Патрик Модиано

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Патрик Модиано
Patrick Modiano
Роден 30 юли 1945 г.(1945-07-30)
Булон Биянкур, Франция
Професия писател, сценарист
Националност Флаг на Франция Франция
Активен период 1968-
Жанр роман
Тема самоидентичност в контекста на най-новата френска история
Направление реализъм, минимализъм
Награди Нобелова награда Нобелова (2014)
Гонкур (1978)

Патрик Модиано (на френски: Patrick Modiano) е френски писател, автор на няколко десетки кратки романа, често смесващи биографични и художествени елементи. Кариерата му започва през шейсетте години като няколко от първите му книги получават престижни награди. [1]

Удостоен е с Нобелова награда за литература за 2014 г.

Биография[редактиране | edit source]

Жан Патрик Модиано е роден на 30 юли 1945 г. в Булон Биянкур, Франция, в семейството на Алберт Модиано, италианец от еврейски произход, и фламандската актриса Луиза Копейн. Раждането му е регистрирано в пролетарското предградие Булон Биянкур, но реално семейството живее до административната граница на най-изискания парижки квартал. В младежките си години, макар да прекарва голяма част от времето в Латинския квартал, той не следва в университета, а се опитва да пише. Атмосферата от тези години се съдържа в множество негови романи.

Друга устойчива тема в неговото творчество са годините от младостта на баща му и към тях той се връща в опити да реконструира неговата твърде неясна биография. Стилът на Модиано е доста минималистичен, като залага на неизказано и страни от формализма. Екранизациите, каквито има на няколко от неговите романи, обикновено залагат на реализма от неговите текстове.

През 2005 г. Модиано публикува кратка автобиграфична книга [2], в която се откриват множество елементи, използвани по-рано в неговите романи.

Библиография[редактиране | edit source]

  • La Ronde de nuit (1969)
    Нощна стража“, изд. „Делакорт“ – 2003
  • Les Boulevards de ceinture (1972)
    Околовръстни булеварди“, изд. „Делакорт“ - 2003
  • Villa Triste (1975)
    Вила „Тъга“, София, изд. „Народна култура“ - 1980
  • Livret de famille (1977)
    Семейна книжка“, изд. „Делакорт“ - 2002
  • Rue des boutiques obscures (1978)
    Улица „Тъмните магазинчета“, Пловдив, изд. „Христо Г. Данов“ - 1980
  • Une jeunesse (1981)
    Младост“, изд. „Делакорт“ - 2001
  • De si braves garçons (1982)
    Добри момчета“, София, изд. „Народна култура[3] - 1986
  • Quartier perdu (1985)
    Изгубеният квартал“ - 1997
  • Dimanches d'août (1986)
    Недели през август“, изд. „Делакорт“ - 2001
  • Vestiaire de l'enfance (1989)
    Вратата на детството“, изд. „Делакорт“ - 2002
  • Voyage de noces (1990)
    Сватбено пътешествие“, София, изд. „Медиум 999“, 1991
  • Un cirque passe (1992)
    Циркът Минава“, изд. „Делакорт“ - 2003
  • Du plus loin de l'oubli (1996)
    От дълбините на забравата“, изд. „Делакорт“ - 1998
  • Dora Bruder (1997)
    Дора Брюдер, София, изд. „Колибри“ - 1999
  • Des inconnues (1999)
    Непознати“, изд. „Делакорт“ - 2000
  • La Petite Bijou (2001)
    Малкото съкровище“, изд. „Делакорт“ - 2001
  • Accident nocturne (2003)
    Среднощно произшествие“, изд. „Делакорт“ - 2008
  • Un pedigree (2005)
    Кучешко потекло“, изд. „Делакорт“ - 2012
  • Dans le café de la jeunesse perdue (2007)
  • L'Horizon (2010)
  • L'Herbe des nuits (2012)
    Буренът на нощите
  • Pour que tu ne te perdes pas dans le quartier (2014)

Сценарии и екранизации[редактиране | edit source]

  • 1974 : Lacombe Lucien, сценарий, (реж. Louis Malle)
  • 1983 : Une jeunesse, екранизация на Младост, (реж. Moshé Mizrahi)
  • 1995 : Le Parfum d'Yvonne, екранизация на Вила "Tъга" (реж. Patrice Leconte)
  • 1995 : Le Fils de Gascogne, сценарий, (реж. Pascal Aubier)
  • 2001 : Te quiero екранизация на Недели през Август (реж. Manuel Poirier)
  • 2003 : Bon Voyage, сценарий, (реж. Jean-Paul Rappeneau)
  • 2006 : Charell екранизация на De si braves garçons (реж. Mikhael Hers)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Prix Roger-Nimier (1968);Grand prix du roman de l'Académie française (1972); Prix des libraires (1976); Prix Goncourt (1978)
  2. Modiano P., (2005) Un Pedigree, Paris: Gallimard / Кучешко потекло, София: Делакорт, 2012
  3. в сборника С най-хубав спомен. Добри момчета. Мястото от Франсоаз Саган, П. Модиано, А. Ерно

Външни препратки[редактиране | edit source]