Парфюмът

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Парфюмът.
Историята на един убиец
Das Parfum – Die Geschichte eines Mörders
Julie Lebrun als Badende.jpg
Издание на романа "Парфюмът", 1986 г.
Оригинален език немски
Автор Патрик Зюскинд
Първо издание 1985 г.
Германия
Жанр драма

Преводач Юрия Симова
ISBN ISBN 978-954-330-077-8
Парфюмът.
Историята на един убиец
в Общомедия

"Парфюмът. Историята на един убиец" (на немски: Das Parfum – Die Geschichte eines Mörders) е роман от немския писател Патрик Зюскинд (р.1949), публикуван през 1985 г. [1]

До 1985 г. Патрик Зюскинд е напълно непознато име в литературата. Днес той е един от най-споменаваните немски писатели, а книгата му "Парфюмът" веднага след излизането й е преведена на повече от двадесет езика. Сравняват я по въздействие и популярност с "Името на розата" на Умберто Еко. Но по-подходящо е сравнението с една по-стара "литературна сензация" - през 1929 г. по подобен начин е приета от читателите и критиката по света друга немска книга: романът на Ерих Мария Ремарк "На Западния фронт нищо ново".

Гласове[редактиране | edit source]

Приликата се подсилва и от сходната съдба на двете книги - и двата романа предизвикват крайно противоречиви оценки, простиращи се между пламенен възторг и също така пламенно отрицание. "Тъй изненадващ, тъй приказен и в същото време тъй ужасно страшен, пълен с фантазия и езиково изящество - това е вълнуващият първи роман на един високо надарен писател" - може да се прочете в един немски критичен отзив за "Парфюмът". А в Сан Франциско пишат: "Едно от най-смайващите открития през последните години. Пленително. Шедьовър!" Френският "Фигаро" отбелязва: "По-различно от всичко четено досега. Феномен, който ще остане единствен в съвременната литература." А авторитетният "Тайм" пророкува: "Силен и увличащ роман. Въздействието му ще трае дълго."

Наред с възхищенията обаче се появяват и гласове, които наричат романа мистификация, упрекват Зюскинд, че спекулира с ниските страсти на читателите, обвиняват го в епигонство, та дори в плагиатство, като се опитват да му отнемат авторството на основната идея.

Гениалното чудовище[редактиране | edit source]

А тя е наистина уникална: един човек, "едно от най-гениалните чудовища на осемнадесети век", притежава необикновено силно обоняние и чудната способност да различава хиляди ухания. Единствената му амбиция в този живот е от "летливото царство на миризмите", а именно: да композира парфюм, съставен от телесната миризма на множество красиви момичета, с който да се напръска и така да спечели обичта на хората. Защото - и това е ужасната цена за гениалността му - самият той е лишен от собствена миризма.

Чудовището Жан-Батист Грьонуй копнее за мириса на ония толкова рядко срещани люде, които вдъхват любов. И тъкмо те стават неговите жертви. Но стремежът му е да създаде парфюм с дъх не само на човек, а и на свръхчовек, на ангел - "така неописуемо хубав и живителен, че този, който го вдъхне, да се омагьоса и да възлюби от все сърце него - Грьонуй, носителя на този парфюм".

Но - ето и поантата на романа - в мига на успеха онази магия, за която убиецът е копнял винаги - обичта на хората, - му става непоносима, защото самият той не ги обича, той ги мрази. И символично конципираният герой на Зюскинд - пак един диктатор и тиран - внезапно осъзнава, че удовлетворение би намерил не в обичта, а само в омразата, в чувството да мрази и да бъде мразен.

Културата на сетивата[редактиране | edit source]

Картина от Вато върху обложката на оригинала

Тази заострена фабула обаче е само външната обвивка на творбата. Същността ѝ е друга - иронично есе върху закърнялата култура на възприятията при човека, особено съвременния. Според Зюскинд парфюмите, които ни заобикалят, притежават такава убеждаваща сила, пред която бледнеят слово, поглед, чувство и воля. Покоряващата власт на уханието е неудържима, тя прониква в нас, както въздухът в дробовете ни, изпълва ни докрай и няма средство, което да я спре, защото не я осъзнаваме.

Сравняват образа на Жан-Батист Грьонуй с един или друг герой от съвременната литература, най-вече с прочутия урод на Гюнтер Грас от романа "Тенекиеният барабан". Но всички тези "чудовища" идат от романтичната традиция. Героят на Зюскинд - той е и физически безобразен - е по-сроден с Квазимодо на Виктор Юго и особено с персонажите от приказния свят на Е.Т.А. Хофман. А оттам пътят води назад към немската народна приказка, към ужасните разкази за изверги и фантастични зверства, събрани някога от Братя Грим. Дори стилът на "Парфюмът" е издържан в духа на немското романтично повествование с характерната ирония и "изпадане от рамката" на фабулата. Затова и романът добива особена идейна многозначност, която бързо го отделя от образците на "тривиалната литература".

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Зюскинд, Патрик "Парфюмът. Историята на един убиец". Превод от немски Юрия Симова, изд. "Христо Г. Данов", Пловдив, 1988 г.

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]