Панчарево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Панчарево.

Панчарево
Pancharevo 1.JPG
България
Red pog.png
Панчарево
Област София
Red pog.png
Панчарево
Общи данни
Население 2 739 (ГРАО, 2013-12-15)*
3 433 (НСИ)
Землище 33,002 km²
Надм. височина 600-800 m
Пощ. код 1137
Тел. код 02992
МПС код С, СА (А, ААВ, АВС)
ЕКАТТЕ 55419
Администрация
Държава България
Област София
Община
   - кмет
Столична
Йорданка Фандъкова
(ГЕРБ)
Адрес община
ул. „Самоковско шосе“ 230
п.к. 1137
тел.: 02/ 976 05 02

Панчарѐво е село в област София-град, балнеологичен курорт и административен център на район „Панчарево“ на Столична община, който обединява десет населени места. Според Общия устройствен план на гр. София централната част на населеното място, по протежение на Самоковско шосе и акваторията на езерото, са обособени като зона за отдих, спорт и атракции, а прилежащите му пет вилни зони — за висококатегорийно обитаване, с преобладаващо нискоетажно застрояване в природна среда. През последните години Панчарево се оформя като атрактивен крайградски квартал, за което допринасят доброто местоположение до София, чистият въздух и живописната природа.

География[редактиране | edit source]

Панчарево е разположено на 12 километра югоизточно от центъра на София, в края на Панчаревския пролом на река Искър, между Витоша и Лозенската планина. Намира се в близост до Околовръстният път на столицата, кв. Горубляне и Бистрица. При Панчарево река Бистрица, водеща началото си от най-високите части на Витоша се влива в Панчаревското езеро.

Панчаревското землище се застроява предимно с модерни крайградски къщи за целогодишно обитаване, както и с комплекси от затворен тип, и има удобни комуникации към Бизнес парк София, Цариградско шосе, Летище София, Самоков и Боровец. Обхваща и част от новоразвиващия се жилищен район около парк-комплекс "Камбаните" в подножието на Витоша, където е изградено Англо-американското училище.

Една от най-живописните части от землището е меандърът Урвич, обявен за природна забележителност, разположен в пресечната точка на планините Лозенска, Плана и Витоша, където при Дяволския мост Железнишката река (Ведена) се влива в Искъра. На това място се намира Урвичкият крепостно-манастирски комплекс, част от Софийската Света гора.

В района на Панчарево се намира най-старата ВЕЦ в България и на Балканския полуостров - ВЕЦ "Панчарево", както и пречиствателната станция за питейна вода "Панчарево" с капацитет за пречистване на 4,5 m3/s води от яз. Искър.

Панчаревското езеро
Археологически артефакти от района на Панчаревските минерални извори
Сградата на читалище "Виделина" и общината в Панчарево

История[редактиране | edit source]

Красивата природа, здравословният климат, наличието на водни площи и минералните извори са главните фактори за заселването на панчаревското землище още в древността.

Панчаревските минерални извори били известни още на траките, които основали в близост до тях селище с името "Риляник", със значение на изобилен извор. По-късно, в зависимост от периода, името се е трансформирало. Римляните наричали изворите - „Бани Чезаре“ (Царски), когато били поддържани в добро състояние от аристокрацията и местното население, а в района им се предполага, че се е оформило богато императорско имение, с лозови насаждения. Славяните ги наричали „Бани Цареви“, а турците - „Банджареви“, и около тях се разполагал прочутият Кинан-пашов чифлик.

В Панчарево и околностите му са останали и значителни следи от времето на Римската империя. Тогава е била построена минералната баня, която имала седем басейна. Има основание да се предполага, че както при изворите в София, така и в Панчарево се е упражнявал култ към бога-лекар Асклепий и към нимфите, тъй като и на двете места са намерени отломъци от барелефите на трите нимфи. Над банята, в местността "Градище", са намерени останки от римски постройки и от охранителна крепост, предназначени да пазят от варварски нападения подстъпите към Сердика и Искърския пролом, в посока Самоков, но за съжаление никакви по-задълбочени археологически проучвания не са правени по-късно в района.

Голяма част от днешните жители на Панчарево са дошли от старото село, с историческото име Главиша, което се намирало на срещуположния бряг на река Искър, в местността, която и до днес се нарича "Главешо-Каваците". Това село е съществувало по време на Втората българска държава и доста след нашествието на турците по тези земи. Във връзка с произхода на името му се предполага, че по времето на цар Иван Асен V, известен в района като (Iасен, Ясен) местните жители се ползвали с известни привилегии от царската власт, в замяна на което се задължили (старобълг. главили) да оказват определена подкрепа при поддръжката и охраната на крепостта "Урвич" и подстъпите към нея, до която селото било с най-лесен достъп. След превземането на крепостта подложеното на нападения и грабежи село постепенно било напуснато, като част от оцелелите се преселили около устието и по бреговете на река Бистрица, където имало воденици, а наблизо, до минералните извори се намирал турският чифлик. Преместването на новото място, в периода (14 - 16 век), било продиктувано от възможността за намиране на работа и по-голямата сигурност, поради постоянното турско присъствие. Селяните работили ангария както на водениците, така и на чифлика до банята, където намирали по-добри условия за земеделие. Местността била известна и с многото грънчари - майстори на паници, една от версиите за произхода на имената Паничаръ, Панчар, по-късно Панчарево. До Освобождението селото било малко, като достига едва 200-250 ж. през 1878 г. Със строежа на юзината за столичното електрическо осветление в Панчарево идват италиански строители, които след това остават да живеят тук завинаги, а по-късно и бежанци от Македония, главно от Прилепско и Костурско. От тях по-късно местните жители са се учили на каменоделство и други строителни дейности.

През 1900 година до самата баня е построен двуетажен, доста приветлив хотел с ресторант на долния етаж и хубава градина отпред, а някои образовани и влиятелни за времето си хора построяват вили в Панчарево, с което селото започнало да се разраства бързо, в посока на минералните извори, а постепенно и по хълмовете, които обграждат курорта. Местността "Бахчата", най-старата вилна зона, станала център на курортната част. Летовниците вече намирали удобни жилища за престой и техният брой се увеличавал. В една от малките вили около банята дълго време е живял Янко Сакъзов, който обичал Панчарево и уединените разходки в околността.

С прокарването на Самоковското шосе по левия бряг на Искъра и след павирането му Панчарево се променя коренно. Това създало по-добри условия за живот на местните хора — било чрез работа, било чрез реализиране на продукцията си. Изникват много модерни вили. Кокетната и с оригинална архитектура община е служила за връзка между старото село и новопостроените вили. По-късно и в старото село били построени нови и хубави сгради, които надминавали по хубост тези около банята. Общината е била пред чешмата с големия вековен чинар Риляник, до който е имало каменен кръст. На това място са ставали религиозните церемонии и курбани.

Личности[редактиране | edit source]

  • Коле Божков, сподвижник на Левски, съпровождал Апостола до Кокалянския манастир и Железница по революционни дела.
  • Петър Панчев, основател на Първото светско училище в селото през 1879 година, в собствения си дом.
  • Стефан Панчев, инициатор и основател на читалището в Панчарево през 1908 година.
  • Димитър Пенев, учител, родом от Пазарджик, възродител на читалищната дейност след Първата световна война.
  • Д-р Александър Сметанин, украинец по произход, участъков лекар на общината през 30-те години на 20-ти век, допринесъл най-много за подобряване на здравеопазването в района и също така за популяризирането на Панчарево като курортно селище. Наред с редовните публикации на Панчаревското балнеоложко дружество, които излизали по онова време, доктор Сметанин се грижил изключително много за повишаване на общото хигиенно ниво на домакинствата в селото.
  • Трайчо Стоилов Иванов - дългогодишен кмет, общественик и председател на читалище "Виделина". Събирал и издал материали за историята на Панчарево, представени в книгата "Панчарево - минало и настояще". По време на кметуването му е открита новата училищна сграда, през 1947 г., както и Панчаревската минерална баня.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

  • Зона за отдих "Панчарево"

Спорт[редактиране | edit source]

Национална гребна база "Средец"

Национална гребна база „Средец“ е специализирана за провеждане на тренировки и състезания в гребните дисциплини. Изградена през 1968 година, базата е най-старото съоръжение у нас за развитие на тези дисциплини. През 1977 г. на езерото до София се проведе Световното първенство по кану-каяк, а през 1981 - Световното първенство за младежи във водните спортове, което е голяма гордост за селото.

В района е разположена също Спортна тренировъчна база „Панчарево“ и стрелбищен комплекс. Аматьорският футболен клуб на Панчарево се казва "Урвич" и е част от ОФГ "София-юг". Гребният клуб на селото се казва "Искър - Панчарево", регистриран в Българската федерация по кану-каяк през 2007 г.

Отдих и туризъм[редактиране | edit source]

Река Бистрица
Ресторант "Лебед"
Откритият минерален басейн до Панчаревската баня
Минерален плаж "Корали"

Околностите на Панчарево са свързани с началото на организирания туризъм в България. Още в далечната 1889 година Алеко Константинов с група негови приятели предприемат необичаен за времето си поход през с. Герман и Германския манастир, през Панчарево и Урвич, през Кокалянския манастир и хилядолетния Кръстат дъб, през село Железница, чак до Черни връх, с цел да опознаят тези места в близост до София и да им се полюбуват. Удивен от красотите на Урвич и района, Алеко е обвзет от спонтанното желание да покаже това място на всички свои приятели, алпийски туристи и възможно най-широк кръг от хора. Това го провокира да учреди година по-късно първия туристически клуб в свободна България - “Урвич клуб”. Импровизира и Урвишки марш. В състава на клуба са влизали и чужденци, живеещи в София. Клубът е просъществувал седем години и всяка година на 11 май подновявал силите си, като обединявал любителите на българската природа и всички ентусиасти, участвали в масовото изкачване на Черни връх на 27 август 1895 година.

Богатство за селото са двата геотермални извора, единият (каптиран) на дъното на езерото в поречието на река Искър, а другият — в чешма до сградата на Панчаревската баня. Минералната вода е гореща (49 °С) при извиране, с дебит 12 l/s, слабо минерализирана (0,495 g/l), хидрокарбонатнокалциева и магнезиева. Индикациите на курорта включват следните заболявания: на опорно-двигателния апарат, на периферната нервна система, гинекологични, бъбречно-урологични и стомашно-чревни.

В бъдеще има възможност за развитие на балнеоложки, еко- и културнопознавателен туризъм в района чрез по-пълноценно използване даденостите на минералната вода, Панчаревското езеро и околните исторически места - манастири, черкви, крепостта Урвич, както и за разработване на леснодостъпни туристически маршрути, между тях.

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • Традиционен фолклорен празник „С песен и танц в Панчарево“. Има за цел да популяризира българските традиции и фолклор. Провежда се всяка година в началото на месец май.
  • 9 май - празник на манастира "Св. Никола - Летни" в Урвич

Други[редактиране | edit source]

Галерия[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Литература и източници[редактиране | edit source]

  • Верин Георги Каназирски - „София преди 50 години. Софийските курорти“, София, 1947.
  • Иванов Трайчо Стоилов - „Панчарево, минало и настояще“, ИК „Булмаг“ София, 1999.