Панславизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за Панславизма. За руското обществено културно-историческо движение вижте Славянофилство.

  Страни в които славяните са мнозинство  Страни в които славяните са над 10 % от населението
Национален флаг на всички славяни, одобрен на Панславянското събрание през 1848 в Прага

Панславизмът е обществено движение от средата на XIX век, чиято цел е единството на славянските народи. Главният му център са Балканите, където южните славяни са под контрола на 2 големи империи - Австрийската и Османската империя.

Често използвани символи на панславизма са панславянските цветове (червено, бяло, синьо) и панславянският химн, "Хей, славяни".

Произход и развитие[редактиране | edit source]

Панславянски идеи за първи път са изложени от хърватския мисионер Юрай Крижанич в средата на 17 век. Въпреки това панславизмът като цялостно движение се заражда до голяма степен по подобие на пангерманизма като чувство за единство и национализъм при отделни етнически групи под френско господство по времето на Наполеоновите войни.

За пръв път терминът панславизъм е използван от чешкия учен Ян Херкел през 1826 г. Повлияни от военните успехи на Руската империя, много славянски активисти свързват мечтите си за еманципация спрямо властващите германци, австрийци и османци с помощта на Санкт Петербург. Други, като чеха Ф. Палацки, се надяват Австрийската империя да стане федерация на славяни, австрийци и унгарци. След нейното преобразуване само в Австро-Унгария той променя възгледите си.

В самата Русия в края на 1830-те год., основно в трудовете на М. П. Погодин, се развиват идеите за превъзходството на славяните над "западняците". Други известни славянофили като И. Аксаков, А. С. Хомяков, И. В. Киреевски противопоставят православния свят на "болната Европа". През 1867 г. в Москва е проведен славянски конгрес, след което започват да се сформират славянски комитети. Агитацията на панславистите до голяма степен допринася за насочването на общественото мнение в Руската империя в полза на военната помощ за балканските славяни и най-вече за разпалването на Руско-турската война 1877-1878 г., при която са дадени близо 170 хил. жертви. Редица висши руски офицери, като княз В. Черкаски, генералите М. Г. Черняев, М. Д. Скобелев, Р. А. Фадеев, са били привърженици на панславизма.

В края на XIX в. панславизмът в Русия значително губи популярност. Едва преди Първата световна война той отчасти се възражда под формата на неославизъм. Руските неослависти начело с граф В. Бобрински заедно с активисти от други славянски страни (чеха К. Крамарж, словенеца И. Грабар и др.) провеждат славянски конгреси в Прага (1906) и София (1910) с цел да се постигне междуславянско сближение пред лицето на евентуалната немска заплаха.

Революционните събития от 1917 г. обаче погребват за дълги години идеите на панславизма в Русия. Те се изваждат от нафталина едва по време на Великата отечествена война. През август 1941 г. в Москва се учредява Всеславянски комитет. В САЩ, Великобритания, Канада и др. започват да се създават славянски комитети с участието на комунисти от славянски произход. През 1946 г. в Белград се провежда Всеславянски конгрес с участието на делегати от всички славянски страни, но след изострянето на отношенията между СССР и Югославия всички славянски комитети прекратяват дейността си.

Съвременно развитие[редактиране | edit source]

След провалите на маломащабни проекти, като обединението на Чехословакия и Югославия, идеята за обединение в цялостен мащаб се смята за мъртва. Славянските държави по принцип поддържат добри отношения една с друга, но нищо освен организации, ориентирани към общите култура и наследство не се предвижда като обединителен подход сред славянските страни в Европа.

Вижте също[редактиране | edit source]