Пантеон на възрожденците
| Пантеон на възрожденците | |
| Музеи в България | |
 | |
| Тематика | национален паметник костница |
|---|---|
| Основан | 1978 г. |
| Обект на БТС |  50 |
| Печат | има |
| Работно време | |
| Лятно работно време | 9.00 – 12.00, 13.00 – 17.30 (почивни дни: петък, събота) |
| Зимно работно време | 9.00 – 12.00, 12.30 – 17.30 (почивни дни: неделя, понеделник) |
| Допълнителна информация | |
| Директор | Доц. д-р Николай Ненов |
| Адрес | Пл. „Възрожденски“ |
| Телефон | 082/82-09-98 |
| Сайт | Пантеон на възрожденците |
 | |
| Пантеон на възрожденците в Общомедия | |
Пантеонът на възрожденците е национален паметник-костница, намиращ се в град Русе.
Изграден е по проект на архитект Никола Николов и е открит на 28 февруари 1978 г. В него са погребани 39-има известни българи, сред които Любен Каравелов, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Баба Тонка, Никола Обретенов, Панайот Волов, Ангел Кънчев и др.
Почетени са 453 души – участници в Ботевата чета, Червеноводската въстаническа чета, Априлското въстание и опълченци, чиито имена са изписани във вътрешността. В средата под позлатения купол е горял вечен огън, който е загасен след падането на режима на Тодор Живков.
За построяването на Пантеона през 1977 г. е съборена църквата „Вси светии“ в старото русенско гробище. След широка дискусия[1] през 2001 г. Пантеонът е „християнизиран“ с поставяне на кръст върху купола му, и е открит параклисът „Св. Паисий Хилендарски“, както и музейна експозиция.
Пантеонът е сред 100-те национални туристически обекта. Отворен е за посещение на 28 февруари 1978 г.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Диана Попова, „Дебатът за Пантеона в Русе“ Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine., в-к „Култура“, бр. 14, 14 април 2000 г.
