Партений Галяс
| Партений Παρθένιος | |
| православен духовник | |
 | |
| Роден |
1860 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Партений в Общомедия | |
Партений (на гръцки: Παρθένιος, Партениос) е гръцки духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1860 година в западномакедонския град Сятища, Османска империя с фамилията Галяс (Γκάλλιας) или Голяс (Γκόλιας).[2] Става монах в Завордския манастир, а по-късно е протосингел на Митилинската епархия.[3]
На 4 юли 1895 година Партений е избран титулярен дафнуски епископ при Мелнишката митрополия със седалище във Валовища. Ръкоположен е на 8 юли 1895 година в патриаршеската катедрала „Свети Георги“ в Цариград от митрополит Доротей Белградски в съслужение с митрополитите Никодим Еласонски и Софроний Карпатоски.[1] Епископ Партений има чести търкания с началника си митрополит Константин Мелнишки, поради характера на митрополита. Патриаршията на няколко пъти иска обяснения и от двете страни за проблемите и ги кани в 1899 година в Цариград за помирение. През май 1897 година Патриаршията пише на Партений и му напомня, че е титулярен епископ на мелнишкия митрополит и не трябва да си позволява своеволия, а всички актове трябва да са според инструкциите на митрополита.[3]
На 20 март 1899 година става поленински епископ в Дойран и остава на тази катедра до 1907 година.[4] В Дойран развива активна антибългарска дейност, като се стреми с всички средства да ограничи българското просветно и църковно дело, но среща съпротива от български архиерейски наместник йеромонах Неофит, който успяда да извоюва за българите градската църква „Свети Илия“.[5]
По-късно е дебърски и велешки митрополит патриаршески митрополит в Дебър от 3 май 1907 до 1909 година.[6][4][1] Патриаршията му назначава за викарен епископ сърбина Варнава Главиницки, който всъщност поема епархията, тъй като Партений не успява да я обиколи нито веднъж. Избран е за член на Светия синод в Цариград. В 1913 година участва в решението да се формира Дарданелската и Лампсакска митрополия.[7]
На 3 септември 1913 година след Междусъюзническата война поема Валовищката епархия, оформена след раздялата на диоцеза на Мелнишката епархия между Цариградската патриаршия и Българската екзархия.[4] Умира в 1921 година.[8][9]
Умира във Валовища на 29 юни 1921 година.[1]
-
Писмо на Партений на гръцки с печат на митрополията, 13 октомври 1908 г., Велес -
Писмо на Партений на сръбски с печат на митрополията, 18 октомври 1908 г., Велес -
Писмо от епископ Варнава Главиницки до Йован Йованович, с което съобщава, че епископ Партений е събрал велешките гъркомани и е обявил, че сръбското дело пропада, 16 април 1911 г., Велес
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Μελενίκου κυρός Παρθένιος. (1860-1921) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 21 септември 2017.
- ↑ Χατσιούλης, Μιχαήλ Γ. ΣΙΑΤΙΣΤΑ » ΕΞΙ ΑΙΩΝΕΣ ΖΩΗΣ - ΕΚΑΤΟ ΧΡΟΝΙΑ ΕΛΕΥΘΕΡΙΑΣ (Συνοπτική Ιστορική Αναδρομή) // Σιάτιστα, 2012, σ. 71. Посетен на 10 юли 2013 г.
- ↑ а б Μπάκας, Ιωάννης Θ. Ο Ελληνισμός και η μητροπολιτική περιφέρεια Μελένικου 1850 - 1912. Θεσσαλονίκη, ∆ιδακτορική διατριβή υποβληθείσα στο Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας του Α. Π. Θ., 2003. σ. 104. Посетен на 11 януари 2014 г.
- ↑ а б в Μπάκας, Ιωάννης Θ. Ο Ελληνισμός και η μητροπολιτική περιφέρεια Μελένικου 1850 - 1912. Θεσσαλονίκη, ∆ιδακτορική διατριβή υποβληθείσα στο Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας του Α. Π. Θ., 2003. σ. 105. Посетен на 11 януари 2014 г.
- ↑ Христовъ, К. Високо Преосвещений св. скопскии митрополитъ Неофитъ // Илюстрация Илиндень X (2 (92)). Издание на Илинденската Организация, февруарий 1938. с. 2.
- ↑ Εξέχουσες προσωπικότητες σχετιζόμενες // Ιερά Μητρόπολη Πολυανής και Κιλκισίου. Архивиран от оригинала на 2014-01-12. Посетен на 9 юли 2013 г.
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 395. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ Πανδέκτης
- ↑ Ο λαός του Σιδηροκάστρου τίμησε τους θρησκευτικούς πνευματικούς του ηγέτες, архив на оригинала от 13 януари 2014, https://web.archive.org/web/20140113133334/http://www.e-simerini.com/e/modules.php?name=News&file=article&sid=2960, посетен на 20 септември 2012
| Василий | → | дафнуски епископ (4 юли 1895 – 20 март 1899) |
→ | Константин |
| Йоаким | → | поленински епископ (20 март 1899 – 3 май 1907) |
→ | Фотий |
| Поликарп | → | дебърски и велешки митрополит (3 май 1907 – 3 септември 1913) |
→ | Варнава |
| пръв | → | валовищки и мелнишки митрополит (3 септември 1913 – 29 юни 1921) |
→ | Хрисостом |
