Папоцезаризъм
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: източници, правописна редакция. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Папоцезаризмът е антиподът на цезаропапистката геополитическа доктрина на Папския престол, според която папата доминира над Константинополския император, т.е. в синтезиран и философски аспект, за папоцезаризма духовното начало има примат над светското начало.
При папоцезаризмът папата има върховна власт спрямо който и да е цар, крал или граф, и всеки от тези светски владетели е подлежал на морален съд спрямо религиозния закон. Тоест, папата е имал право както да помазва за крал някого, така и да го отлъчва от църквата (тоест да го низвергне). В резултат на това разбиране, в продължение на много векове светските владетели са били отговорни и са се отчитали пред един външен спрямо тях, трансцендентален, религиозен закон. Този закон е бил Божия закон, изложен в Библията – както в Стария, така и в Новия завет и законът е издигал Бог като върховен съдник на всички хора на Земята.
Разделението на геополитическите концепции между Рим и Константинопол през средновековието започнало с Четвъртия Константинополски събор и завършило с Великата схизма от средата на 11 век. В ново време носител на византийския цезаропапистки модел е Третия Рим, т.е. Руското царство и Руската империя.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- За отношението между Църквата и държавата (Римокатолически папоцезаризъм)
- Върховенството на закона, или откъде идат проблемите на България, от Михаил Матеев
