Патишка река (село)
| Патишка река Патишка Река | |
| — село — | |
 Патишката река под селото | |
  Патишка река | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Сопище |
| Географска област | Торбешия |
| Надм. височина | 1243 m |
| Население | 85 души (2002) |
| Пощенски код | 1050 |
| Патишка река в Общомедия | |
Патишка река (изписване до 1945 година: Патишка рѣка; на македонска литературна норма: Патишка Река) е село в община Сопище, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Разположено е в областта Торбешия високо в планината Караджица.
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото носи името на едноименната река, която според академик Иван Дуриданов идва от незапазения топоним Патища, който произлиза от личното име Пато, хипокористикон от Павел.[1]
В XIX век Патишка река е село в Скопска каза на Османската империя. Йордан Хаджиконстантинов Джинот пише в 1855 година, че по-голямата част от жителите на селото са в чужбина и се занимават с хлебарство, като добавя:
| „ | Они са в зло мѣсто, где како чавки ги убиваят, достойны за сожалѣнiа ся.[2] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Патишка река е населявано от 120 жители българи християни и 550 арнаути мохамедани.[3]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Патишка има 320 българи екзархисти.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Патишка (Patiška) като албанско село.[5]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Потишка като смесено българо-албанско село.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 579 жители албанци.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 169.
- ↑ Iордан х. Константинов. Южна страна Скопска, Цареградски вестник, година 5, № 225, Маiа 21, 1855, с. 3. (рубрика Български вѣсти)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 209.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 116-117. (на френски)
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 30 септември 2007
| |||||||||||
