Пандемия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Чумата“, Арнолд Бьоклин 1898 г.
Пандемията от Испански грип е една от най-страшните грипни пандемии за човечеството

Пандемията (от гръцки: παν, pan – „всички“ и δήμος, demos – „хора“) е проява на инфекциозно заболяване, което се разпространява сред населението на определен обширен географски регион, континент или по целия свят, като се заразяват много хора.[1]

Практически пандемията е вид всеобхватна епидемия, характеризираща се с появата на нов вирус или инфекциозен носител, срещу който човешката популация няма имунитет. Обикновено процентът на смъртност при пандемичните вълни е особено висок. Подобен взрив на инфекциозно заболяване сред животните се нарича панзоотия.

В миналото пандемични вълни от чума, вариола, морбили, туберкулоза, малария, коремен тиф, проказа, жълта треска и грип са обезлюдявали големи райони и дори отслабвали силите на велики държави. Заболявания като инсулт, инфаркт на миокарда, рак, затлъстяване, макар широко разпространени сред човечеството и причина за милиони жертви, не могат да бъдат характеризирани като пандемия. Причината за това, е че липсва инфекциозен възбудител. Широко разпространените ендемични заболявания със стабилен брой заразени хора като например рецидиви на сезонен грип обикновено не се характеризират като пандемия тъй като те се появяват едновременно в големи региони на света, вместо да се разпространяват от мястото на възникване по целия свят. Към декември 2020 година човечеството е засегнато от две пандемии – СПИН и COVID-19.

Известни пандемии[редактиране | редактиране на кода]

Тифоидна треска[редактиране | редактиране на кода]

  • Пелопонеска война (430 пр.н.е.) – от тиф умира 1/4 от атинската армия и 1/4 от населението в течение на 4 години. Високата смъртност на болестта предотвратява нейното широко разпространение, тъй като убива заразените по-бързо, отколкото те могат да пренесат заболяването. Точната причината за тази епидемия не е известна до 2006 г., когато анализ на зъби, намерени при разкопки на могили под Атинския акропол, показват наличие на бактерии на тифа.[2]

Чума[редактиране | редактиране на кода]

Холера[редактиране | редактиране на кода]

  • Първа холерна пандемия (1816 – 1826). В миналото заболяването е ограничено само в рамките на Индустан. Пандемията започва от Бенгалия и до 1820 г. се разпространява из цяла Индия. Около 10 хиляди британски войници и безброй индийци загиват от холера при тази пандемия.[3] Заболяването се разпространява в Китай, Индонезия (само на остров Ява загиват около 100 хил. души) и до крайбрежието на Каспийско море. В периода 1817 – 1860 г. в Индийския субконтинент от холера умират около 15 милиона души. Други 23 милиона индийци умират от холера в периода 1865 – 1917 г. За същия период в Русия умират около 2 милиона.[4]
  • Втора холерна пандемия (1829 – 1851). Холерата напуска пределите на Русия в посока Европа и Америка. Така достига до Унгария (около 100 хил. умрели) и Германия през 1831 г., в Лондон през 1832 г. (повече от 55 хил. души умират във Великобритания),[5] Франция, Канада и САЩ са поразени в същата година,[6] а тихоокеанското крайбрежие на Северна Америка през 1834 г.[7] Смята се, че около 150 хиляди американци умират от холера в периода 1832 – 1849 г.[8]
  • Трета холерна пандемия (1852 – 1860). Поразява основно населението в Русия с около милион жертви. През 1852 г. холерата възниква в Индонезия, а по късно и в Китай, през 1854 г. поразява Япония, Филипините през 1858 г. и Корея през 1859 г. През 1859 г. огнище в Бенгалия е причина за разпространение към Иран, Ирак, Арабия и Русия.[9]
  • Четвърта холерна пандемия (1863 – 1875). Разпространява се основно в Европа и Африка. Около 30 до 90 хиляди богомолци в Мека загиват от холера. През 1866 г. около 90 хиляди души загиват в Русия.[10] През 1866 г. възниква огнище и в Северна Америка. Загиват около 50 хиляди американци.[8]
  • Пета холерна пандемия (1881 – 1896). В периода 1883 – 1887 г. епидемията поразява 250 хиляди европейци и 50 хиляди американци. При тази пандемия са поразени 267 890 руснаци (1892),[11] 120 000 испанци,[12] 90 000 японци и 60 000 иранци. През 1892 г. е заразена с холерни вибриони водата на Хамбург. Загиват 8606 жители на града.[13]
  • Шеста холерна пандемия (1899 – 1923). Тази пандемия има сравнително малък летален ефект в Европа, предвид развитото здравеопазване. Русия обаче отново е поразена – около половин милион души умират от холера през първата четвъртина на 20 век.[14] Шестата пандемия поразява около 800 хиляди индийци, през 1902 – 1904 г. поразява около 200 хиляди филипинци.[15] В Мека са регистрирани 27 епидемични вълни на холера от началото на века до 1930 г. като повече от 20 хиляди богомолци загиват по време на хадж през 1907 – 1908 г.[16]
  • Седма холерна пандемия (1962 – 1966). Започва от Индонезия и се причинява от щама Ел Тор.

Грип[редактиране | редактиране на кода]

Степени на опасност на инфлуенцата според СЗО
  • Древногръцкият лекар Хипократ, известен като „бащата на медицината“ описва за пръв път инфлуенцата през 412 пр.н.е.[17]
  • Първата известна пандемия от инфлуенца е тази от 1580 г. като след това вълни на заболяването са описвани в периоди от 10 до 30 години.[18][19][20]
  • В периода 1889 – 1890 г. се развива пандемия, която започва през май 1889 г. от Бухара, Узбекистан. През октомври достига Томск и района на Кавказ. Бавно и сигурно заболяването се разпространява и на запад като през декември същата година достига до Северна Америка. В Южна Америка е установено през април-май 1890 г., в Индия през февруари-март 1890 г., а в Австралия през март-април 1890 г. Пандемията е причинена от щам H2N8 на вируса на грипа, характерен с високо ниво на възприемчивост и смъртност. Около един милион души загиват от тази пандемична вълна на грипа.[21]
  • Испанският грип е друга пандемия причинена от грипния вирус преминала през 1918 – 1919 г. За пръв път заболяването е регистрирано през март 1918 г. През октомври 1918 г. заболяването се превръща в пандемия обхванала целия свят. Заболява около една трета от населението (около половин милиард души).[22] Вирусът бил изключително вирулентен и за около 18 месеца се превръща в убиец на около 50 милиона души.[22] Според някои изследователи жертвите му са двойно повече.[23] Около 17 милиона души умират в Индия, 675 000 в САЩ[24] и 200 000 във Великобритания. Вирусът е изолиран и съхранен, чрез замразяване. Щамът H1N1 е сравнително малък, но твърде сходен по структура с този причинил испанския грип.[25]
  • Азиатски грип (щам H2N2) е пандемия от 1957 – 1958 г. Вирусът е причина за около 70 000 умрели в САЩ. За пръв път е открит в Китай през февруари 1957 г., а в САЩ се появява през юни 1957 г. Жертвите на пандемията в световен мащаб са около 3 милиона души.[26]
  • Хонконгски грип (щам H3N2) е пандемия от 1968 – 1969 г. Щамът H3N2 е причина за 34 000 умрели в САЩ. За пръв път е изолиран в Хонг Конг в началото на 1968 г., а в щатите се появява в края на същата година. Пандемията от грипния щам е причина за смъртта на около един милион души по цял свят.[27] Вирусът на инфлуенца A (H3N2) продължава и днес да циркулира сред населението.

Коронавирус (CoVid-19)[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бургасов С.П. Пандемия (Пандемия) // Голямата медицинска енциклопедия (в 30 тома). 3 издание. Т. 18. Остеопатия – Счупвания (Остеопатия – Переломы). Москва, Издателство „Съветска енциклопедия“, 1982. с. 528. Посетен на 1 юни 2018. (на руски)[неработеща препратка] ((ru))
  2. „Ancient Athenian Plague Proves to Be Typhoid“ Архив на оригинала от 2007-10-13 в Wayback Machine.. Scientific American. 25 януари 2006.
  3. John Pike. Cholera-Biological Weapons // Globalsecurity.org. Посетен на 26 август 2010.
  4. By G. William Beardslee. The 1832 Cholera Epidemic in New York State // Earlyamerica.com. Архивиран от оригинала на 2010-05-02. Посетен на 26 август 2010.
  5. Asiatic Cholera Pandemic of 1826 – 37 // Ph.ucla.edu. Архивиран от оригинала на 2010-07-10. Посетен на 26 август 2010.
  6. The Cholera Epidemic Years in the United States // Tngenweb.org. Архивиран от оригинала на 2010-06-13. Посетен на 26 август 2010.
  7. Cholera's seven pandemics, cbc.ca, 2 декември 2008
  8. а б The 1832 Cholera Epidemic in New York State – Page 2 Архив на оригинала от 2015-05-18 в Wayback Machine.. By G. William Beardslee
  9. Asiatic Cholera Pandemic of 1846 – 63 Архив на оригинала от 2022-06-23 в Wayback Machine.. UCLA School of Public Health.
  10. Eastern European Plagues and Epidemics 1300 – 1918 // Shtetlinks.jewishgen.org. Архивиран от оригинала на 2011-06-05. Посетен на 26 август 2010.
  11. Cholera – LoveToKnow 1911 // 1911encyclopedia.org, 27 октомври 2006. Посетен на 26 август 2010.
  12. The cholera in Spain // New York Times, 20 юни 1890. Архивиран от оригинала на 2008-12-16. Посетен на 8 декември 2008.
  13. Barry, John M. The Great Influenza: The Epic Story of the Greatest Plague in History. Viking Penguin, 2004. ISBN 0-670-89473-7.
  14. cholera: Seven pandemics, Britannica Online Encyclopedia
  15. 1900s: The Epidemic Years Архив на оригинала от 2013-10-23 в Wayback Machine., Society of Philippine Health History
  16. Cholera (pathology). Britannica Online Encyclopedia.
  17. 50 Years of Influenza Surveillance Архив на оригинала от 2009-05-01 в Wayback Machine.. World Health Organization.
  18. „Pandemic Flu“ Архив на оригинала от 2012-05-30 в archive.today. Department of Health and Social Security.
  19. Beveridge, W.I.B. (1977) Influenza: The Last Great Plague: An Unfinished Story of Discovery, New York: Prodist. ISBN 0-88202-118-4.
  20. Potter, C.W. A History of Influenza // Journal of Applied Microbiology 91 (4). October 2001. DOI:10.1046/j.1365-2672.2001.01492.x. с. 572 – 579. Посетен на 20 август 2006.
  21. CIDRAP article Pandemic Influenza Last updated 29 May 2008
  22. а б Taubenberger JK, Morens DM. 1918 Influenza: the mother of all pandemics // Emerg Infect Dis 12 (1). Centers for Disease Control and Prevention (CDC), Януари 2006. Архивиран от оригинала на 2005-12-24.
  23. Spanish flu Архив на оригинала от 2015-03-25 в Wayback Machine., ScienceDaily
  24. Pandemics and Pandemic Threats since 1900. U.S. Department of Health & Human Services
  25. www.scientificamerican.com // Архивиран от оригинала на 2011-03-19. Посетен на 2011-11-03.
  26. Q&A: Swine flu. BBC News. 27 април 2009.
  27. World health group issues alert Mexican president tries to isolate those with swine flu // Associate Press, 25 април 2009. Посетен на 26 април 2009.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]