Пътеле

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Пателе)
Направо към: навигация, търсене
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияПътеле
Άγιος Παντελεήμονας
Пътеле с Островското езеро.
Пътеле с Островското езеро.
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Пътеле
Пътеле на картата на Гърция
Dimos Amyndeou - West Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Пътеле
Пътеле на картата на дем Суровичево и област Западна Македония
Координати: 40°43′59.88″ с. ш. 21°45′00″ и. д. / 40.7333, 21.7500 (G)
Данни
Област Западна Македония
Дем Суровичево
Географска област Саръгьол
Население 1 110 (2001)
Надм. височина 489 m

Пъ̀теле или Пъ̀тели или Па̀теле или Па̀тели (изписване до 1945 година Пѫтеле, на гръцки: Άγιος Παντελεήμονας, Агиос Пантелеймонас, катаревуса: Άγιος Παντελεήμων, Агиос Пантелеймон, до 1926 година Πάτελι, Патели или Πάτελε, Пателе[1]) е село в Република Гърция, в дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония с 1 110 жители (2001).

Съдържание

[редактиране] География

Селото е разположено на 39 километра югоизточно от град Лерин (Флорина) и на 6 километра от демовия център Суровичево (Аминдео) на западния бряг на Островското езеро в подножието на планината Малка Нидже. Край селото е разположен Пътелейският манастир „Свети Пантелеймон и Еввула“.

[редактиране] История

[редактиране] Праистория, Античност и Средновековие

Археологически разкопки, започнати през 1897 година от учени от Руския археологически институт в Цариград под ръководството на Фьодор Успенски и Павел Милюков, разкриват голямо селище от желязната епоха (Халщад) с голям некропол между Петърското и Островското езеро. По-късно гръцки археолози откриват и селище от неолита, а случайни находки на повърхността говорят за наличието и на други археологически обекти в района на Пътеле - в района на местността Росици (Ρώσιτσι) са открити следи от ранния халколит, а на скалистия хълм Мечкина дупка (Μέτσκινα Ντούπκα) на около половин километър североизточно от Пътеле има следи от селище от ранната желязна епоха.[2][3]

Над пътя за село Горничево (Кели) в Малка Нидже има останки от антична крепост, част от отбранителния пояс на Македонската държава. Крепостта играе важна роля и през Средновековието. Според Васил Златарски това е крепостта на споменати от Йоан Скилица град Петрискос, чието име носи и близкото село Петърско (Петрес), в който Йоан Владислав убива цар Гавраил Радомир и се качва на българския престол.[4]

[редактиране] В Османската империя

Стара мелница в Пътеле.

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорине от 1626-1627 година селото е отбелязано под името Пателовиче с 10 джизие ханета (домакинства).[5]

В 1845 година руският славист Виктор Григорович пише за Пътеле, че е е село, населено с българи.[6] А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Пателе (Patélé), Мъгленска епархия, живеят 1200 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Пателе (Patélé) е посочено като село с 300 домакинства с 800 жители българи.[8]

През лятото на 1879 година селото е нападнато от разбойническа банда.[9] Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[10].

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Пѫтеле (Пателе) има 1 750 жители българи и 60 жители цигани.[11] Прокарването на железницата Солун - Битоля в края на 19 век, която минава през Пътеле, дава тласък на икономическото развитие на селото.

През първата половина на 70-те години на 19 век в Пътеле се открива българско училище, което просъществувало твърде кратко според Гьорче Петров („Материали по изучаванието на Македония“).[12] В 1882 година в гръцкото училище в Пътеле започва да се преподава на български от учител българин.[13]

През септември 1879 година селото е нападнато от гръцкия андартски капитан Атанасиос Катарахия - нападнати и ограбени са селските първенци, а българският учител Константин успява да се укрие.[14]

В началото на 20 век по-голямата част от жителите на Пътеле са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1 936 българи екзархисти и 64 българи патриаршисти, като функционират две български училища - основно и прогимназиално.[15] В гръцки доклад от 16 май 1906 година за Битолския вилает се казва, че до Илинденското въстание в Патели има 20 православни (т.е. патриаршистки) семейства и 170 схизматични (т.е. екзархийски).[16]

Жителите на Пътеле участват активно в съпротивата на ВМОРО срещу османската власт и в Илинденското въстание, в което пътелейска чета от 213 души, начело с Атанас Шишков, се присъединява към отряда на Тане Стойчев.[17]

В гръцки доклад от края на десетилетието пише:

„ Патели, 125 православни гърци и 1 125 българеещи се схизматици. Гръцката църква е затворена след Конституцията и последвалите размирици. Българите владеят другата гръцка църква от 1884.[18] “

Основен поминък на жителите на Пътеле през този период е винарството и работата в чужбина. След 1903 година мнозина жители на Пътеле се изселват в САЩ. През 1911 година в Гранит Сити, Илинойс преселниците от Пътеле създават свое Благотворително дружество “Орел”, което има клонове и в Индианаполис, Индиана и в Дейтън, Охайо.

При избухването на Балканската война в 1912 година 17 души от Пътеле са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[19]

[редактиране] В Гърция

Село Пътеле изглед от Каймакчалан.

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Гръцките власти започват терор над българщината. Десетки жители на селото са арестувани и държани без присъда в Солунския затвор Еди куле, затова че са участвали в Македоно-одринското опълчение или дори само за това, че са се обявили публично за българи. Едва на 15 февруари 1914 година 29 жители на Пътеле са освободени. Селото е за кратко освободено по времена Първата световна война през август 1916 от Кавалерийската бригада на Първа българска армия при Леринската настъпателна операция, но след съглашенското контранастъпление през октомври 1916 година Пътеле отново попада в гръцки ръце. Бившият андартски капитан Стефос Григориу започва терор в селата около Петърското и Островското езеро. Избити са всички попове, учители и просто видни българи в селата Пътеле, Суровичево и Петърско, между които поп Петре, Дине Даскето, Лазо Мишев, Михал Зунков, Коле Дашев и други. Над 150 жители на Пътеле, повечето от които жени, са пребити от гръцки паравоенни организации, а свещеник Зарипеов, учителят Константин Попарсланов и още трима видни българи са убити с щикове.

В 1924 година 43 семейства от Пътеле се изселват в България, а други отвъд океана. През 20-те години Пътеле става опорна точка на Гръцката комунистическа партия. От Пътеле е и един от най-видните ѝ лидери Андрей Чипов (Андреас Ципас). През 30-те години в Пътеле е образувана секция на ВМРО (обединена). В документ на Главно управление за Македония от 1924 година се казва, че всичките 283 семейства в Пътеле са славяноговорещи и няма нито едно гръцкоговорещо. В 1926 година селото е прекръстено на Агиос Пантелеймон (Свети Пантелеймон).[20] В секретен доклад от 6 май 1932 година окръжното жандармерийско поделение на Ном Лерин прави списък на 31 жители на Пътеле, които са „доказани българомислещи“.

Веднага след избухването на Итало-гръцката война на 28 октомври 1940 година в Пътеле са арестувани и интернирани 21 души. След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 в Пътеле е установена българска общинска власт.[21] През 1942 година делегация от Леринско изнася изложение молба до Богдан Филов, в което заявява:

„ От село Пътеле затворени са в Солун следните лица: Тома Ив. Календжиев, Благой Благоев, Георги Дафов, Илия Заров и Васил Белчев. Повечето от тях са жестоки бити от гърците... Селяните от село Пътеле, не смеят да се занимават със занятието риболовство, защото гръцките бежанци оттатък езерото стрелят по тях[22]. “

[редактиране] След Втората световна война

Църквата „Свети Пантелеймон“ в Пътеле.

Гръцки доклад за „национализма“ в ном Лерин от 1945 година съобщава:

„ Агиос Пантелеймон. Население 1 819. С гръцко съзнание 50. С българско - 1 619. С неустановено - 150. Всички славофони.[23] “

В дописка от 31 март 1945 година гръцкият вестник „Фос“ пише:

„ Българите и комунистите продължават дейността си за автономията на Македония. Център на тази дейност не е само Суровичево, но и селата Екши Су, Агиос Пантелеймонас и Веви. От самите имена на водачите се установява ясно сътрудничество между комунистите и българите. Това са някогашните фактори на българската тайна полиция и водачи на българското движение в този край.[24] “

През август същата година 70 „славяногласни“ жители на Пътеле са арестувани като „органи на българската полиция“.

В Гражданската война жителите на Пътеле се сражават на страната на Демократичната армия на Гърция и селото пострадва силно. Много жители на селото включително и деца са арестувани и измъчвани. Доклад на СНОФ от 9 февруари 1946 година показва, че в Агиос Пантелеймонас има 133 членове на СНОФ и на младежката и женската му организация. На 6 януари 1947 година в Пътеле става сражение между редовна войска и комунистически партизани[25]. През 1947 година 90 души от Пътеле са съдени за „автономизъм“ и „антидържавна дейност“.[26] 76 семейства и 29 отделни хора се изселват в Югославия, България и другите социалистически страни. Спадането на населението през 60-те се дължи предимно на емиграция отвъд океана.

В края на 80-те жителите на Пътеле влизат в конфликт за земя с жителите на село Нов град (Вегора), които са понтийски гърци, заселени на мястото на изселени мюсюлмани през 20-те години. И едните, и другите предявяват правото на собственост върху три хиляди и сто декара новопоявила се земя вследствие на постепенното свиване на Островското езеро. Когато в 1992 година жителите на Пътеле се обръщат към управителя на ном Лерин Пападопулос за обяснение защо на тях не им се дава земята, която им принадлежи, докато жителите на Вегора сеят и садят, Пападопулос отговаря

„ Защото те са понтийци, а вие сте циганоскопяни.[27] “

Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и „македонският език“ в него е запазен на средно ниво.[28]

[редактиране] Официални преброявания

  • 1913 - 1 791 жители
  • 1920 - 1 418 жители
  • 1928 - 1 501 жители
  • 1940 - 1 747 жители
  • 1951 - 1 498 жители
  • 1961 - 1 497 жители
  • 1971 - 1 161 жители
  • 1981 - 1 068 жители
  • 1991 - 1 003 жители

[редактиране] Личности

Андрей Чипов.
Дине Абдураманов.
Константин Мишайков.
Панарет Пловдивски.
Пандо Георгиев.
Христо Пасхов.
Родени в Пътеле
  • Гърция Александър Мицаров, гръцки андартски деец
  • Гърция Андрей Чипов (1904 - 1956), гръцки политик и революционер
  • България Атанас Шишков (1878 - ?), български просветен и църковен деец
  • България Аце Дорев (1871 - 1941), български революционер
  • България Васил Календжиев, български революционер
  • Република Македония Васил Чипов (1926 - 1987), просветен деец от Република Македония
  • България Георги Василев (1892 - ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Четвърта битолска дружина[29]
  • България Георги Христов, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Осма костурска дружина[30]
  • България Григор Дуров, деец на ВМОРО, дългогодишен ръководител на революционния комитет в Пътеле, баща на войводата на ВМРО Тома Дуров[31]
  • България Димитър Иванов (1892 - ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Четвърта битолска дружина[32]
  • България Димитър Нацев (1870 - ?), македоно-одрински опълченец, Втора и Нестроева рота на Девета велешка дружина[33]
  • България Дине Абдураманов (? - 1902), български революционер, деец на ВМОРО
  • България Дино Атанасов (Димо, 1890 - ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Четвърта битолска дружина[34]
  • България Евгений Мишайков, български църковен деец
  • България Иван Дорев (1866 - 1942), български просветен деец и историк
  • България Иван Н. Зеринчев, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Девета велешка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[35]
  • България Иван Толев Алиломов, македоно-одрински опълченец, 27-годишен, работник, ІІ клас Втора рота на Девета велешка дружина[36]
  • Гърция Илия Лазариди Църнаков (1909 - 1948), гръцки комунист[37]
  • България К. Георгиев, македоно-одрински опълченец, Щаб на Първа бригада на МОО[38]
  • България Константин Мишайков (1807 - 1880), български лекар и общественик
  • Република Македония Коста Абдерманов (р. 1927), скулптор от Република Македония
  • България Костадин Божилов, македоно-одрински опълченец, Осма костурска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[39]
  • България Лазар Дорев, македоно-одрински опълченец, жител на Кайляри, Първа рота на Осма костурска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[40]
  • България Ламбо Василев (1876 - ?), български революционер
  • Гърция Методи Тодорче Бореа (1912 - 1943), гръцки комунист[41]
  • България Михаил Мишайков, юрист и политик
  • България Михаил Н. Пасков (1889 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Марко Иванов, четата на Христо Цветков, четата на Пандо Шишков, Първа рота на Петнадесета щипска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, в гръцки плен от 12 август 1913 до 10 марк 1914 година[42]
  • Гърция Мияле Клянев (1907 - 1949), гръцки комунист[43]
  • България Никола Апостолов (1866 - 1952), български политик и министър (1907-1908, 1913-1917)
  • България Никола Янев (1861 - ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на Единадесета серска дружина[44]
  • България Панарет Пловдивски (1805 - 1883), български църковен деец
  • България Пандил Георгиев (Пандо), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, четата на Алексо Джорлев, Първа рота на Осма костурска дружина[45]
  • България Пандо Т. Сугарев, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[46]
  • България Панталей Николов (1871 - ?), български военен, подполковник [47]
  • България Панчо Дорев (1878 - 1938), български историк и дипломат
  • Република Македония Спиридон Благоев (1926 - 2009), деец на ДАГ, юрист, историк от Република Македония
  • Република Македония Ташко Белчев (р. 1926), полонист и палеолингвист от Република Македония
  • България Тодор Христов (1866 - ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на Десета прилепска дружина[48]
  • България Тома Дуров (1899 - 1932), български революционер, лерински войвода на ВМРО
  • България Тома Иванов (1875 - ?), български революционер, войвода на ВМОРО
  • България Филип Трифонов (1884 - ?), македоно-одрински опълченец, Пета рота на Първа дебърска дружина[49]
  • България Филип Трифонов (? - 1913), македоно-одрински опълченец, Щаб и Втора рота на Осма костурска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 6 юли 1913 година[50]
  • България Христо Динев (1900 - 1977), български театрален и кино артист
  • България Христо Пасхов (1874 - 1936), български революционер
Починали в Пътеле
Други

[редактиране] Външни препратки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Пътеле

[редактиране] Бележки

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Πάτελι -- Άγιος Παντελεήμων
  2. ↑ Kathimerini. „Forgotten necropolis. An unknown lakeside civilization reveals its hidden treasures“, 3 февруари 2007.
  3. ↑ Δήμος Αμυνταίου. Δημοτικό Διαμερίσμα Αγίου Παντελεήμονα
  4. ↑ Васил Златарски. „История на Първото българско Царство. II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018)“, стр. 712.
  5. ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333
  6. ↑ Викторъ Григоровичъ. „Очеркъ путешествія по Европейской Турціи“. Москва, 1877, стр. 92.
  7. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 51.
  8. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 82-83.
  9. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 310.
  10. ↑ Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  11. ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 250.
  12. ↑ Петров, Гьорче. Материали по изучаванието на Македония, София 1896, с. 706
  13. ↑ "Άγιος Παντελεήμων - Βεγόρα. Η ιστορία δύο χωριών". Ελευθεροτυπία, 15 март 1998.
  14. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 360.
  15. ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.
  16. ↑ "Άγιος Παντελεήμων - Βεγόρα. Η ιστορία δύο χωριών". Ελευθεροτυπία, 15 март 1998.
  17. ↑ Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 134.
  18. ↑ "Άγιος Παντελεήμων - Βεγόρα. Η ιστορία δύο χωριών". Ελευθεροτυπία, 15 март 1998.
  19. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.873.
  20. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  21. ↑ Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  22. ↑ Борис Николов, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК "Звезди", София, 2005 г., стр. 103
  23. ↑ "Άγιος Παντελεήμων - Βεγόρα. Η ιστορία δύο χωριών". Ελευθεροτυπία, 15 март 1998.
  24. ↑ „Фос“. 31 март 1945
  25. ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  26. ↑ "Άγιος Παντελεήμων - Βεγόρα. Η ιστορία δύο χωριών". Ελευθεροτυπία, 15 март 1998.
  27. ↑ "Άγιος Παντελεήμων - Βεγόρα. Η ιστορία δύο χωριών". Ελευθεροτυπία, 15 март 1998.
  28. ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  29. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 110.
  30. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 764.
  31. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001.
  32. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 282.
  33. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 486.
  34. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 63.
  35. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 269.
  36. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 20.
  37. ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  38. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 157.
  39. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 92.
  40. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 248.
  41. ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  42. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 540.
  43. ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  44. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.819.
  45. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 164.
  46. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.683.
  47. ↑ Офицерският корпус в България 1878-1944, съставител Румен Руменин, т. III-IV, София 1996, с. 343.
  48. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.780.
  49. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.735.
  50. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 735.
Дем Суровичево (Аминдео)
Суровичево (Аминдео) | Айтос (Аетос) | Горицко (Аграпидиес) | Горничево (Кели) | Гулинци (Родонас) | Долно Неволяни (Валтонера) | Екши Су (Ксино Неро) | Елевиш (Левеа) | Зелениче (Склитро) | Коларица (Маняки) | Кьоселер (Антигонос) | Лехово | Любетино (Педино) | Мокрени (Варико) | Муралар (Пеларгос) | Невеска (Нимфео) | Нов град (Вегора) | Петърско (Петрес) | Прекопана (Перикопи) | Пътеле (Агиос Пантелеймонас) | Рудник (Анаргири) | Свети Тодор (Лимнохори) | Сотир (Сотирас) | Спанци (Фанос) | Сребрено (Аспрогия) | Уклемеш (Фаранги) | Церово (Клиди) | Чалджиево (Филотас)

Исторически села: Врабчин (Химадио) | Ново село (Неа Коми)
Портал
 Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.
Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D1%8A%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5&oldid=4492832“.
Лични инструменти
Именни пространства
Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици