Панонско въстание

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Голямият Илирийски бунт, 6-9 г.

Панонското въстание (Bellum Batonianum; Pannonian Revolt; Great Illyrian Revolt), наричано още батонски войни, илирийско въстание или бунт на Бато и Пинес е бунт против Римската империя в токущо завоюваната Панония от 6 до 9 г. сл.н.е. [1][2] В него участват племената на Далмация с техния водач Бато, също и илирите и маркоманите с водач Марбод.

Бунтът започва по времето на нападението на римските легиони на Тиберий и Гай Сентий Сатурнин против Марбод, кралят на маркоманите в областта на боиите. През късната пролет на 6 г. избухва първо бунт в южна Паноноя против римските завоеватели, с водачите Бато и Пине. Причината са високите данъци, събирани с непозната твърдост от римските служби. Бунтът се разраства бързо в цяла Панония. Северните панонци имат водач, който се казва също Бато [3] са бързо успокоени. В южна Панония въстанието трае почти четири години.

С петнадесет легиони [4].[5] с главнокомандващ Тиберий илирийските-далматински племена на бреуките [6] и техните съседи на долна Сава са победени след дълги битки.

Този поход се смята за един от най-тежките и критичните за Римската империя, понеже около половината от всички разпологаеми в цялата империя легиони едновременно трябвало да бъдат включени.

След потушаването на Панонското въстание от Тиберий Панония става римска провинция. Чрез въстанието походът срещу Марбод е прекъснат. Германите обаче не се възползват от отслабналата сила на римляните на Рейн да нападнат.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Miller, Norma. Tacitus: Annals I, 2002, ISBN 1853993581. It had originally been joined to Illyricum, but after the great Illyrian/Pannonian revolt of A.D. 6 it was made a separate province with its own governor.
  2. Wilkes, J. J. The Illyrians, 1992, p. 183, ISBN 0631198075. ...Pannonian Illyrians between Italy and the East. That could only be done at a great cost and not before a rebellion of Illyricum brought the regime of Augustus to the brink of disaster.
  3. led by Bato of the Breuci (Bato II), another community inhabiting the region between the rivers Sava and Drava in modern Croatia. They gave battle to a second Roman force from Moesia led by Caecina Severus (the governor of Moesia). Despite their defeat, they inflicted heavy casualties at the Battle of Sirmium. The rebels were now joined by a large number of other communities. At risk was the strategic province of Illyricum, recently expanded to include the territory of the Pannonii, an indigenous community based on the west bank of the Danube who were subjugated by Rome in 12–9 BC. Illyricum was on Italy's eastern flank, exposing the Roman heartland to the fear of a rebel invasion.
  4. In addition, they were assisted by a large number of Thracian troops deployed by their King Rhoemetalces, a Roman amicus (ally) a grand total of 200,000 men
  5. Rhoemetalces's kingdom was later annexed by emperor Claudius.
  6. Wilkes, J. J. The Illyrians, 1992, p. 207, ISBN 0631198075. The rising began among the Daesitiates of central Bosnia under their leader Bato but they were soon joined by the Breuci. The four-year war which lasted from AD 6 to 9 saw huge...

Външни препратки[редактиране | edit source]