Панчарево (район)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Панчарево.

Район „Панчарево“
Карта на Столична община. Мястото на „Панчарево“ е отбелязано
Данни
Площ: 364 743 дка
Население: 24 060 ж. (15.09.2012)[1]
Кмет: Димитър Сичанов (ГЕРБ)
Панчаревското езеро
Средновековната крепост Урвич
Бистришките баби

Район Панчарево е най-големият по територия административен район на Столична община с площ от 364 743 дка. Представлява изключително подходящо място за туризъм, спорт и възстановяване в околностите на София. Заема част от подножието и склоновете на Витоша, Плана планина и Лозенската планина, както и прилежащия им участък на река Искър, която в този район образува живописният Панчаревски пролом. Включва селата Панчарево, Бистрица, Лозен, Казичене, Кривина, Герман, Кокаляне, Долни Пасарел, Железница и Плана, както и местностите Камбаните, Детски град и няколко жилищни комплекса от затворен тип. Красивата природа и запазените фолклорни традиции определят визията на район Панчарево.

Село Панчарево е административен център на района, но всички останали села имат и собствени кметове, с изключение на с. Плана, което има само кметски наместник.

На територията на района се намират язовир „Искър“, Панчаревското езеро, средновековната крепост Урвич, биосферният резерват Бистришко бранище, както и множество манастири от времето на османското владичество.

Забележителности[редактиране | edit source]

  • Панчаревско езеро - в района му е обособена зона за отдих със спортни бази, минерален басейн и множество уютни заведения за обществено хранене. Красивата природа и близостта му до столицата, го правят любимо място за излет на софиянци. Над източния стръмен бряг на езерото минава живописна Панорамна пътека - един от първите туристически маршрути в Лозенската планина.
  • Крепост Урвич - разположена в едноименния меандър на река Искър, обявен за природна забележителност. Крепостта има статут на паметник на културата от национално значение в категория “недвижими паметници с видими архитектурни останки” от 1979 г.
  • Панчаревски минерален извор - на самия бряг на Панчаревското езеро. Известен още от тракийско и римско време. Слабо минерализиран водоизточник с лечебни свойства. Температурата на водата е 48 градуса.
  • Панчаревски (Урвишки) манастир - той е от типа манастири изграждани в близост до крепости, което било характерно за късното средновековие. Основан в периода 10-12 век, след падането на България под Турско робство манастита е разрушен. След дълги години забрава основите му са открити едва през 1929 г. от Бона Велинова, след което е доизграждан с дарения от местното население.
  • ВЕЦ Панчарево - първата построена водноелектрическа централа в България и на Балканския полуостров, пусната в експлоатация през 1900 г. Осигурявала електричество за осветление, електрически трамвай и двигателна сила за индустриалните предприятия в столицата, с което София се нарежда сред първите електрифицирани европейски столици. Националният политехнически музей ползва сградния фонд от 1975 г. През 1986 г. централата е обявена за паметник на културата.
  • Кокалянски манастир - паметник на културата. Известен с Кокалянското евангелие на Йоан Кратовски от 1579 година. В него е намерен т. нар. „Урвишки сборник", съставен през XVI век. Той съдържа 50 листа, представящи сведения за поклонници, беседи и четири похвални слова за архангелите Михаил и Гавриил (включително и похвалното слово от Климент Охридски).
  • Германски манастир - считан за най-стар манастир на Софийската Мала Света гора, основан в 10 век. Посветен на Иван Рилски, за когото се предполага, че е живял известно време по тези места. Процъфтявал до края на 14 век, когато е разрушен от османците. Възстановен е през 15 век и в продължение на два века се превръща в духовно средище в този район. През 1928 г. по решение на Софийския епархийски съвет манастира е отреден за подворие на българския манастир Свети Георги Зограф на полуостров Атон (Света гора).
  • Бистришки манастир „Света Петка“ - действащ девически манастир от Х век с храм, посветен на Свети Илия. Разрушен при нашествието на османците през ХІV век. След Освобождението се построява малка черква, просъществувала до 1951 г. През 1956 г. е построена днешната черква. Храмовият празник се чества всяка година на 14 октомври.
  • Резерват "Бистришко бранище" - обявен за защитена територия с постановление на Министерски съвет от 1934 г., с цел запазването на типичната за планината растителност - вековни смърчови гори, храстови съобщества и тревни площи. През 1977 г. резерватът влиза в програмата на ЮНЕСКО - "Човек и биосфера" и е обявен за биосферен.
  • Бистришките баби - група от певици за автентичен фолклор от софийското село Бистрица. Пеенето им е уникално, много старинно, запазено още от предхристиянската епоха. Специалисти го определят като уникална полифония на 3 гласа. Включени в Списъка на шедьоврите на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО през 2005 г.
  • Камбаните - парк-комплекс в София, в подножието на Витоша. Официалното му име е Международен парк на децата от света. Открит е през 1979 г. по идея на Людмила Живкова във връзка с домакинството на България на Международната детска асамблея “Знаме на мира” под егидата на ЮНЕСКО.
  • Лозенски манастир „Свети Спас“ - най-източната обитетел от Софийска Мала Света гора, oснован в 13 век. Към края на 14-ти век, манастирът е разрушен, но през 17 век според някои писмени източници, в него се е намирало училище с даскал Яким от София, а учениците са били от София и софийските села.
  • Пасарелски параклис „Свети Георги Победоносец“ - това е лобното място на капитан Димитър Списаревски. Първоначално е поставена масивна гранитна морена, а по-късно е изградена паметна арка с имената на загиналите български летци през Втората световна война. Изградени са малък навес и маси с пейки за отдих непосредствено до паметната плоча и символичния гроб на капитан Списаревски. Близо до мястото преминава екопътека „Лозенска планина“, свързваща яз. Пасарел, връх Половрак, Лозенския манастир и с. Лoзен.
  • Долнопасарелски манастир - намира се на около 5 km от Долни Пасарел в красива местност, на левия бряг на река Искър под връх Голяма Равуля (Калето). Възниква първоначално като параклис през XV век, а в последствие се развива като малък манастир. През XIX век е построена запазената до днес църква, украсена с великолепни стенописи от самоковски и дебърски майстори.
  • Шишмановски манастир - в близост до яз. Искър. В миналото там е имало друг, по-стар манастир, датиращ от времето на Втората българска държава, който турците опожаряват при изтеглянето си от българските земи. Името му е свързано с някогашното село Шишманово, в миналото носило името Чамурлий. Паметник на културата.
  • Язовир "Искър" - най-големият по площ и обем язовир в България. Разположен в горното течение на едноименната река. Използва се за водоснабдяване на София, както и за производство на електроенергия. В района му са разположени хотелски и почивни бази, ресторанти, ветроходната база "Щъркелово гнездо" и опитното дивечовъдно стопанство "Искър".

Външни препратки[редактиране | edit source]