Парадокс на Ферми

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Графична репрезентация на съобщението от Аресибо - Първият опит на човечеството да осъществи радио контакт със съществуващи извънземни цивилизации

Парадоксът на Ферми е противоречието между голямата вероятност за съществуването на извънземни цивилизации и липсата на доказателства за контакт с такива цивилизации.

Според някои хора, възрастта на вселената и нейната големина подсказват, че животът трябва да е често срещан. Енрико Ферми се пита, защо при такава голяма вероятност за съществуването на множество извънземни цивилизации в галактиката Млечен път, не са намерени никакви доказателства.

Има много опити за разрешаването на Парадокса на Ферми, като се започне от търсенето на доказателства за съществуването на извънземни цивилизации и се стигне до предложения, че е възможно да съществува такъв живот без знанието на човечеството. Съществуват и други предложения, като това, че не съществува интелигентен извънземен живот или съществува много рядко, като по този начин става невъзможен за откриване от човечеството.

Съдържание

Основа на парадокса[редактиране | edit source]

Парадоксът на Ферми е конфликт между аргументите за размер и вероятност и липсата на доказателства. Ето една по-пълна дефиниция:

Размерът и възрастта на вселената предполагат съществуването на много технологично напреднали извънземни цивилизации. Обаче това убеждение е в противоречие с липсата на доказателства, които да го подкрепят.

Уравнението на Дрейк[редактиране | edit source]

Най-близко свързаната теория с Парадокса на Ферми е Уравнението на Дрейк. То е формулирано от д-р Франк Дрейк през 1960. Уравнението включва: скоростта на формиране на звездите в галактиката; броя на звездите с планети и броя на тези, които са обитаеми; броя на планетите, на които се е зародил живот и впоследствие интелигентен живот; и накрая продължителността на съществуване на тези цивилизации.

Хипотеза за рядката Земя[редактиране | edit source]

Хипотезата за рядката Земя се опитва да разреши парадокса на Ферми, заявявайки че планети, подобни на Земята, не са често срещани, а по-скоро са необичайни.

Теоретично обяснение на парадокса[редактиране | edit source]

Някои теоретици смятат, че липсата на доказателства доказва и липсата на извънземни. Други предлагат теории, с които може да се обясни мълчанието на извънземните цивилизации, без да се изключва възможността за съществуването на такъв живот.

Те не съществуват ...[редактиране | edit source]

Най-простото обяснение е, че хората са сами в галактиката. Съществуват няколко теории, обясняващи защо интелигентният живот е или много рядък, или съществува за много кратък период от време.

... и никога не са съществували[редактиране | edit source]

Тези, които не вярват в съществуването на разумен извънземен живот, смятат, че условията, нужни на живота — или поне на комплексния живот — да еволюира, са редки или дори уникални само за Земята. Докато някои хора смятат, че сложните форми на живот могат да еволюират чрез други механизми, различни от тези на Земята, фактът че през дългата история на Земята само един вид е успял да развие цивилизация до точката, в която пътуването в космоса и радио-технологиите са възможни, говори, че технологично развитите цивилизации във вселената може да се срещат много рядко.

Например появата на разум може да е била случайна. Джефри Милър смята, че човешкият интелект се дължи на полов отбор, поел по непредвидими посоки. В книгата си Как работи умът, Стивън Пинкър пише, че еволюцията на живота (достигнала определена граница) винаги произвежда интелигентни същества.

Според друга теория дори и условията за зараждането на живот да са често срещани във вселената, формирането на самия живот, сложна мрежа от молекули, способни да се възпроизвеждат веднага, създаването или добиването на всички основни компоненти от средата и получаването на енергия в такава форма, която може да поддържа реакцията (или първоначалната абиогенеза), може да е изключително рядко срещано явление.

... защото негостоприемната вселена унищожава сложния интелигентен живот[редактиране | edit source]

Друга възможност е животът да се заражда и на други места, но събития като ледени епохи, сблъсъци на метеорити, астероиди и др. със Земята или други катастрофи да пречат на този живот да еволюира. Дори и ако условията за развитие на живот да не са характерни само за Земята, възможно е такива събития периодично да унищожават такъв живот. Дори и ако съществуват благоприятни условия достатъчно дълго, за да се развие разумен живот, този живот може също да бъде унищожен от космически събития (като свръхнова или проблясъци на гама лъчи).

... защото е в природата на интелигентния живот да се самоунищожи[редактиране | edit source]

Възможно е цивилизациите да се самоунищожават преди или малко след като са развили радио-технологията и възможността за провеждане на космически полети. Възможни причини за унищожението може да са ядрена война, биологично оръжие или случайно заразяване, нанотехнологична катастрофа или демографска катастрофа след влошаване на екосферата на планетата. Съществуват аргументи, според които краят на човечеството може да настъпи скоро. През 1966 Карл Сейгън и Йосиф Шкловски правят предположение, че технологично развитите цивилизации или ще се самоунищожат до един век след развитието на възможността за междузвездна комуникация, или ще овладеят склонността към самоунищожение и ще просъществуват още милиарди години.

От друга гледна точка, самоунищожението може да е част от еволюционния процес. Видовете се борят за ресурси и става по-агресивни. Съществуват предположения, че извънземните е вероятно да са суперхищник, какъвто е и Хомо сапиенс

... защото е в природата на интелигентния живот да унищожава други[редактиране | edit source]

Друга възможност е интелигентни същества, достигнали определена граница на технологично развитие, да унищожат други интелигентни същества. През 1981 космологът Едуард Харисън предполага, че интелигентни същества, преодоляли склонността си към самоунищожение, ще виждат другите същества като вирус.

От тези теории възниква въпросът: Ако съществуват такива цивилизации, защо човечеството все още съществува? Възможен отговор на въпроса може да е, че сме прекалено маловажни, за да бъдем унищожени от напреднали извънземни цивилизации.

... защото хората са създадени сами[редактиране | edit source]

Въпреки, че не е научно твърдение, което може да се провери, вярата, че Бог или богове са създали човечеството, като единствения разумен живот във вселената, е широко разпространена.

Те съществуват ...[редактиране | edit source]

Възможно е да съществуват технологично развити извънземни цивилизации, но хората да не могат да комуникират с тях поради различни причини: голямо разстояние или голяма разлика в развитието на технологията; защото са прекалено различни от нас; или защото човечеството отрича доказателствата, че те са тук сред нас.

... но комуникацията е невъзможна поради голямо разстояние[редактиране | edit source]

Концепция на Terrestrial Planet Finder на НАСА
Интелигентните цивилизации са разделени на много голямо разстояние в пространството[редактиране | edit source]

Възможно е да съществуват цивилизации, но да са на твърде голямо разстояние, за да се осъществи успешна двустранна комуникация. Ако две цивилизации са разделени на няколко хиляди светлинни години, съществува възможността едната от тях да изчезне, преди да се осъществи успешен диалог. Хората може и да открият тяхното присъствие, но комуникацията ще остане невъзможна поради голямото разстояние.

Интелигентните цивилизации са разделени на много голямо разстояние във времето[редактиране | edit source]

Според времето на съществуване на интелигентен живот на Земята, периодът, през който е възможна комуникация, е много малък. Напреднали цивилизации може да се появяват и изчезват из цялата галактика, но вероятността да съществуват две интелигентни цивилизации по едно и също време е много малка. Възможно е да са съществували интелигентни цивилизации преди зараждането на разума на Земята, възможно е и да съществуват след неговото изчезване, но съществува вероятността човечеството да е единствената интелигентна цивилизация, съществуваща сега.

Възможно е да се открият археологически паметници, оставени от изчезнали цивилизации чрез космически изследвания, но тази възможност е по-малко вероятна от откриването на процъфтяваща извънземна цивилизация.

Физическото разпространение в галактиката е прекалено скъпо[редактиране | edit source]

Възможността извънземни цивилизации да колонизират други звезди е възможна, само ако междузвездното пътуване е осъществимо. Според сегашното ни разбиране на физичните закони пътуване със скорост по-бърза от тази на светлината е невъзможно, но няма големи теоретични бариери за конструирането на "бавни" междузвездни кораби.

Въпреки това, за такова рисковано начинание ще са нужни големи количества материали и енергия и много вероятно една такава цивилизация да не може да си го позволи.

Хората не са търсили достатъчно дълго[редактиране | edit source]

Възможността на човечеството да намира и комуникира с интелигентни извънземни форми на живот съществува от 1937, с изобретяването на радио телескопа. Периодът, през който е съществувало човечеството (около 200,000 години), е много малък в космически план, а радиопредавания съществуват от 1895. Възможно е хората нито да са търсили достатъчно дълго, нито да са съществували достатъчно дълго, за да бъдат намерени.

Преди един милион години не е имало никакви хора, с които извънземни посланици биха могли да се срещнат. С всяка стъпка назад във времето има все по-малко индикации, че на Земята ще се развие интелигентен живот. Дори и извънземни пратеници да са ни посещавали и в по-скорошни времена, те може да са били объркани от ранните земни култури със свръхестествени същества.

... но комуникацията е невъзможна поради технически причини[редактиране | edit source]

Хората не слушат правилно[редактиране | edit source]

Извънземните може да използват честоти, които учените не са смятали, че ще бъдат използвани за пренос на сигнали, или които не могат да пробият нашата атмосфера. Сигнали може да се излъчват, но от звезди, които се наблюдават с по-нисък приоритет.

Големи проблеми при търсенето на извънземни цивилизации са недостатъчното ресурси на SETI и чувствителността на модерните уреди. За да се засече един сигнал е нужно детекторите да слушат на правилните честоти и да са насочени към тази част от небето, откъдето е изпращан сигналът.

За да засекат извънземни цивилизации чрез техните радиоемисии, на хората им трябват по-модерни уреди или да се надяват на случайно стечение на обстоятелствата: радиоемисиите, излъчвани от извънземните да са много по-силни от нашите; някоя от програмите на SETI да слуша на правилните честоти и в правилния регион на космоса; или извънземните да изпращат по-фокусирани трансмисии, като Съобщението Аресибо, към нас.

Цивилизациите излъчват доловими радио сигнали само за кратък период от време[редактиране | edit source]

Възможно е извънземните цивилизации да излъчват радиосигнали за кратък период от време, значително усложнявайки засичането си от други цивилизации. Има две обяснения за това: цивилизациите надрастват радиотехнологията или пък изчерпване на ресурсите прекратява използването ѝ.

Те са в технологична сингулярност[редактиране | edit source]

Друга възможност е извънземните цивилизации да са в технологична сингулярност или да са придобили постчовешки вид. Теоретично такива цивилизации може да са се променили толкова много, че комуникацията да се окаже невъзможна. Възможно е и информацията, с която човечеството може да ги снабди, да е елементарна за тях.

Съществуват най-различни представи за такива цивилизации, най-вече във фантастиката: същества, които се освобождават от физическата си форма, създават изкуствена среда, пренасят съзнанието си в нея, игнорирайки реалната вселена.

... и са избрали да не комуникират[редактиране | edit source]

Земята е нарочно изолирана (Хипотезата за зоопарк)[редактиране | edit source]

Възможно е извънземните цивилизации да не искат да общуват с човечество, дори и да имат технологията за това. Причина за това решение може да е така наречената Хипотеза за зоопарк: идеята, че Земята може да е наблюдавана и изучавана от напреднали цивилизации или е запазена в изолиран район. Мотивация за това може да е етична (самостоятелно развитие на човечеството) или стратегическа (извънземните не искат да бъдат засечени с цел да не бъдат унищожени от други цивилизации).

Подобна е и идеята за симулирана реалност, в която ние сме сами. Хипотезата е, че други същества може да са създали симулирана вселена, в която живеем ние.

Те са прекалено различни[редактиране | edit source]

Друга възможност е извънземната психология да е прекалено различна от нашата, за да може да се осъществи комуникация. Възможно е те да не разбират самата представа за комуникиране с други същества. Човешките езици, математика, инструменти може да са характерни само за Земята и да не се срещат никъде другаде.

... и са тук сред нас незабелязани[редактиране | edit source]

Възможно е интелигентният живот не само да съществува, но и да е вече тук на Земята. Не са засечени, защото не искат да бъдат, хората нямат нужната технология или защото обществото отказва да приеме съществуващите доказателства.

Цивилизация, напреднала достатъчно, за да може да пътува до Земята, би трябвало да има технология, с която да остане незабелязана, докато провежда изследванията.

Много уфолози смятат, че обществото неоснователно отхвърля доказателствата за извънземно присъствие тук на Земята: отвличания от извънземни, наблюдавания на НЛО и срещи. Други използват сложни теории за конспирации за да твърдят, че извънземното присъствие е прикрито от политическия елит.

Външни препратки[редактиране | edit source]