Панчатантра

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Панчатантра (на деванагари: पञ्चतन्त्र, „Пет принципа“) е санскритски сборник от поучителни истории. Най-вероятно историите в нея са донякъде преразкази от будистски текстове. Предполага се, че творбата е написана от Вишнушарман около 200 пр.н.е. Първоначално е замислена като ръководство за висшестоящи, учейки ги как да водят политика чрез аполози и басни с животни. Разказите са написани най-вече под стихотворна форма. Книгата се състои от пет подкниги (от където идва и наименованието ѝ: panch — пет, тантра — книга, ето защо се нарича още „Древноиндийското петокнижие“):

  • Разединение на приятели
  • Печелене на приятели
  • За гарваните и кукумявките
  • Загуба на придобитото
  • Безразсъдни постъпки

Откъси[редактиране | edit source]

Парите при пари отиват,
тъй както слонът търси слон.
Бедняка, осъмнал на пазара,
събужда само своя стон.¹
От словото се ражда слово,
а името — от имена.
Така и зърното отново,
се ражда от зърна.¹
Макар и вкъщи да са се родили,
вреда ни носят мишките, и страх.
Към котките оставаме ний мили,
защото полза имаме от тях.¹
Наука, кон, жена, сребро,
мъж, слово или лютня стара,
донасят зло или добро — 
в зависимост от господаря.¹
Какво е вятърът за вейките зелени?
Щом духне — те се свеждат изведнъж.
А колко дъбове е виждал повалени…
Могъщият се бори само със могъщ!¹
За болестта е нужен лекар,
съветник — за раздора.
За всяко нещо в тоя свят си има хора.¹
Каквото през деня човекът
желае, вижда и твори, 
такова нещо по привичка
дори насъне го гори.¹
Щом враговете ти са много,
ще стигнеш трудно до победен вик. 
И както да се виела змията,
изгризали я мравките за миг.¹
За да постигнеш свойта цел,
дела са нужни, не мечти.
Лъвът щом спи, в устата сънна
газелата не ще влети.¹

(1) Цитатите са от превода на Йордан Милев, „Панчатантра“ — Народна младеж, София 1981.