Панарет Рашев
| Панарет Рашев | |
| епископ на Българската екзархия | |
 | |
| Роден |
1808 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Религия | православие |
| Учил в | Национален колеж „Свети Сава“ Атински университет Парижки университет |
Панарет (на гръцки: Πανάρετος, Панаретос) е български духовник, митрополит на Вселенската патриаршия (1854 - 1866) и на Българската екзархия (1871 - 1887), активен участник в българската църковна борба през Възраждането.[1][2][3] Вуйчо на Венета Ботева.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е като Панайот (Петър) Пенчев Иванов (Йоаниди) Рашев през 1808 година в Търново, Османската империя. Баща му е кожухар и влиятелен член на Търновската община. Учи в престижното училище „Свети Сава“ във влашката столица Букурещ, издържан от княз Александру Гика. След това учи висше образование в Атинския и Парижкия университет.[2]
В периода 1838 - 1840 година работи като придворен учител в Букурещ, а от 1840 до 1841 година е учител в търновското гръцко училище. От 1841 до 1845 година преподава в Гръцкото патриаршеско училище в столицата Цариград.[2]
Патриаршески духовник[редактиране | редактиране на кода]
През 1845 година в Цариград Панарет е ръкоположен за дякон. Служи като архидякон на Вселенската патриаршия.[1]
На 6 октомври 1854 година в патриаршеската катедрала „Свети Георги“ е ръкоположен за погониански митрополит. Ръкополагането е извършено от митрополит Софроний Артенски в съслужение с митрополитите Йоаникий Нишки и Партений Пелагонийски. Като погониански митрополит управлява патриаршеските имоти във Влашко и Молдова.[1] В Букурещ митрополит Панарет Погониански активно участва в обществения живот на българската колония. В 1862 година е един от основателите и най-активните дейци на Българската добродетелна дружина.[2] В 1862 година е многократно призоваван в Цариград, но отказва да отиде. Подава оставка на 18 октомври 1862 година.[1]
Български духовник[редактиране | редактиране на кода]
През 1866 година Панарет се присъединява към клира на българската църква и участва във формирането на Българската екзархия през 1871 година.[1] В 1876 година става председател на Българското човеколюбиво настоятелство. Почетен член е на Българското книжовно дружество. Панарет е голям даретел за насърчаване на развитието на българската просвета и култура - дарява десет хиляди австрийски жълтици на Търновската община за откриване на българско духовно училище в Лясковския манастир, поддържа ученици и студенти, дарява книги на училища.[2]
Митрополит Панарет остава в Букурещ до смъртта си на 21 март 1887 г. Тленните му останки са пренесени в Търново и погребани в преддверието на църквата „Св. св. Константин и Елена“. Носител е на ордените „Света Ана“ II степен и „Свети Александър“ II степен.[2]
След смъртта му с негови средства са образувани два благотворителни фонда - при Светия синод за и при училищното настоятелство в Търново.[2]
Част от архивите му се съхраняват във фонд №8 на Българския исторически архив в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης πρώην Πωγωνιανής κυρός Πανάρετος. (1808-1887) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 8 май 2019.
- ↑ а б в г д е ж Стоянова, Р. „Митрополит Панарет Рашев“ - фондове // Енциклопедия „Дарителството“. Посетен на 8 май 2019.
- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. I (от фонд № 1 до фонд № 26). София, Народна библиотека „Васил Коларов“. Български исторически архив, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1963. с. 72 - 76.
- ↑ Списък на архивните фондове, съхранявани в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” // nationallibrary.bg. Посетен на 14.4.2023.
| Никандър | → | погониански митрополит (6 октомври 1854 – 18 октомври 1862) |
→ | последен |