Паркани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Паркани
— Село —
46.84° с. ш. 29.5164° и. д.
Паркани
Страна Молдова
РайонСлободзейски район
Надм. височина17 m
Населениеоколо 10 500 души
КметПетър Николаев
Основаване1803
Първо споменаване40-те години на XVIII век
МПС кодC
Официален сайтparcani.at.ua
Паркани в Общомедия

Паркани или Паркан (на руски: Парканы; на румънски: Parcani; на украински: Паркани) е село, разположено в Слободзейски район, в непризнатата Приднестровска република. То се смята за най-голямото българско селище извън пределите на България.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите семейства бежанци от българските земи в Османската империя са се заселили в Паркани в началото на 19 век като колонисти по покана на руските власти. Преди появата на първите българи селото е било малко поселение от казаци. Първите заселници от България са дошли през 1803 и 1811 година от Анхиало (днешно Поморие) – 90 семейства, 887 души и Рахово (днешно Оряхово) – 52 семейства, 380 души.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено между градовете Тираспол и Бендери (Тигина), през него минава тролейбусната линия по маршрут Тираспол – Бендери.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на селото е 10 500 души, от които 80 % са етнически българи, като се поделят на шопи и гурлянци.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

През месец септември 2008 година в селото е открит паметник на Васил Левски.[2]

В селото има 4 училища.[3] 1 спортна зала. Действат музикално училище и младежки фолклорен колектив. Има частен музей на стария бит, създаден от жителите на селото.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.nr2.ru, архив на оригинала от 25 декември 2007, https://web.archive.org/web/20071225144645/http://www.nr2.ru/pmr/114246.html, посетен на 13 април 2007 
  2. www.mfa.bg
  3. svyat.com

история на село Паркани

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]