Панетий Родоски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Панетий Родоски в Нюрнбергски хроники

Панетий Родоски (Panaitios; лат.: Panaetius, Panäz; * 180 пр.н.е., о-в Родос; † 110 пр.н.е.) e философ стоик от Родос.

Син е на Nicagoras. [1] Учи философия при Диоген Вавилонски (240 пр.н.е.; † 150 пр.н.е.) в Атина.[2]

След това живее в Рим, където разпространява гръцката и стоическата философия. Приятел е с Гай Лелий и Сципион Младши, когото придружава в Картаген и по-късно в пътуването му до Египет и Азия.

След това основава в Атина училище по стоицизъм, в което учат Посидоний и Квинт Муций Сцевола.

Умира през 110 пр.н.е. и съвсем малко от произведенията му са запазени. Цицерон цитира неговото главно произведение За дълга (περὶ τοῦ καθήκοντος) многократно в неговото De officiis. [3]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Suda, Panaitios.; Страбон, xiv 2.13 = 655 ed.Casaubon
  2. Suda Panaitios.; Цицерон, de Divinatione, i. 3.
  3. Цицерон, de Officiis, i. 26, ii. 22.