Паракорд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
3 m отрязък търговски паракорд

Паракордът (на английски: Parachute cord – парашутна връв) е здраво и леко найлоново въже, което през Втората Световна война се е използвало в подвесните системи на американските парашути. След края на войната, при ликвидирането на военните запаси и разпродажбата на паракорда на цивилни лица, се оказва, че той е много практичен и намира употреба в много, и най-различни сфери от ежедневието, главно заради високата си здравина и лекотата.

Военният стандарт на САЩ „MIL-C-5040H“ определя шест типа паракорд: I, IA, II, IIA, III, IV, които имат следните характеристики:[1]

Характеристики на типовете паракорд според венния стандарт на САЩ MIL-C-5040H
Тип Издръжливост Минимална елонгация, % Минимална дължина на 1 фунт Брой нишки Структура на обвивката
lb kg ft m макс. тегло, g/m
I 95 43 30 950 290 1.57 4 to 7 32/1 или 16/2
IA 100 45 30 1050 320 1.42 (няма сърцевина) 16/1
II 400 181 30 265 81 5.62 4 to 7 32/1 или 36/1
IIA 225 102 30 495 151 3.00 (няма сърцевина) 32/1 или 36/1
III 550 249 30 225 69 6.61 7 to 9 32/1 или 36/1
IV 750 340 30 165 50 9.02 11 32/1, 36/1 или 44/1

Понастоящем в туризма и практиките за оцеляване е модерна тенденцията за изработка на гривни, колани и други аксесоари от паракорд. Те могат да се носят като моден аксесоар, а в критична ситуация да бъдат разплетени и да се използват в борбата за оцеляване.

Източници[редактиране | редактиране на кода]