.[2][3] За бъдещия поет българският е матерен език и е кръстен в Българската гръко-католическа църква. [2] Според румънския литературен критик Джордже Кълинеску Черна винаги е имал известни трудности при воденето на разговор на румънски език, но пишел на румънски с лекота [5]

След като завършва начално училище в родното си село, той учи в гимназията в дунавското пристанище Браила, а по-късно и философския факултет на Букурещкия университет.[2][3] Посещава и лекции във физико-химическия факултет.[3]

Черна дебютира като поет през 1897 г., на 16-годишна възраст, когато произведението му Trecutul („Миналото“), адаптация на творбата на Николаус Ленау, е публикувано в списанието на Джордже Кошбук Foaia Interesantă.[6][3] Първата му авторска поема, Orientale („Ориенталско“), е публикувана две години по-късно в списание Carmen.[3]

Творческо развитие[редактиране | edit source]

Скоро след като пристига в столицата, той взима активно участие в политическите дебати и навлиза в литературните среди. Тези ранни негови дейности са отразени през 1904 г. в серия от статии в студентския вестник Tipuri ŞI Ticuri, където П. Станчов (Р. Stanciov) е обект на сатира.[2] По това време той е привлечен от Junimea (културно и литературно движение, както и културна асоциация, основана в Яш през 1863 г.), започва сътрудничеството си с Convorbiri Literare (Литературни разговори) — списание, издавано от Симион Мехединци.[7] След 1903 г. Черна пише за Sămănătorul,[8][3] — седмично литературно списание, издавано в Букурещ от 2 декември 1901 г. до 27 юни 1910 г., а поемите му са спорадично публикувани и в други литературни издания (включително Floare Albastră и Revista Modernă).[3]

Заради известни финансови затруднения,[3] Черна завършва университета едва през 1906 г.[2][6][3] Разболява се сериозно от туберкулоза и затова трябва да смени климата.[9] Черна пътува из цяла Румъния и често посещава Южните Карпати.

Селският живот му харесва, с него се случва това, което Кълинеску нарича „социално преориентиране“, и го прави яростен критик на начина, по който властите се справят с румънската селска революция от 1907-ма година.[9]

Черна посещава Университета в Хайделберг, но следвайки съветите на покровителя си Титу Майореску решава да избере Берлинския Хумболтов университет, където следва философия, английска литература и немскоезична литература (1908-1910).[2] През 1909 г. е първият му контакт с Йон Лука Караджале.[2] Караджале описва Черна като „отличен учен и голям любител на музиката“.[2] Двамата писатели се срещат за втори път в Лайпциг през 1910 г., когато самият Черна заявява, че е пленен от Караджале и го описва като „един от най-богатите интелектуално умове, родени от нашия народ.“[2] Две години по-късно Черна с ентусиазъм приветства литературния дебют на сина на Караджале — Матю Караджале.[10]

Следване в чужбина и смърт[редактиране | edit source]

От 1910 до началото на 1912 г. Черна учи в университета в Лайпциг, където негови преподаватели са известни философи и психолози като Вилхелм Вунд, Едуард Спрангер и Ханс Фолкелт[5].

Панайот Черна умира в Лайпциг, скоро след като получава дипломата си.[9][3] Поетът първо е погребан в германския град, но по-късно е препогребан в Букурещ, в гробището Белу[3].

Окръжният център за народно творчество в гр. Тулча организира през 2001 г. XXVI-то издание на Национален конкурс за поезия и есета „Panait Cerna“, във връзка с навършването на 120 години от рождението на поета.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Călinescu, p.651. Втората дата е посочена като упоменавана от самия Черна
  2. а б в г д е ж з и к л м Călinescu, p.651
  3. а б в г д е ж з и к л м (на румънски) Mirela Stîngă, „Panait Cerna, poetul meleagurilor dobrogene“, в-к „Зиуа де Констанца“, 8 април, 2008
  4. Карчев, Петър, През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 449-450. ISBN 954321056X
  5. а б Călinescu, p.651, 652
  6. а б (на италиански) „Панайот Черна“, биографически бележки в Cronologia della letteratura rumena moderna (1780-1914) database, на Университета във Флоренция, Департамент новолатински езици и литература, посетен на 18 април 2008 г.
  7. Орня (Ornea), стр.78; Виану (Vianu), Vol. II, стр.11
  8. Lovinescu, p.10
  9. а б в Călinescu, p.652
  10. Călinescu, p.898

Външни препратки[редактиране | edit source]