Пантера (музикална група)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Pantera
Pantera 1987-2003 lineup.jpg
по часовниковата стрелка от ляво надясно: Даймбег Даръл, Фил Анселмо, Рекс Браун и Вини Пол
Информация
Създадена Арлингтън , Тексас
Flag of the United States.svg САЩ
Стил Глем метъл (81-88)
Груув метъл (89-03)
Траш метъл (89-03)
Активни години 1981–2003
Музикален издател Metal Magic
Atco
EastWest
Elektra Records
Уебсайт http://www.officialpantera.com
Членове Фил Анселмо
Рекс Браун
Вини Пол
Даймбег Даръл
Бивши членове Тери Глейз
Томи Брадфорд
Дони Харт
Pantera в Общомедия

Pantera (на български: Пантера) е бивша влиятелна американска груув и траш метъл група от Арлингтън, Тексас, сформирана през 1981.[1] Въпреки, че първоначално се влияе от глам метъл/хард рок групите на 80-те, траш метъл изпълнители като Slayer и Metallica, както и класически метъл групи Black Sabbath оказват голямо влияние в голямата промяна на посоката, която Pantera показва в края на 80-те. Впоследствие Pantera се превръща в основен формулиращ фактор в подстила груув метъл.

Но чак 9 години след основаването си групата постига комерсиален успех. Това става с албума Cowboys from Hell. След него Pantera се превръща в една от най-известните хеви метъл групи на 90-те. Въпреки предимно пренебрежителното отношение към първите 4 албума, след Cowboys From Hell критиците възхваляват стила на групата. Джейсън Бирхмайер от All Music Guide смята Pantera за „може би най-великата група на 90-те и… една от най-великите и влиятелни групи съществували някога.“[2] Групата получава признания като 45-то място в листата на VH1 за 100 Greatest Artists of Hard Rock (Стоте най-велики изпълнители в хард рок музиката)[3] и 5-то в класацията на MTV Top 10 Greatest Heavy Metal Bands of All-Time (10-те най-велики хеви метъл групи на всички времена).[4]

Поради дълги конфликти, Pantera се разпада през 2003. На следващата година китаристът Даймбег Даръл е смъртно прострелян по време на концерт с новата си група Damageplan.

История[редактиране | edit source]

Сформиране и ранен глем период (1981–1987)[редактиране | edit source]

Pantera се сформира през 1981 г. като първоначалният състав включва барабаниста Вини Пол, брат му китариста Даймбег Даръл, басиста Томи Бредфорд, китариста Тери Глейз (познат като Терънс Лий), и вокалиста Дони Харт.[1] Тогава членовете на групата са в единадесети клас.[1] Те започват с кавъри на Kiss и Van Halen, както и собствени глам метъл произведения в нощните клубове на Тексас. Заедно с глем звученето си, Pantera носят прилепнали дрехи и топират косите си, обичайна практика за глем сцената.

През 1982 Харт напуска състава и Глейз поема вокалите. Рекс Браун поема баса от Бредфорд. Бандата става ъндърграунд любимец с турнетата си в цял Тексас, Оклахома и Луизиана. Групата често е подгряваща на концерти на Stryper, Dokken, and Quiet Riot, като последните имат принос за дебютния Metal Magic, появил се през 1983 г.

Следващата година групата записва втория си албум „Projects in the Jungle“, открояващ се от дебюта с по-голямото глем влияние и по-голямата мелодика на звука. Върху песента „All Over Tonight“ е заснет първият видео-клип на Pantera.

През 1985 записват „I Am the Night“, като албума звучи по-твърдо (макар и все още в рамките на глем метъла) и медиите обръщат повече внимание на бандата. Поради лошата дистрибуция от „I Am the Night“ са продадени около 25 000 копия. На „Hot and Heavy“ е записано и второто видео на Pantera.

Новият вокалист (1987–1989)[редактиране | edit source]

През 1986 г. на бял свят се появяват два колосални траш албума. Този на Slayer — „Reign in Blood“ и Metallica с „Master of Puppets“, оказват сериозно влияние върху музикалните виждания на Pantera. Глейз обаче не пасва на новите влияния в бандата и Pantera започва да търси нов вокалист.

Фил Анселмо

Бандата свири за кратко с Мат ЛаМор и Дейвид Пийкок, докато накрая не избират Нюорлеанския певец Фил Анселмо. Анселмо вече има опит с групи като Samhain и Razorwhite. Бързо пасва с останалите 3-ма в групата. По същото време Pantera решава да промени както звученето си, така и външния си вид. Вини Пол заявява на една сбирка на бандата: „Не вълшебните дрехите създават музиката, а ние. Защо просто да не ни бъде комфортно — тениска, дънки и т.н., и да видим какво ще излезе.“ (на английски: These magic clothes don't play music. We do. Let's just go out there and be comfortable — jeans, t-shirt, whatever — and see where it goes.)

През 1989 г. Pantera издава „Power Metal“, първия албум с Фил Анселмо. Албумът е смесица между хард рок и траш метъл. Някой песни са презапис на парчета от предишните 3 албума, но с по-твърдо звучене и с по-твърдия глас на Анслемо.

Cowboys from Hell (1989–1991)[редактиране | edit source]

Малко след излизането на Power Metal, Даймбег Даръл е поканен за китарист в Megadeth, но той желае и брат му Вини Пол да го последва. Фронтмена на групата Дейв Мъстейн си има барабанист и отказва. В крайна сметка братя Абът остават в Пантера. През 1989 г. идва първия комерсиален успех за групата, след като назначават за техен мениджър Уолтър О'Браян.[5] След като са отрязани "28 пъти от всеки голям музикален издател на планетата Земя", представителите на Atco Records в лицето на Марк Рос и Стивънсън Еухенио молят шефа си Дерек Шулмън да ги привлече.[6]

Популярната китара на Даймбег, Washburn Dime 333, Dean ML-style

Рос е толкова впечатлен от изявите на групата и се обажда още в същата вечер на своя шеф с настояването да се подпише с тях. Atco Records се съгласяват и в края на 1989 г. Пантера вече записва нов албум в тяхно студио. На 24 юли 1990 г. излиза Cowboys from Hell, който е с екстремен стил в сравнение с предишните глем албуми на групата. Анселмо все още подражава на фалсето вокалите на Ерик Адамс. Китарните сола и рифове на Даръл в съчетание с барабаните на Вини бележат трансформацията на групата. Много фенове считат този албум за "официален" дебют на Пантера.[7] Започва Cowboys from Hell турне заедно с Exodus и Suicidal Tendencies. През 1991 г. е първата поява на групата в Европа, като подгряват преди концерт на Judas Priest. През септември същата година участват на Monsters in Moscow заедно с AC/DC и Metallica. Там свирят пред над 500,000 зрители в честването на навлизането на западната музика в СССР, 3 месеца преди неговото разпадане.

Vulgar Display of Power и Far Beyond Driven (1992–1994)[редактиране | edit source]

Уникалният груув стил достига своя връх с албума Vulgar Display of Power, който излиза на 25 февруари 1992 г. В този албум фалсето вокалите стават хардкор. Две песни от албума стават най-запомнящи се балади - This Love и Hollow. Синглите от албума се въртят непрекъснато по радиото, а музикалните клипове по MTV. Албума достига 4-то място в американските класации. Пантера отново е на турне и през юли 1992 г. за пръв път е в Япония. По-късно участва на фестивала Monsters of Rock в Италия заедно с Iron Maiden и Black Sabbath. По това време Даръл Абът заменя прякора си Даймънд Даръл с Даймбег Даръл, а Рекс Браун премахва псевдонима Рекс Рокър.

Рекс Браун

Far Beyond Driven излиза на 22 март 1994 г. и дебютира на първото място в класациите на САЩ и Австралия. Песента I'm Broken донася номинация за грами награда за най-добра метъл песен през 1995 г. Първоначалната обложка на албума изобразява свредло, пронизващо анус и е забранена. Тя е сменена със свредло, което пронизва череп. Пантера отново участват на фестивала Monsters of Rock на 4 юни 1994 г., където братя Абът се спречкват с журналисти от списание Kerrang!, поради тяхна карикатура осмиваща барабаниста Вини Пол. По-късно същия месец Фил Анселмо е задържан от полицията, след като удря охранител, който се опитва да попречи на фенове да се качат на сцената. Той е освободен на следващия ден срещу $5,000 гаранция.[8][9] Делото срещу него е отлагано три пъти.[10] През май 1995 г. Анселмо се извинява и пледира виновен пред съда, като е осъден на 100 часа обществено-полезен труд.[11][12]

Скандали и The Great Southern Trendkill (1994–1996)[редактиране | edit source]

Според братята Абът, Фил Анселмо започва да се държи странно и се дистанцира от групата, когато са на път през 1995 г. Останалите от групата решават, че Анселмо е прекалено засегнат от славата, но той заявява, че чувства болка от години поради многото участия на сцената. Той се опитва да притъпи болката си с алкохол, но според него това влияе на изявите му и създава напрежение сред другите. Лекарите предлагат той да се оперира, но това ще доведе до неговото отсъствие около година и повече. Анселмо не желае да е далеч от групата толкова много време и отказава, като започва да взима хероин като болкоуспокояващо. На сцената Анселмо прави множество гафове като един от тях е в Монреал, когато той заявява, че "рап музиката проповядва убиването на белите хора". Анселмо отрича обвиненията в расизъм и по-късно се извинява като казва, че по това време е бил пиян и е сгрешил.[13]

Down 07.jpg

Следващият албум на групата The Great Southern Trendkill излиза на 22 май 1996 г. и често е смятан за пренебрегван. Поради конфликти с другите членове на групата, Фил Анселмо записва сам вокалите към този албум в студиото на Трент Резнър в Ню Орлиънс, а останалите музиката в Далас, което е доказателство за неспирните конфликти между тях. Вокалите са по-тежки в сравнение с предишния албум. Употребата на наркотици е основна тема в албума и е най-изразена в песните Suicide Note Pt. I, Suicide Note Pt. II и Living Through Me (Hell's Wrath). Drag the Waters е единствената, която се сдобива с видео клип.

Свръхдоза, Official Live: 101 Proof и странични проекти (1996–2000)[редактиране | edit source]

На 13 юли 1996 г. Анселмо предозира с хероин, час след изява в Тексас. След като сърцето му спира да бие за около 5 минути, парамедиците се опитват да го спасят като му инжектират адреналин. Той се събужда в болницата, а на следващия ден се извинява на колегите си и казва, че ще зареже дрогата.[14] Откровението му идва като шок за Вини и Даръл, които са възмутени от него.

Вини Пол

Някои от концертните изяви на групата излизат на 29 юли 1997 г. в концертния албум Official Live: 101 Proof. Той включва 14 песни на живо и 2 нови - Where You Come From и I Can't Hide. 2 седмици преди излизането му, Пантера получава платинен сертификат за Cowboys from Hell. 4 месеца по-късно Vulgar Display of Power и Far Beyond Driven също стават платинени.[15] Групата също така получава втора и трета номинация за най-добра метъл песен за Suicide Note Pt. I и Cemetery Gates за 1997 г. и 1998 г. Видео албума 3 Watch It Go печели награда за най-добра видео касета за 1997 г. Също през 1997 г. групата участва на Ozzfest заедно с Ози Озбърн, Black Sabbath, Мерилин Менсън, Type O Negative, Fear Factory, Machine Head, and Powerman 5000. През 1998 г. взимат участие в Обединеното кралство заедно с Black Sabbath, Ози Озбърн, Foo Fighters, Slayer, Soulfly, Fear Factory и Therapy?.[16]

По това време Анселмо се впуска в повече странични проекти. Той свири на китара в албума Holocausto de la Morte от 1999 г. на Necrophagia. Също така се присъединява към блек метъл супергрупата Eibon, като има албум с тях през 2000 г. Друг негов проект е блек метъл групата Viking Crown. По същото време братя Абът и Рекс Браун започват свой кънтри метъл кросоувър проект, наречен Rebel Meets Rebel.

Даймбег Даръл

Reinventing the Steel и края на групата (2000–2003)[редактиране | edit source]

Пантера се връщат в студио през 1999 г. за записите на последния си албум - Reinventing the Steel, който излиза на 21 март 2000 г. Той заема 4-то място в класацията Билборд 200. Песента Revolution Is My Name става четвъртата, която получава номинация за грами най-добра метъл песен за 2001 г. През ноември 2000 г. групата отменя турне, след като Анселмо чупи ребра на събитието House of Shock.

По-късно групата има изяви в САЩ, Канада, Южна Корея, Австралия и Европа. Турнето в Европа е кратко поради атентатите от 11 септември, които блокират групата в Дъблин, Ирландия за 6 дни, след като всички полети са отменени. Последния концерт в историята на Пантера е на 28 август 2001 г. в Йокохама, Япония. Това е последния път, в който членовете на групата свирят заедно. След като се прибират е планирано да излезе четвърти видео албум през лятото на 2002 г. и да се започне работа по нов студиен албум по-късно същата година, който все пак никога не идва на бял свят. Анселмо отново е зает с няколко странични проекта. През март 2002 г., Down издава втория си албум, Down II: A Bustle in Your Hedgerow, който включва и Рекс Браун. Той остава на бас китарата в Down до 2011 г. Другата група на Анселмо, Superjoint Ritual също издава албум през май 2002 г., Use Once and Destroy. Вини Пол твърди, че Анселмо му е казал, че ще си вземе година почивка, след събитията от 11 септември. Вместо това той има участия и записи едновременно с Down и Superjoint Ritual. Братя Абът са вбесени, но очакват, че Анселмо ще се върне. Според самия него, временната му раздяла с групата е по взаимно съгласие.[17]

Братя Абът официално слагат край на Пантера през ноември 2003 г., 2 месеца по-рано, на 23 септември е издадена компилацията The Best of Pantera: Far Beyond the Great Southern Cowboys' Vulgar Hits!, когато научават, че Анселмо няма да се завърне повече. Братя Абът и екипа на Пантера са се опитвали да се свържат множество пъти с Анселмо по телефона да реорганизират Пантера, но той никога не се е обадил. В негов коментар от 2004 г. в брой на списание Metal Hammer казва, че "Даймбег заслужава да бъде бит много". По-късно Анселмо твърди, че думите му са извадени от контекста. Това е опровергано от Вини Пол, който заявява, че малко след убийството на Даймбег Даръл, лично е чул аудио файловете от интервюто.

Дискография[редактиране | edit source]

Състав[редактиране | edit source]

Последни членове Предишни членове
  • Дони Харт — вокали (1981–1982)
  • Томи Брадфорд — бас (1981–1982)
  • Тери Глейз — китара (1981–1982); вокали (1982–1986)

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в Pantera biography. // MusicMight. Посетен на 11 януари 2007.
  2. A short biography on Pantera. // All Music Guide. Посетен на 11 януари 2007.
  3. 100 Greatest Artists of Hard Rock (60-41). // VH1. Посетен на 11 януари 2007.
  4. Top 10 Greatest Heavy Metal Bands of All-Time. // MTV. Посетен на 11 януари 2007.
  5. Walter O'Brien: Strength Beyond Strength. // Guitar World, 2010-04-13. Посетен на 2010-11-16.
  6. Kaye, Don. Pantera: A Vulgar Display of Metal. // Warner Music Group, 2003. Посетен на 2008-01-16.
  7. [[[:Шаблон:Allmusic]] A short biography on Pantera]. // Allmusic. Посетен на 2008-01-03.
  8. Darien Lake Concert Frays Nerves Again Band's Singer Charged With Assault. // Buffalo News, June 29, 1994. Посетен на 2008-04-06.
  9. N.O. native, Pantera singer, arrested in guard's assault. // The Advocate, October 26, 1994. Посетен на 2008-04-06.
  10. Rock Singer Assault Case Adjourned Third Time. // Buffalo News, October 26, 1994. Посетен на 2008-04-06.
  11. The Scuttlebutt. // Salt Lake Tribune, May 12, 1995. Посетен на 2008-04-06.
  12. Pantera Singer Changes his Tune. // Grand Forks Herald, April 21, 1995. Посетен на 2008-04-06.
  13. Shanafelt, Steve. You’ll like them when they’re angry. // Mountain Xpress. 9 July 2003. Посетен на 2007-06-25.
  14. Overdose put Pantera's anselmo on straighter path. // The Dallas Morning News. February 13, 1997. Посетен на 2008-04-06.
  15. RIAA US Sales Search. // Посетен на 2007-11-03.
  16. Joe Ehrbar. "Dose Of Neurosis Opening For Pantera On Monday, The Bay Area’s Neurosis Will Be Cramming Everything They’ve Got Into A Half-Hour Of Pile-Driving Hardcore Rock,". // Spokesman.com, January 31, 1997. Посетен на January 23, 2012.
  17. Phil Anselmo speaks on the future of Pantera. // Blabbermouth.net. 2003-05-27. Посетен на 2005-10-17.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Pantera“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.