Партизанска война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
USMC-100727-M-0381B-136.jpg
Битки
Военна история

Праистория · Античност · Средновековие
Ранно модерно · Индустриална епоха · Съвременно (20-ти и 21 век) · Четвърто поколение войни (късен 20-ти и 21 век)

Военни действия според място

По въздух · Наземни · По вода
Информационни
В Космоса

Оръжия

Бронирани · Артилерийски · Биологично оръжие · Кавалерия
Химическо оръжие · Кибер · Пехота
Ядрени · Психологически  · Неконвенционални

Тактика

Въздушни маневри · Маневри · Битка · Кавалерийска тактика · Атака (война) · Прикритие (военно дело) · Контраатака · Контрабунтове · Отбранителна военна позиция · Партизанска война · Боен дух · Обсада · Тактически цели · Позиционна война · Окопна война  · Тотална война ·

Типове операции

Светкавична война · Маневрена война

Стратегия

Икономическа · Пълномащабна стратегия · Война до изтощение · Операция

Организация

Формации · Звания · Части

Логистика

Оборудване · Снабдяване · Снабдителна организация

Допълнителни теми

Асиметрична война · Студена война · Наемници · Военна кампания · Мрежовоцентрична война · Операционни изследвания · Принципи на воденето на война · Опосредствана война · Религиозна война · Театър (военно дело) · Военнопрестъпления · Военни романи

Списъци

Битки · Водачи · Операции
Обсади · Теоретици · Войни
Военни престъпления · Оръжия · Писатели

За въстаническа война виж въстание.

Партизанската война (термин от комунизма), днес означаван с англицизма герила [1] (от английски: guerrilla), е неконвенционална война без фронтова линия, при която малки и подвижни бойни групи воюват срещу по-голяма и по-малко подвижна официална армия. Членовете на тези бойни групи се наричат съответно партизани за комунистическия термин и бойци, когато е употребен англицизма герила [2]. Обикновено термините се използват според историческият период и типа бойци (и политическа ориентация), като за борещите се срещу царска власт, фашистко управление и т.н. в България и други страни от Източния блок се говори за партизани, както и всички други типове комунистически бойци от този тип, а за герила военни действия и бойци се говори във всички останали случаи и особено по отношение на съвременни боесражения. Това е една от най-старите форми на асиметричната война.

История[редактиране | edit source]

Герила тактиката е най-вероятно използвана още от праисторическите племена срещу вражеските такива, като се има предвид, че конвенционалният тип война като възникване се датира чак към 3200 пр.н.е. в Египет и Месопотамия. В някои случаи като герила бойци са разглеждани спартанците, тъй като според Грегъри Крейн "Спартанците изведнъж се оказват изложени на герила война, "която ги обкръжава от всички страни, война, която е бърза и срещу която никакъв тип отбранителен гард не може да бъде положен" (Тукидид 4.55.I)" [3]. Възникнали по време на и в следствие на Просвещението и повлияни от идеологии като национализма, либерализма и т.н. са различни типове въстания и герила сражения.

Забележителен пример за водене на такъв тип война са индийските Маратхи през 17 век (основали Маратхската империя), които атакуват заобикалящите ги мюсюлмански държави на Биджапър династията и Кютюб Шахи империята, които са били с огромно числено надмощие и големи армии, индийският военачалник Чатрапати Шиваджи Радже Бхонсле последователно атакува и печели множество битки, дори с незначителен брой бойци, като по-късно същият принцип е използван за поваляне на Моголската империя.

Голям принос към развитието на съвременната партизанска война имат Мао Дзедун, Фидел Кастро, Че Гевара и Хо Ши Мин.

Партизанството и съпротивителните движения изживяват своя връх по време на Втората световна война и Студената война. Ярки примери за успешна партизанска война са съветските партизани, защитаващи СССР при настъплението на нацисткия Вермахт в СССР и партизанските отряди, създадени по време на Първата световна война в Египет от британският офицер, станал известен като Лоурънс Арабски. Друг добър пример за водене на партизанска война дават Виет Конг, които смело се съпротивляват на Американската армия по време на Виетнамската война.

Стратегия, тактика и организация[редактиране | edit source]

Бойците от този тип боесражение използват засадата и подвижността си, за да атакуват уязвими цели на вражеска територия.

В комунистическите тип партизански тактики, тъй като партизанските отряди са значително по-малобройни от противника, те не нападат основните сили на врага, а извършват саботажи, атентати и диверсии срещу стратегическите му обекти, целящи да унищожат провизии и запаси, да нарушат комуникациите, да го извадят от строя или да го направят небоеспособен.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Американската глобална стратегия и мястото на Русия, сп. Геополитика, 29 януари 2010
  2. Кастро смени Кастро - окончателно, news.bg, 19 ноември 2010
  3. ((en)) Gregory Crane, Thucydides and the Ancient Simplicity: The Limits of Political Realism, University of California Press, 1998, стр.230
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ   Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Guerrilla warfare“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание, Споделяне на споделеното“, а за статии създадени преди юни 2009 — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите.