Пасат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Пасатите са постоянни сухи устойчиви ветрове, духащи през цялата година в областите около Екватора. Пасатите са преобладаващи ветрове в тропиците, духайки от областите с високо атмосферно налягане на север и на юг от тях (т. нар. „конски ширини“) към областта с ниско налягане над самия екватор. Поради силата на Кориолис, в северното полукълбо пасатът духа от североизток, а в южното полукълбо - от югоизток.

Поради постоянството и силата си, пасатите са от значение във ветроходството и в миналото са били особено важни за корабоплаването.

Описание[редактиране | edit source]

Пасатите са ветрове, които се движат от североизток в северното полукълбо и от югоизток в южното полукълбо към Екватора. Те се формират в регионите между 25° и 30° северно и южно от Екватора, където атмосферното налягане е високо. Това причинява движението на въздух към пояс от ниско налягане, разположен по дължината на Екватора. Въздухът, който наближава тези пояси се движи високо над земната повърхност, обикаля около полюсите и се спуска към земята в района, където пасатите се зараждат, като по този начин завършват цикъла. В резултат на различно нагряване на сушата и водата и съответният ход на атмосферно налягане пасатите се проявяват по-ясно над океаните. В Южното полукълбо (където има повече водна повърхност) са по-широко разпространени и по-силно изразени и през зимата на Южното полукълбо преминават в северното.

В пасатите се различават две течения - долно и горно. Двете течения се разделят от пасатна инверсия. Там където пасатите не достигат горната граница на тропосферата над тях в горна тропосфера и долна стратосфера духат западни ветрове наречени антипасати. Пасатите от двете полукълба се разделят от преходна зона с неравномерни ветрове. Това е вътрешнотропична зона на конвергенция.