Пасарел (язовир)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Пасарел.
| Пасарел | |
 | |
| Местоположение | |
|---|---|
 | |
| Местоположение | Долни Пасарел, Република България |
| Надм. височина | 700 m |
| Построен | 1956 г. |
| Собственик | НЕК ЕАД |
| Язовирна стена | |
| Вид | бетонна масивно-гравитачна |
| Височина | 27 m |
| Дължина | 94 m |
| Езеро | |
| Дължина | 1,5 km |
| Ширина | 350 m |
| Площ | 30 ha |
| Воден обем | 2 700 000 m³ |
| Приток | Искър |
| Отток | Искър |
„Пасарел“ е язовир в западна България. Разположен е в Панчаревският пролом на река Искър, между Лозенска планина и Плана, в землището на село Долни Пасарел. Водите му се използват за силодобиване и питейно-битово водоснабдяване. Самото езеро е вододайна зона и риболовът, както и къпането са забранени, но е едно чудесно място за разходка.
Намира се на 28 km югоизточно от центъра на София, на надморска височина 700 m. Язовир „Пасарел“ е част от Хидровъзел „Искър“ на Каскада „Искър“, създадена като питеен, напоителен и енергиен източник за Софийската агломерация. Завършен през 1956 година, той служи за долен изравнител на ВЕЦ „Пасарел“ и горен изравнител на по-ниско разположената ВЕЦ „Кокаляне“, заради което понякога е наричан язовир „Кокаляне“.[1] Той е многогодишен изравнител и се стопанисва от Националната електрическа компания, чрез нейното подразделение Държавно предприятие „Язовири и каскади НЕК“, язовирен район „Искър“.
Язовирът има дължина 2 km, ширина до 350 m и максимален завирен обем 2,7 млн. m³. Стената му е бетонна масивно-гравитачна, с височина 27 m и дължина по короната 94 m. Има преливник и изпускател с общ капцитет 800 m³/s, изливащи се в общ енергогасителен басейн.[1]
Близо до язовира е разположена в.з „Пасарел“ и историческата местност „Стражарски дол“ където е лобното място на смелият летец-изтребител Димитър Списаревски, в памет на който е изграден Пасарелският параклис Св. Георги Победоносец. От района на язовир „Пасарел“ започва създадената през 2010 година екопътека „Лозенска планина“, която продължава по-нататък към връх Половрак, Лозенският манастир „Св. Спас“ и с. Лозен.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Набатов, Никита и др. Електроенергетиката на България. София, Тангра ТанНакРа, 2011. ISBN 978-954-378-081-5. с. 141 – 142.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||||