Парижко психоаналитично общество

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Парижкото психоаналитично общество (на френски: Société psychanalytique de Paris) е сдружение на около 700 психоаналитици. То е най-старата психоаналитична организация във Франция. Обществото е съставна организация на Международната психоаналитична асоциация (МПА).

История[редактиране | edit source]

ППО е основано на 4 ноември 1926 г. и се състои от девет члена: Рене Аленди, Мари Бонапарт, Адриен Борел, Анжело Еснар, Рене Лафорг, Рудолф Льовенщайн, Едуар Пишон и Евгения Соколничка.

Скоро след това се присъединяват и други двама членове: Шарл Одиер и Реймонд дьо Сосюр. На 20 декември 1926 г. Анри Коде е избран за член. Тази група от вече 12 психоаналитика скоро ще достигне до разногласия като от една страна са привържениците на теорията за адаптиране на принципите на психоанализата към френския вид, защитавана от Пичон и тези, които държат на ортодоксалната й версия водена от Бонапарт с подкрепата на Льовенщайн, Сосюр и Одиер, докато Еснар остава независим.

През 1953 г., Саха Нахт и Жак Лакан достигат до разногласия и противниците на Нахт начело с Лакан (Даниел Лагаш, Жулиет Фав-Бутоние, Франсоаз Долто, Бланш Ревершон-Жув), основават Френското психоаналитично общество.

Президенти[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]