Панчарево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Панчарево.

Панчарево
Pancharevo 1.JPG
Изглед от панорамната пътека
България
Red pog.png
Панчарево
Област София
Red pog.png
Панчарево
Общи данни
Население 2 754 (ГРАО, 2014-06-15)*
3 433 (НСИ)
Землище 33,002 km²
Надм. височина 600-800 m
Пощ. код 1137
Тел. код 02992
МПС код С, СА (А, ААВ, АВС)
ЕКАТТЕ 55419
Администрация
Държава България
Област София
Община
   - кмет
Столична
Йорданка Фандъкова
(ГЕРБ)
Адрес община
ул. „Самоковско шосе“ 230
п.к. 1137
тел.: 02/ 976 05 02

Панчарѐво е село в област София-град, балнеологичен курорт и административен център на район „Панчарево“ на Столична община, който обединява десет населени места. Според Общия устройствен план на гр. София централната част на населеното място, по протежение на Самоковско шосе и акваторията на езерото, са обособени като зона за отдих, спорт и атракции, а прилежащите му пет вилни зони — за висококатегорийно обитаване, с преобладаващо нискоетажно застрояване в природна среда. През последните години Панчарево се оформя като атрактивен крайградски квартал, за което допринасят доброто местоположение до София, чистият въздух и живописната природа.

География[редактиране | edit source]

Панчарево е разположено на 12 km югоизточно от центъра на София, в края на Панчаревския пролом на река Искър, между Витоша и Лозенската планина. Намира се в близост до Околовръстния път на столицата, кв. Горубляне и Бистрица. При Панчарево река Бистрица, водеща началото си от най-високите части на Витоша, се влива в Панчаревското езеро.

Панчаревското землище се застроява предимно с модерни крайградски къщи за целогодишно обитаване, както и с комплекси от затворен тип. Селото има удобни комуникации към Бизнес парк София, Цариградско шосе, Летище София, Самоков и Боровец. Обхваща част от новоразвиващия се жилищен район около парк-комплекс "Камбаните" в подножието на Витоша, където е изградена и базата на Англо-американското училище.

Една от най-живописните части от землището е меандърът Урвич, обявен за природна забележителност, разположен в пресечната точка на планините Лозенска, Плана и Витоша, където при Дяволския мост Железнишката река (Ведена) се влива в Искъра. На това място се намира Урвичкият крепостно-манастирски комплекс, част от Софийската Света гора.

В района на Панчарево се намира най-старата ВЕЦ в България и на Балканския полуостров - ВЕЦ "Панчарево", както и пречиствателната станция за питейна вода „Панчарево“ с капацитет за пречистване на 4,5 m3/s води от яз. Искър.

Панчаревското езеро
Археологически артефакти от района на Панчаревските минерални извори
Сградата на читалище "Виделина" и общината в Панчарево

История[редактиране | edit source]

Красивата природа, здравословният климат, наличието на водни площи и минералните извори са главните фактори за заселването на панчаревското землище още в древността. Село Панчарево, както и съседното Кокаляне (които фактически са два квартала на едно селище) са толкова древни, колкото е древно заселването на плодородната Софийска котловина. От решаващо значение за ранното заселване в региона са били термалните извори, край които са открити материални следи от времето на древните траки и римляни. Не малка роля е изиграло кръстопътното местоположение, както и развитието на древното рударство. Знае се, че още в далечното минало от всички витошки реки се е промивало речно (самородно) злато. Речно злато се е промивало и от големия наносен конус на река Искър, пръснат след изхода от Панчаревския пролом между подножията на Витоша и Лозенска планина, и далеч на север.

И както споменава Вазов в един свой пътепис за Софийската долина: „Ето, от изток Панчарево със старата си римска баня, сгушено в един прелестен кът, там, дето Искър, като излазя из пролома си, пълни с шум околността. Срещу него, през реката, върху един канарист рът стърчи средновековният Урвич, прославен от преданието за последните борби с турците на издихающата българска независимост.“

Панчаревските минерални извори били известни още на траките, които основали в близост до тях селище с името "Риляник", в превод „изобилен извор“. По-късно името им се трансформирало, като през Римската епоха били наричани „Бани Чезаре“ (Царски) и били поддържани в добро състояние от аристокрацията и местното население, а в района им се предполага, че се е оформило богато императорско имение с лозови насаждения. Славяните и българите ги наричали „Бани Цареви“, а турците - „Банджареви“, и около тях се разполагал прочутият Кинан-пашов чифлик, който заемал една голяма територия, граничеща с Горублянското, Симеоновско и Бистришко землище.

В Панчарево и околностите му са останали и значителни следи от времето на Римската империя. Тогава е била построена минералната баня, която имала седем басейна. Има основание да се предполага, че както при изворите в София, така и в Панчарево се е упражнявал култ към бога-лекар Асклепий и към нимфите, тъй като и на двете места са намерени отломъци от барелефите на трите нимфи. Над банята, в местността "Градище", са намерени останки от римски постройки и от охранителна крепост, предназначени да пазят от варварски нападения подстъпите към Сердика и Искърския пролом, в посока Самоков, но за съжаление никакви по-задълбочени археологически проучвания не са правени по-късно в района.

Голяма част от днешните жители на Панчарево дошли от старото село, с историческото име Главиша, което се намирало на срещуположния бряг на река Искър, в местността, която и до днес се нарича "Главешо-Каваците". Това село е съществувало по време на Втората българска държава и доста след нашествието на турците по тези земи. Във връзка с произхода на името му се предполага, че по времето на цар Иван Асен V, известен в района като (Iасен, Ясен) местните жители се ползвали с известни привилегии от царската власт, в замяна на което се задължили (старобълг. главили) да оказват определена подкрепа при поддръжката и охраната на крепостта "Урвич" и подстъпите към нея, до която селото било с най-лесен достъп. След превземането на крепостта старото село Главиша останало встрани от единствения голям по онова време път - от София, през Горни Лозен и Пасарел, за Самоков и често ставало обект на нападения и грабежи. Това принудило оцелелите да започнат да живеят по повелята на господарите и постепенно да напускат селото, като част от тях се заселили около устието и по бреговете на река Бистрица, където имало воденици, а наблизо се намирал турският чифлик. Преместването на новото място, в периода (14 - 16 век) било продиктувано от възможността за намиране на работа и по-голямата сигурност, тъй като района на днешно Панчарево бил по-добре охраняван от турските власти. Старото село продължило да съществува и се населявало поне до 1683/1684 г., след което в средата на 19 век било изгорено от турците и на това място се заселили черкези. С това било поставено началото на днешното село с името (Паничаръ или Панчар), както било записвано в поменниците за дарения на Кокалянския манастир, име което се обяснява най-вероятно с “паничкообразната” форма на релефното му местоположение. На новото място селяните работили ангария както на водениците по реката, така и на чифлика до банята, където намирали по-добри условия за земеделие. Местността била известна и с многото грънчари. До Освобождението селото било малко, като достига едва 150-200 жители през 1878 г. Заради строежа на юзината за столичното електрическо осветление в Панчарево идват италиански строители, които след завършването и остават да живеят завинаги на това място, а по-късно селото приема и бежанци от Македония, главно от Прилепско и Костурско. От тях по-късно местните жители са се учили на каменоделство и други строителни дейности.

През 1900 година до самата баня е построен двуетажен, доста приветлив хотел с ресторант на долния етаж и хубава градина отпред, а някои образовани и влиятелни за времето си хора построяват вили в Панчарево, с което селото започнало да се разраства бързо, в посока на минералните извори, а постепенно и по хълмовете, които обграждат курорта. Местността "Бахчата" - най-старата вилна зона, станала център на курортната част. Летовниците вече намирали удобни жилища за престой и техният брой се увеличавал. В една от малките вили около банята дълго време е живял Янко Сакъзов, който обичал Панчарево и уединените разходки в околността.

В периода 1900-1912 г. се строи шосето София – Панчарево – ПасарелКалковоСамоков. Новото за времето си шосе е строено по немски проект. Наричат го царско, защото е наченато по времето на Фердинанд и основната му цел е била да се пътува по-лесно до Боровец /тогава Чамкория/. От Панчарево до Пасарел шосето следва неотклонно течението на р. Искър, пренаситено е с остри завои и отвесни скални навеси над тях. До 1958 г. този участък не е бил дори павиран. Използвал се е предимно от каруцари-кираджии, които превозвали чамов материал от Рила за София. Редовни автобусни превози се появили през 40-те години, когато вече се движели и не малък брой леки коли. След построяването на новия път през пролома са възникнали и няколко ханчета. Най-близо до Панчарево е Кокалянското ханче и много често ако някой тръгне с конските впрягове по-късно от София се налагало да отпочине или да пренощува в ханчето, и на другия ден да продължи пътя си.

С прокарването на Самоковското шосе по левия бряг на Искъра и след павирането му Панчарево взема друг вид. Това създало по-добри условия за живот на местните хора — било чрез работа, било чрез реализиране на продукцията си. Изникват много модерни вили. Кокетната и с оригинална архитектура община е служила за връзка между старото село и новопостроените вили. По-късно и в старото село били построени нови и хубави сгради, които надминавали по хубост тези около банята. Общината е била пред чешмата с големия вековен чинар Риляник, до който е имало каменен кръст. На това място са ставали религиозните церемонии и курбани.

Личности[редактиране | edit source]

  • Коле Божков, сподвижник на Левски, съпровождал Апостола до Кокалянския манастир и Железница по революционни дела.
  • Петър Панчев, основател на Първото светско училище в селото през 1879 година, в собствения си дом.
  • Стефан Панчев, инициатор и основател на читалището в Панчарево през 1908 година.
  • Димитър Пенев, учител, родом от Пазарджик, възродител на читалищната дейност след Първата световна война.
  • Д-р Александър Сметанин, украинец по произход, участъков лекар на общината през 30-те години на 20-ти век, допринесъл най-много за подобряване на здравеопазването в района и също така за популяризирането на Панчарево като курортно селище. Наред с редовните публикации на Панчаревското балнеоложко дружество, които излизали по онова време, доктор Сметанин се грижил изключително много за повишаване на общото хигиенно ниво на домакинствата в селото.
  • Трайчо Стоилов Иванов - дългогодишен кмет, общественик и председател на читалище "Виделина". Събирал и издал материали за историята на Панчарево, представени в книгата "Панчарево - минало и настояще". По време на кметуването му е открита новата училищна сграда, през 1947 г., както и Панчаревската минерална баня.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

  • Зона за отдих "Панчарево"
  • Урвички крепостно-манастирски комплекс

Спорт[редактиране | edit source]

Национална гребна база "Средец"

Национална гребна база „Средец“ е специализирана за провеждане на тренировки и състезания в гребните дисциплини. Изградена през 1968 година, базата е най-старото съоръжение у нас за развитие на тези дисциплини. През 1977 г. на езерото до София се проведе Световното първенство по кану-каяк, а през 1981 - Световното първенство за младежи във водните спортове, което е голяма гордост за селото.

В района е разположена Спортна тренировъчна база „Панчарево“ и стрелбищен комплекс. Аматьорският футболен клуб на Панчарево се казва "Урвич" и е част от ОФГ "София-юг". Гребният клуб на селото се казва "Искър - Панчарево", регистриран в Българската федерация по кану-каяк през 2007 г.

Отдих и туризъм[редактиране | edit source]

Река Бистрица
Ресторант "Лебед"
Откритият минерален басейн до Панчаревската баня
Минерален плаж "Корали"

Околностите на Панчарево са свързани с началото на организирания туризъм в България. Още в далечната 1889 година Алеко Константинов с група негови приятели предприемат необичаен за времето си поход през с. Герман и Германския манастир, през Панчарево и Урвич, през Кокалянския манастир и хилядолетния Кръстат дъб, през село Железница, чак до Черни връх, с цел да опознаят тези места в близост до София и да им се полюбуват. Удивен от красотите на Урвич и района, Алеко е обвзет от спонтанното желание да покаже това място на всички свои приятели, алпийски туристи и възможно най-широк кръг от хора. Това го провокира да учреди година по-късно първия туристически клуб в свободна България - “Урвич клуб”. Импровизира и Урвишки марш. В състава на клуба са влизали и чужденци, живеещи в София. Клубът е просъществувал седем години и всяка година на 11 май подновявал силите си, като обединявал любителите на българската природа и всички ентусиасти, участвали в масовото изкачване на Черни връх на 27 август 1895 година.

Богатство за селото са двата геотермални извора, единият (каптиран) на дъното на езерото в поречието на река Искър, а другият — в чешма до сградата на Панчаревската баня. Минералната вода е гореща (48 °С), с дебит 12 l/s, слабо минерализирана (0,495 g/l), хидрокарбонатнокалциева и магнезиева. Индикациите на курорта включват следните заболявания: на опорно-двигателния апарат, на периферната нервна система, гинекологични, бъбречно-урологични и стомашно-чревни.

В бъдеще има възможност за развитие на балнеоложки, еко- и културнопознавателен туризъм в района чрез по-пълноценно използване даденостите на минералната вода, Панчаревското езеро и околните исторически места - манастири, черкви, крепостта Урвич, както и за разработване на леснодостъпни туристически маршрути, между тях.

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • Традиционен фолклорен празник „С песен и танц в Панчарево“. Има за цел да популяризира българските традиции и фолклор. Провежда се всяка година в началото на месец май.
  • 9 май - празник на манастира "Св. Никола - Летни" в местността Урвич
  • Димитровден - храмов празник на Панчаревската черква "Св. Димитър Солунски"
  • В селото се честват редовно някои обичаи като лазаруване и бабинден
  • Полумаратон около Панчаревското езеро, съвместно със Спортен клуб "Бегач" и район "Панчарево" Столична община

Други[редактиране | edit source]

  • Транспортни връзки: Автобусни линии: № 1 и 3 от автостанция "Гео Милев" и № 4 от ж.к. "Младост I"

Галерия[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Литература и източници[редактиране | edit source]

  • Георги Каназирски Верин - „София преди 50 години. Софийските курорти“ София, 1947.
  • Трайчо Стоилов Иванов - „Панчарево, минало и настояще“, ИК „Булмаг“ София, 1999.