Парламентарни избори (1990)
|
1986 ←
|
10 юни 1990 (1990-06-10)
|
→ 1991
|
|
|
| 400 места в Българският парламент |
| Активност |
90,3% |
| |
Първа партия |
Втора партия |
| |
 |
 |
| Лидер |
Александър Лилов |
Желю Желев |
| Партия |
БСП |
СДС |
| Лидер от/до |
1990-1991 |
1989 – 1990 |
| Спечелени места |
211 |
144 |
| Народен вот |
2,886,363 |
2,216,127 |
| Проценти |
47,2% |
36.2% |
|
| |
Трета партия |
Четвърта партия |
| |
 |
 |
| Лидер |
Виктор Вълков |
Ахмед Доган |
| Партия |
БЗНС |
ДПС |
| Лидер от/до |
1990–1991 |
1990-2013 |
| Последни избори |
99 места, 25% |
– |
| Спечелени места |
16 |
24 |
| Промяна места |
83 |
– |
| Народен вот |
491,597 |
368,929 |
| Проценти |
8.0% |
6.0%% |
| Суинг |
17.0 |
– |
|
|
Първият кръг на изборите за седмото велико народно събрание е проведен в България на 10 юни 1990 г., а вторият кръг за 18 места - на 17 юни с.г.[1][2] Те са и първите демократично отворени избори в страната след падането на социализма.
Новата избирателна система е променена от 400 единични избирателни райони, използвани по време на комунистическия режим, в система, при която половината са избрани като член в един избирателни райони, а другата половина - чрез пропорционално представителство[3].
Резултатът е победа за Българската социалистическа партия, която печели 211 от 400 места. Избирателната активност е 90,3%.[4]
| Партия |
Избирателен район |
Пропорционално представителство |
Общо
Mеста |
| Гласове |
% |
Mеста |
Гласове |
% |
Mеста |
| Българската социалистическа партия |
|
|
114 |
2,886,363 |
47.2 |
97 |
211 |
| Съюзът на демократичните сили |
|
|
69 |
2,216,127 |
36.2 |
75 |
144 |
| Движение за права и свободи |
|
|
|
368,929 |
6.0 |
|
24 |
| Български земеделски народен съюз |
|
|
0 |
491,597 |
8.0 |
16 |
16 |
| Отечествена партия на труда |
|
|
|
36,668 |
0.6 |
|
2 |
| Алтернативна социаллиберална партия |
|
|
|
121,514 |
2.1 |
|
3 |
| Алтернативен Социалистически съюз |
| Алтернативен Социалистически съюз |
| Ера-3 |
| Парламентарно Движение за Търновската конституция |
| Невалидни/празни гласове |
|
– |
– |
212,136 |
– |
– |
– |
| Общо |
|
|
200 |
6,333,334 |
100 |
200 |
400 |
| Source: Nohlen & Stöver, IPU |
- ↑ Nohlen, D & Stöver, P (2010) Избори в Европа: Наръчник, стр. 369 ISBN 9873832956097
- ↑ Бълагария: Избори проведени през 1990 г. Интерпарламентарен съюз (англ.)
- ↑ Nohlen & Stöver, стр. 356
- ↑ Nohlen & Stöver, стр. 377