Пандо Киселинчев

Пандо Киселинчев
български скулптор
Пандо Киселинчев, 1933 г. Източник: ДА „Архиви“
Роден	23 септември 1890 г. Косинец, Османска империя
Починал	18 декември 1980 г. София, България
Учил в	Национална художествена академия

Пантелей (Пандо) Търпов (Трендафилов) Киселинчев е български скулптор, пионер на анималистичния жанр в България. Участва в революционната борба на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Македония и е масон.

Биография

Пандо Киселинчев е роден на 11/23 септември 1890 година в голямото костурско село Косинец в семейството на известния строител Търпо Киселинчев. Брат е на Лазар Киселинчев – войвода на ВМОРО и на Георги Киселинчев – архитект. Участва в Костурската съединена чета на Македоно-одринското опълчение, оперирала в тила на турските части по време на Балканската война.

След като родния му крайт попада в Гърция след Междусъюзническата война, Пандо Киселинчев заминава за Свободна България и през 1915 година завършва Художествено-индустриалното училище, днешната Национална художествена академия, където учи при Жеко Спиридонов. Заедно с Петър Морозов през 1920 година е един от основателите на Дружеството на независимите художници. Ранните му творби са с фолклорни и битови мотиви, като цикъла за Крали Марко.

Между 1922 и 1924 година специализира в Берлин при Ото Реегел и е повлиян от Аугуст Гаул, известен със своя анималистичен стил, чийто основоположник в България става Киселинчев. В работите си творецът използва материали като дърво, мрамор, бронз и бетон. Типични за стила му са силното чувство за реализъм, пластичността и движението, както и прецизното изобразяване на анатомията на животните.^[1]

Пандо Киселинчев е виден македонски деец. Той е сред основателите на Македонския научен институт в София. След окупацията на Гърция през Втората световна война през май 1941 година българското правителство праща делегация на Костурското братство в Югозападна Македония. В нея влизат Дамян Илиев, Спиро Василев и Петър Марков от Загоричани, Пандо Киселинчев и Георги Христов от Хрупища. Делегацията обикаля Леринско и Костурско по маршрута Битоля – Баница – Екши Су – Зелениче – Загоричани – Хрупища – Косинец – Лабаница – Смърдеш – Брезница – Руля – Желево – Лерин, където на 24 май присъства на голяма българска манифестация. В доклада си до правителството, пътуването на делегацията е определено като

„

едно бляскаво шествие на българщината

“

Населението посреща делегацията „с луда радост“ и разпитва кога ще дойде българска войска, докато италианските и германските власти подпомагат гръцката администрация, която тероризира българите. Делегацията предлага да се изпратят българи-преводачи при военните комендантства, да се настоява в българските села да се назначават кметове българи и да се формира българска милиция, да се допусне разпространението на български вестници и книги, в Битоля да се създаде егейски комитет, който да комуникира с българските власти.

По-известни творби

Скулптури на Киселинчев се намират в много бургаски, варненски и софийски градини и паркове, както и в художествени галерии в България, Гърция, бивша ГДР, бивша Югославия, бивша Чехословакия.

• „Камили“ (1919)
• „Мечки“ (1926)
• „Пингвини“ (1936)
• „Слончета“ (1936)
• „Бизон“ (1937)
• „Мече семейство“ (1939)
• „Слонка със слонче“ (1943)
• Бюст-паметници на Адам Мицкевич, Благой Касабов и Димитър Благоев.

• 
  Бивол
• 
  Мечка
• 
  Пингвини

Родословие

Георги Киселинчев

Търпо Киселинчев

Георги Киселинчев (1878 – 1971)

Кръстана Бурдашева

Лазар Киселинчев (1874 – 1946)

Пандо Киселинчев (1890 – 1980)

Христо Киселинчев (1873 – 1903)

Митра Юрукова

Андон Юруков (1874 – 1962)

Славчо Киселинчев (1904 – 1924)

Лабро Киселинчев (1897 – ?)

Васил Киселинчев

Външни препратки

• „Пандо Киселинчев – Скулптор; Кратки животописни бележки“, София, 1962 година