Паул Гюсфелд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рихард Паул Вилхелм Гюсфелд

Рихард Паул Вилхелм Гюсфелд (на немски Richard Paul Wilhelm Güßfeldt) (14 октомври 1840, Берлин - 18 януари 1920) немски географ, пътешественик, алпинист.

Завършва гимназия в Берлин и от 1859 до 1865 изучава естествени науки и математика в Хайделберг, а след това продължава образованието си по тези дисциплини и в университетите в Берлин, Гисен и Бон. От 1868 започва преподавателска дейност по математика в университета в Бон. Взема участие като доброволец във френско-германската война през 1870-1871.

В началото на 70-те години на ХІХ в. се вземат мерки за засилване немското присъствие в басейна на река Конго. Когато през 1872 Хенри Мортън Стенли донася в Европа известията за последните открития на Дейвид Ливингстън в германските географски кръгове започва да се утвърждава убеждението за връзката между реките Луалаба и Конго. Видният по това време немски етнограф и пътешественик Адолф Бастиан издига пред своите съотечественици идеята, че "честта за изследването на Конго и неговите притоци се пада на германците". По негова инициатива през април 1873 е създадено (на базата на географските дружества на различни германски градове) "Немско дружество за изследване на Екваториална Африка", по-късно получило по-кратно название "Германско Африканско дружество". Новооснованото дружество, председател на което става Бастиан, незабавно пристъпва към органзиране на голяма експедиция, като ръководството ѝ е възложено на опитния пътешественик и алпинист Паул Гюсфелд.

За отправен пункт на експедицията е избрано крайбрежието северно от устието на Конго в района на град Ландана, където е основана станцията Чинчошо, която става база за походите във вътрешността на континента. Тук в тази станция на 25 юли 1873 пристига и Гюсфелд и се заема с подготовката за пътувавето навътре в континента. Плановете му обаче за широкомащабно изследване се провалят поради отказа на крайбрежните жители да бъдат наети за носачи във вътрешността. Поради това Гюсфелд се ограничава със сравнително малки маршрути в бреговите райони. От октомври до декември 1873 изследва долното течение на река Квилу (вливаща се в Атлантическия океан на 4º 30` ю.ш.) до планината Майомбе. През март 1874 изследва долното течение на река Шилоанго, а от август до октомври 1874 – долното течение на река Нянга. След постигнатия неуспех Гюсфелд се завръща в Германия на 7 юли 1875 и описва кратките си пътувания в района в книгата: „Die Loango-Expedition”, Bd. 1-3, Leipzig, 1879-1882

През 1876, заедно с немския ботаник Георг Швайнфурт изследва Арабската пустиня в Египет.

От септември 1882 до май 1883 посещава Южна Америка, като покорява няколко върха в Андите на територията на Чили и Боливия. На 21 февруари се опитва да изкачи най-високия връх на континента Аконкагуа, но достига само до 6400 м, на 570 от върха.

След завръщането си от Андите през юли 1883 е назначен за главен секретар на Германското географско дружество и заема този пост до средата на 1885. След това продължава да практикува само алпинистка дейност главно в Алпите.

Източници[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Paul Güßfeldt“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.