Паневропейски транспортен коридор 8

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на коридор №8.

Паневропейският транспортен коридор №8 между София и Пловдив в частта от автомагистрала Тракия

Паневропейски транспортен коридор № 8 е един от десетте паневропейски транспортни коридори, и свързва Адриатическо море с Черно море през Албания, Република Македония и България. Наред с коридори № 4, № 7 и № 9 е един от общо четирите, минаващи през територията на България.

Трасе[редактиране | edit source]

Главното направление на паневропейски транспортен коридор № 8 е: Бари/Бриндизи - Отранто/Отрантски проток - Дуръс/Вльора - Тирана - Елбасан - Кяфасан - Струга - Кичево - Гостивар - Тетово - Скопие - Куманово - Крива паланка - Деве баир - Кюстендил - София - Пловдив - Бургас/Варна.

Характеристика[редактиране | edit source]

Карта на паневропейски коридор номер 8

Коридорът е интермодален и включва пристанищата, пътищата, железните пътища, летищата, комбинираните и интермодалните транспортни инфраструктури - помощни съоръжения, необходими за управление на трафика по маршрута.

История[редактиране | edit source]

Паневропейският транспортен коридор № 8 в участъка Вльора/Дуръс - Струга съвпада с древния римски път Виа Егнация, чиято гръцка алтернатива е магистралата Егнатия Одос.

Връзки[редактиране | edit source]

Направлението на коридора гарантира неговото взаимодействие с още три паневропейски транспортни коридора. На българска територия той се пресича или се свързва пряко, с трасетата на коридори № 4, № 9 и № 10, като трасето на коридора съвпада в участъка София - Пловдив с този на коридор № 4, а този участък е част от продължението на коридор № 10 по направлението Ниш - София - Пловдив - Истанбул. На територията на Република Македония, при Скопие, коридорът се пресича и съвпада в участъка Скопие - Куманово с основното трасе на коридор № 10.

Дължина[редактиране | edit source]

Общата дължина на Паневропейски транспортен коридор №8 е между 1220 и 1350 км, в зависимост от специфичните особености на неговите пътни и железопътни трасета. През България минават 631 км пътища, а изградената железопътна част е 747 км. Около 52% от пътната инфраструктура и над 55% от железопътната инфраструктура на коридора са на българска територия. Те са изградени и са в експлоатация. Единственият неизграден български участък по коридора е железопътната линия от гара Гюешево до българо-македонската граница, с дължина около 2,5 км.

Взаимодействие[редактиране | edit source]

Посредством Отрантския проток между Адриатическо и Йонийско море, коридора се свързва с Апулия и италианската транспортна инфраструктура. Като интегрална част към паневропейски транспортен коридор №8, италианското правителство предвижда изграждането на високоскоростна железопътна линия между Неапол-Фоджа-Бари до 2020 година - виж железопътна линия Неапол-Бари. От Бари чрез италианските магистрали А14 и А16 се стига до Северна Италия, Неапол и Рим.

Предвидените интермодални терминали с фериботни връзки на пристанищата Бургас и Варна осигуряват посредством коридора морска транспортна връзка със страните от Черноморския регион.

Опция[редактиране | edit source]

Има опция коридорът да се свърже с изграждащата се хърватска магистрала А1 в Далмация, през територията на Черна гора и Шкодра.

Алтернатива[редактиране | edit source]

Паневропейският транспортен коридор № 8 е южна алтернатива, редом със северната през моста Видин-Калафат и Румъния по коридор № 4, на основния път по древния Виа Милитарис през Сърбия по коридор № 10, осигуряващ главната транспортна сухоземна връзка между Западна и Централна Европа с Ориента още от античността, посредством Балканите и Мала Азия през Босфора и Дарданелите.

Състояние[редактиране | edit source]

Железни пътища[редактиране | edit source]

Състоянието на транспортната инфраструктура по протежение на коридора е добро и непрекъснато се модернизира, но железопътните връзки между страните не са изградени. В процес на строителство е линия Беляковци - Крива Паланка - Гюешево между Република Македония и България, както и тази между Елбасан и Струга на албанска територия, която е готова в участъка от Елбасан до Поградец.

Пътища и автомагистрали[редактиране | edit source]

Албания и Македония предвиждат изграждането на автомагистрален път по основното трасе на коридора, а в България единствения участък за който не е запланувана автомагистрала е този от Деве баир покрай Кюстендил до Дупница.

Албания, Черна гора и Хърватия предвиждат свързването от Дуръс през Шкодра и Подгорица с Дубровник, на автомагистралната мрежа на Албания и Хърватия (виж автомагистрали в Албания и Хърватия).

Пристанища[редактиране | edit source]

Транспортния коридор се обслужва от 4 пристанища - 2 на Адриатическо море - пристанище Дуръс и пристанище Вльора, и 2 на Черно море - пристанище Варна и пристанище Бургас, като всички те разполагат, или ще разполагат с интермодални терминали.

Летища[редактиране | edit source]

По протежение на коридора има 1 летище в Албания (летище Тирана), като се предвижда и изграждането на летище във Вльора.

В Република Македония летищата са 2 - летище "Александър Велики" в Скопие и летище "Апостол Павел" в Охрид.

България разполага с 6 от 7-те си международни граждански летища по протежение на коридора (виж летища в България).

Перспективи[редактиране | edit source]

Изграждането на транспортната инфраструктура по протежение на коридор 8 се поставя в зависимост от политиката на трите страни и Италия. От страна на България непрекъснато се изтъква политическа воля за довършване на начинанието, но осъществяването му се поставя по една или друга причина в зависимост от осигуряване на финансиране по линия на ЕС. [1][2]

Изграждането на паневропейски транспортен коридор 8 има геополитическо измерение, поради което се очаква българското правителство, след това на Сергей Станишев, да са ангажира по-активно със строителството на пряката железопътна връзка между България и Република Македония, която идея стои на дневен ред пред българската общественост повече от век. [3]

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.