Парижки договор (1783)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
«Парижкият мир» - групов портрет на Бенджамин Уест (1738—1820). На портрета са изобразени Бенджамин Франклин и Джон Адамс. Членовете на британската делегация отказват да позират с Уест, и груповият портрет остава недовършен.

Парижкият мир (Версайският мир) е система от мирни договори подписани в Париж във Версайския дворец при посредничеството на френският крал Луи XVI. С тези договори де юре се слага края на войната за независимост на САЩ между Великобритания от една страна и САЩ, Франция, Испания и Нидерландия — от друга.

Предистория[редактиране | edit source]

  • 30 ноември 1782 — предварителен договор между САЩ и Великобритания;
  • 20 януари 1783 — предварителен договор между Великобритания и Франция;
  • 2 септември — предварителен договор между Великобритания и Нидерландия (окончателния текст на този договор е стикован на 20 май 1784 г.)
  • 3 септември — три поредни договора — между САЩ и Великобритания, между Британия и Франция и между Британия и Испания.

Договор между САЩ и Великобритания[редактиране | edit source]

Този договор е ратифициран от Конгреса на Конфедерацията на 14 януари 1784 г. и от британският крал Георг ІІІ - на 9 април 1784 г. Размяната на ратификационните грамоти е в Париж на 12 май 1784 г.

Договорът има 10 члена:

  1. Великобритания признава на Тринайсетте колонии качествата суверенитет и нeзависимост, т.е. като държава, като се и отказва от каквито и да било претенции към управлението им; към територията им; и към собствеността им;
  2. Маркира се границата между страните в Северна Америка;
  3. САЩ предоставят правото на риболов на британската Голяма Нюфаундлендска банка и в залива Свети Лаврентий;
  4. Признават се задълженията за изплащане на законно възникналите дългове към кредиторите на страните;
  5. Конгресът на Конфедерацията се задължава «убедително да препоръча» на отделните щати да приемат решения за изплащането на компенсации за конфискуваната собственост на лоялистите;
  6. САЩ се задължават да предотвратяват по-нататъшна конфискация на имуществото на лоялистите;
  7. Освобождават се военнопленниците между двете страни, като британската армия се извежда от САЩ, въздържайки се от повреждане и унищожаване на американската собственост (включително негрите-роби);
  8. Двете страни получават вечен достъп до Мисисипи;
  9. Териториите завладени от страните след подписването на предварителния договор от 30 ноември 1782 г. подлежат на връщане без компенсации;
  10. Ратификацията на договора трябва да се извърши в рамките на 6 месеца от подписването му.

На практика някои части от споразумението не се изпълняват, като това за изплащане на парично обезщетение на лоялистите, а тяхната собственост продължава да конфискува от САЩ. Някои от щатите приемат решения да не бъдат парично обезщетявани британските поданици, а британската армия се изтегля с черните роби. [1].

Другите договори[редактиране | edit source]

Британия отстъпва на Франция Сенегал и Тобаго, а на Испания — Менорка и крайбрежна Флорида. Холандия отстъпва на Британия Негапатам в Индия и открива за британските съдове Малакския пролив.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Двустранни договори в сила за САЩ към 01.11.2007