Пандемия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пандемията от Испански грип е една от най-страшните грипни пандемии за човечеството
Болни от бубонна чума, т.нар. черна смърт, 14 век

Пандемията (от гръцки — παν pan „всички“ + δήμος demos „хора“) е проява на инфекциозно заболяване, което се разпространява сред населението на определен обширен географски регион, континент или по целия свят като се заразяват много хора. Практически пандемията е вид всеобхватна епидемия, характеризираща се с появата на нов вирус или инфекциозен носител, срещу който човешката популация няма имунитет. Обикновено процентът на смъртност при пандемичните вълни е особено висок. Подобен взрив на инфекциозно заболяване сред животните се нарича панзоотия.

В миналото пандемични вълни от чума, вариола, морбили, туберкулоза, малария, коремен тиф, проказа, жълта треска и грип са обезлюдявали големи райони и дори отслабвали силите на велики държави. Заболявания като инсулт, инфаркт на миокарда, рак, затлъстяване макар и широко разпространени сред човечеството и причина за милиони жертви не могат да бъдат характеризирани като пандемия. Причината за това, е че липсва инфекциозен възбудител.

Известни пандемии[редактиране | edit source]

Тиф[редактиране | edit source]

  • Пелопонеска война (430 пр.н.е.) — от тиф умира 1/4 от атинската армия и 1/4 от населението в течение на 4 години. Високата смъртност на болестта предотвратява нейното широко разпространение, тъй като убива заразените по-бързо, отколкото те могат да пренесат заболяването. Точната причината за тази епидемия не е известна до 2006 г., когато анализ на зъби, намерени при разкопки на могили под Атинския акропол, показват наличие на бактерии на тифа.[1]

Чума[редактиране | edit source]

  • Юстинианова чума (541—700 г.) — пренесена във Византия от Египет.
  • Черната смърт — пандемия от бубонна чума, пренесена от Източен Китай. Разгаря се в средата на 14 век (1347—1351 г,). Умира 1/3 от населението на Европа по това време (около 34 млн. души).

Холера[редактиране | edit source]

  • Първа холерна пандемия (1816-1826). В миналото заболяването е ограничено само в рамките на Индустан. Пандемията започва от Бенгалия и до 1820 г. се разпространява из цяла Индия. Около 10 хиляди британски войници и безброй индийци загиват от холера при тази пандемия.[2] Заболяването се разпространява в Китай, Индонезия (само на остров Ява загиват около 100 хил. души) и до крайбрежието на Каспийско море. В периода 1817 - 1860 г. в Индийския субконтинент от холера умират около 15 милиона души. Други 23 милиона индийци умират от холера в периода 1865 - 1917 г. За същия период в Русия умират около 2 милиона.[3]
  • Втора холерна пандемия (1829–1851). Холерата напуска пределите на Русия в посока Европа и Америка. Така достига до Унгария (около 100 хил. умрели) и Германия през 1831 г., в Лондон през 1832 г. (повече от 55 хил. души умират във Великобритания),[4] Франция, Канада и САЩ сапоразени в същата година,[5] а тихоокеанското крайбрежие на Северна Америка през 1834 г.[6] Смята се,че около 150 хилязи американци умират от холера в периода 1832 - 1849 г.[7]
  • Трета холерна пандемия (1852–1860). Поразява основно населението в Русия с около милион жертви. През 1852 г. холерата възниква в Индонезия, а по късно и в Китай, през 1854 г. поразява Япония, Филипините през 1858 г. и Корея през 1859 г. През 1859 г. огнище в Бенгалия е причина за разпространение към Иран, Ирак, Арабия и Русия.[8]
  • Четвърта холерна пандемия (1863–1875). Разпространява се основно в Европа и Африка. Около 30 до 90 хиляди богомолци в Мека загиват от холера. През 1866 г. около 90 хиляди души загиват в Русия.[9]
  • През 1866 г. възниква огнище в Северна Америка. Загиват около 50 хиляди американци.[7]
  • Пета холерна пандемия (1881-1896). В периода 1883 - 1887 г. епидемията поразява 250 хиляди европейци и 50 хиляди американци. При тази пандемия са поразени 267 890 руснаци (1892);[10] 120 000 испанци;[11] 90 000 японци и 60 000 иранци.
  • През 1892 г. е заразена с холерни вибриони водата на Хамбург. Загиват 8606 жители на града.[12]
  • Шеста холерна пандемия (1899–1923). Тази пандемия има сравнително малък летален ефект в Европа, предвид развитото здравеопазване. Русия обаче отново е поразена - около половин милион души умират от холера през първата четвъртина на 20 век.[13] Шестата пандемия поразява около 800 хиляди индийци, през 1902 - 1904 поразява около 200 хиляди филипинци.[14] В Мека са регистрирани 27 епидемични вълни на холера от началото на века до 1930 г. като повече от 20 хиляди богомолци загиват по време на хадж през 1907 – 1908 г.[15]
  • Седма холерна пандемия (1962-1966). Започва от Индонезия и се причинява от щама Ел Тор.

Грип[редактиране | edit source]

Степени на опасност на инфлуенцата според СЗО
  • Древногръцкият лекар Хипократ, известен като „Бащата на медицината“ описва за пръв път инфлуенцата през 412 пр.н.е.[16]
  • Първата известна пандемия от инфлуенца е тази от 1580 г. като след това вълни на заболяването са описвани в периоди от 10 до 30 години.[17][18][19]
  • В периода 1889 – 1890 г. се развива пандемия, която започва през май 1889 г. от Бухара, Узбекистан. През октомври достига Томск и района на Кавказ. Бавно и сигурно заболяването се разпространява и на запад като през декември същата година достига до Северна Америка. В Южна Америка е установено през април-май 1890 г., в Индия през февруари-март 1890 г., а в Австралия през март-април 1890 г. Пандемията е причинена от щам H2N8 на вируса на грипа, характерен с високо ниво на възприемчивост и смъртност. Около един милион души загиват от тази пандемична вълна на грипа.[20]
  • Испанският грип е друга пандемия причинена от грипния вирус преминала през 1918 – 1919 г. За пръв път заболяването е регистрирано през март 1918 г. През октомври 1918 г. заболяването се превръща в пандемия обхванала целия свят. Заболява около една трета от населението (около половин милиард души).[21] Вирусът бил изключително вирулентен и за около 18 месеца се превръща в убиец на около 50 милиона души.[21] Според някои изследователи жертвите му са двойно повече.[22] Около 17 милиона души умират в Индия, 675 000 в САЩ[23] и 200 000 във Великобритания. Наскоро вирусът е изолиран и съхранен, чрез замразяване. Щамът H1N1 е сравнително малък, но твърде сходен по структура с този причинил Испанския грип.[24]
  • Азиатски грип (щам H2N2) е пандемия от 1957 – 1958 г.. Вирусът е причина за около 70 000 умрели в САЩ. За пръв път е открит в Китай през февруали 1957 г., а в САЩ се появява през юни 1957 г. Жертвите на пандемията в световен мащаб са около 3 милиона души.[25]
  • Хонконгски грип (щам H3N2) е пандемия от 1968 – 1969 г. Щамът H3N2 е причина за 34 000 умрели в САЩ. За пръв път е изолиран в Хонг Конг в началото на 1968 г., а в щатите се появява кв края на същата година. Пандемията от грипния щам е причина за смъртта на около един милион души по цял свят.[26] Вирусът на Инхлуенца A (H3N2) продължана и днес да циркулира сред населението.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. "Ancient Athenian Plague Proves to Be Typhoid". Scientific American. January 25, 2006.
  2. John Pike. Cholera- Biological Weapons. // Globalsecurity.org. Посетен на 2010-08-26.
  3. By G. William Beardslee. The 1832 Cholera Epidemic in New York State. // Earlyamerica.com. Посетен на 2010-08-26.
  4. Asiatic Cholera Pandemic of 1826-37. // Ph.ucla.edu. Посетен на 2010-08-26.
  5. The Cholera Epidemic Years in the United States. // Tngenweb.org. Посетен на 2010-08-26.
  6. Cholera's seven pandemics, cbc.ca, December 2, 2008
  7. а б The 1832 Cholera Epidemic in New York State - Page 2. By G. William Beardslee
  8. Asiatic Cholera Pandemic of 1846-63 . UCLA School of Public Health.
  9. Eastern European Plagues and Epidemics 1300-1918. // Shtetlinks.jewishgen.org. Посетен на 2010-08-26.
  10. Cholera - LoveToKnow 1911. // 1911encyclopedia.org, 2006-10-27. Посетен на 2010-08-26.
  11. The cholera in Spain. // New York Times, 1890-06-20. Посетен на 2008-12-08.
  12. Barry, John M.. The Great Influenza: The Epic Story of the Greatest Plague in History. Viking Penguin, 2004. ISBN 0-670-89473-7.
  13. cholera :: Seven pandemics, Britannica Online Encyclopedia
  14. 1900s: The Epidemic Years, Society of Philippine Health History
  15. Cholera (pathology). Britannica Online Encyclopedia.
  16. 50 Years of Influenza Surveillance. World Health Organization.
  17. "Pandemic Flu". Department of Health and Social Security.
  18. Beveridge, W.I.B. (1977) Influenza: The Last Great Plague: An Unfinished Story of Discovery, New York: Prodist. ISBN 0-88202-118-4.
  19. Potter, C.W.. A History of Influenza. // Journal of Applied Microbiology 91 (4). October 2001. DOI:10.1046/j.1365-2672.2001.01492.x. с. 572–579.
  20. CIDRAP article Pandemic Influenza Last updated 29 May 2008
  21. а б Taubenberger JK, Morens DM. 1918 Influenza: the mother of all pandemics. // Emerg Infect Dis 12 (1). Centers for Disease Control and Prevention (CDC), January 2006.
  22. Spanish flu, ScienceDaily
  23. Pandemics and Pandemic Threats since 1900. U.S. Department of Health & Human Services
  24. [1]
  25. Q&A: Swine flu. BBC News. April 27, 2009.
  26. World health group issues alert Mexican president tries to isolate those with swine flu. // Associate Press, April 25, 2009. Посетен на 2009-04-26.