Партизанска война
Вижте пояснителната страница за други значения на Партизан или Партизани .
| Военно дело |
|---|
| Военна история |
| Епохи |
|
Праистория · Античност · Средновековие |
| Военни действия според място |
|
По въздух · Информационни · |
| Оръжия |
|
Бронирани · Артилерия · Биологични · Кавалерия |
| Тактика |
|
Война до изтощение · Партизанска война · Маневри |
| Стратегия |
| Организация |
| Логистика |
| Списъци |
|
Битки · Водачи · Операции |
Партизанската война е неконвенционална война без фронтова линия, при която малки и подвижни бойни групи воюват срещу по-голяма и по-малко подвижна официална армия. Членовете на тези бойни групи се наричат партизани. Партизаните използват засадата и подвижността си, за да атакуват уязвими цели на вражеска територия.
Обяснение [редактиране]
Това е една от най-старите форми на асиметричната война. Голям принос към развитието на съвременната партизанска война имат Мао Дзедун, Фидел Кастро, Че Гевара и Хо Ши Мин. Докато военният термин за партизанската тактика е „асиметрична война“, често тя бива наричана с наименованието „тероризъм“.
Партизанството и съпротивителните движения изживяват своя връх по време на Втората световна война и Студената война. Ярки примери за успешна партизанска война са съветските партизани, защитаващи СССР при настъплението на нацисткия Вермахт в СССР и партизанските отряди, създадени по време на Първата световна война в Египет от британският офицер, станал известен като Лоурънс Арабски. Друг добър пример за водене на партизанска война дават Виет Конг, които смело се съпротивляват на Американската армия по време на Виетнамската война.
Тъй като партизанските отряди са значително по-малобройни от противника, те не нападат основните сили на врага, а извършват саботажи, атентати и диверсии срещу стратегическите му обекти, целящи да унищожат провизии и запаси, да нарушат комуникациите, да го извадят от строя или да го направят небоеспособен.