Партизанска бригада „Чавдар“ (София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Партизанска бригада „Чавдар“ е българска партизанска бригада, участвала в партизанското движение в България (1941-1944). Действа в околностите на Ново село, Ботевград, Пирдоп, Етрополе и Якоруда.

Първата партизанска група в района на вр. Мургаш е създадена през есента на 1941 г. След разрастването си през м. септември 1942 г. създава партизански отряд „Чавдар“. [1] Командир на отряда е Тоне Переновски, политкомисар Добри Джуров, заместник-командир Иван Шонев. Разделя на две чети-„Бачо Киро“ и „Бойчо Огнянов“. През м. октомври 1943 г. се провежда конференция на ръководството на отряда, на която се изработва план за политическата и военната му дейност. [2]

Мемориална плоча за акцията в Буново

До края на 1943 г. са извършени акции в с. Буново, с. Смолско, с. Радославово (дн. Чавдар), поста при прохода Гълъбец. През м. декември 1943 г. чета „Бачо Киро“ води в „Лопянската гора“ сражение с около 200 полицаи и ги разбива. На 8 март 1944 г. овладява с. Кремиковци, което е в непосредствена близаст до София. На 24 март 1944 г., съвместно с Панагюрския партизански отряд „Георги Бенковски“ завзема гр. Копривщица. Акциите предизвиква обсъждане в регенския съвет по доклад на Министъра на вътрешните работи Дочо Христов. Регентите Богдан Филов и Никола Михов констатират съсредоточаване на партизански сили около столицата и набелязват мерки за противодействие от войската, жандармерията и обществената сила. [3]Действията на отряда влизат и в полезрението на германското разузнаване в България, което отбелязва техния мащаб при случаите в с. Кремиковци и гр. Копривщица. [4]

Партизански паметник в с. Трудовец

През м. април 1944 г. отрядът наброява 437 партизани и прераства в бригада „Чавдар“, разделена на три дружини. Командир на бригадата е Добри Джуров[5], помощник-командир Димитър Кирков, политкомисар Стамо Керезов. На 26 април 1944 г. I и III- а дружина разбиват складовете в гара Саранци, с което въоръжават повечето от партизаните. III- а дружина се прехвърля в Родопите и извършва акции в с. Сестримо и гара Якоруда. Разраства се в батальон. Формиран е и нов Теренски батальон. [6]

На 3 май 1944 г. I и II- а дружина водят голямо сражение над Елешнишкия манастир. През м. май и м. юни 1944 г. двете дружини попадат в блокада, организирана от войскови, жандармерииски и полицейски подразделения от гр. Враца, гр. Плевен и гр. София. Партизаните дават много жертви в кръвопролитните боеве, но в крайна сметка излизат от блокадата. Оцелелите от двете дружини се обединяват с оцелелите от Войнишкия партизански батальон „Христо Ботев“ и провеждат акции в с. Сеславци, с. Кремиковци и с. Ботунец. III- и батальон участва във формирането на Четвърта софийска въстаническа бригада.

На 9 септември 1944 г. бригадата „Чавдар“ участва в установяването на властта на ОФ в Ихтиманско, Ботевградско, Пирдопско, Софийско и в София.

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://m.trud.bg/Article.aspx?Id=1574336, Заркова А., От Вапцаров да Живков и останалите, документ: Присъда на Софийския военнополеви съд от 9 декември 1943 г.
  2. История на антифашистката борба в България, т. II 1939/1943 г., С., 1976, с. 277-278
  3. Филов Б, Дневник, С., 1990, с. 690; запис от 27 март 1944 г.
  4. Тошкова В., България-своенравният съюзник на Третия райх, сб. документи, С., 1992 с. 247; Документ № 183 - Из секретен бюлетин № 28 на Дружеството за Югоизточна Европа за засилване на партизанското движение в България, Виена 29 април 1944 г.
  5. http://m.trud.bg/Article.aspx?Id=1574336, Заркова А., От Вапцаров да Живков и останалите, документ: Присъда на Софийския военнополеви съд от 9 декември 1943 г., С., 2012
  6. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 215-216