Партеногенеза

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Партеногенеза (от гръцки: παρθένος (partenos) „девствен“ и γένεσις (genesis) „раждане“) е вид размножаване, при което жизнеспособни индивиди се развиват от неоплодени яйцеклетки. Среща се при някои низши растения, безгръбначни и гръбначни животни (влечуги, риби — например акулите и много рядко при някои птици), при пчелите. Понякога терминът се използва неточно и за самооплождането, типично за хермафродитните видове.

Поколението на партогенезата винаги е женско при наличие на ХX хромозомна полова система, но при някои видове могат да се получат и мъжки индивиди ако половата система е с ZW хромозомна полова система, където двойната хромозома определя пола, защото при пареногенезета ще се дублира само едната полова хромозома. Тези поколения може да имат възможността за полово размножаване, но само ако принципно е заложено такова. Това ще рече, че при изолиран женски индивид, партеногенезата може да даде мъжко поколение с което изолираната майка да извърши полово размножаване и запазване на вида.

Като при всички видове безполово размножаване, същствуват плюсове и минуси. Плюсовете се обособяват във възможността за размножаване без нуждата от мъжки индивид, а минусите са ниското генетично разнообразие и обогатяване както и възможността за развитие на мутации.

Същствуват видове растения, които се размножават безполово чрез партногенеза, но имат възможността за полово размножаване. Въпреки това, досега мъжки индивиди на са били открити.

Партеногеноза при различните класове животни[редактиране | edit source]

Насекоми[редактиране | edit source]

Насекоми из цялата планета имат възможността за безполово размножаване чрез партеногенеза. Същестуват видове бактерии, мравки, оси, скорпиони, използващи този вид безполово размножаване.

Има много видове насекоми,които могат да се размножават чрез партногенеза, но най-известните сред тях са пчелите.

Кралицата пчела е еинствената плодовита женска в колонията. Ако тя загине без възможността за заместваща кралица, не е нечувано работничките пчели да почнат да снасят яйца. Но работничките нямат възможност за чифтосване, затова яйцата остават неоплодени и се разждат само търтеи, в което се състои партеногенезата. Рано или късно работничките загиват и остават многобройните търтеи, които ги последват. Така в невъзможността да се раждат нови работнички, колонията загива.

Случая на пчелите е прост. Всички яйца, снесени от кралицата, дават работнички. Неоплодните дават търтеи. В колонията кралицата е една, търтеите няколко стотин, а работничките 40 000-80 000.

Ракообразни[редактиране | edit source]

Предполага се,че много видове раци се размножават освен полово, чрез партеногенеза.

Влечуги[редактиране | edit source]

Повечето влечуги се размножават полово, но в някои видове се наблюдава партеногенезата като вариант за размножаване. Сред тях са дългоопашатите гущери, нощни гущери, скални гущери, Браминска червейница и комодските варани.

Изследвани са около 15 вида гущери, които се размножават чрез партеногенеза. Открито е,че те са кръстоски между видове, които са се размножавали полово, сега обединени в съществуващите полиплоидни индивиди.

Вижте също[редактиране | edit source]