Патетино
Патетино Патетино | |
— село — | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Източен |
Община | Свети Никола |
Географска област | Овче поле |
Надм. височина | 648 m |
Население | 6 души (2002) |
Пощенски код | 2220 |
Патетино в Общомедия |
Патетино (на македонска литературна норма: Патетино) e село в североизточната част на Северна Македония, част от Община Свети Никола.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено северноизточно от град Свети Никола в западните склонове на планината Манговица.
История[редактиране | редактиране на кода]
В началото на XX век Патетино е малко село в Щипска каза на Османската империя. През 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Патетино брои 40 жители, от които всички българи християни.[1]
Всички жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Патетино (Patetivo) се състои от 40 българи екзархисти.[2]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Патетино (Patetino) като българско християнско село.[3]
Според преброяването от 1994 и това от 2002 година Патетино има 6 жители, всички македонци.[4]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Патетино
- Марко Монев, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 232.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134 – 135. (на френски)
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Официален сайт на Община Свети Никола
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 104.
|