Паул Гюсфелд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Паул Гюсфелд
Richard Paul Wilhelm Güßfeldt
германски изследовател
Роден
Починал
18 януари 1920 г. (79 г.)
ПогребанБерлин, Федерална република Германия

Националност Германия
Учил вБонски университет
Активен периодот 1859 г. до 1920 г.
Паул Гюсфелд в Общомедия

Рихард Паул Вилхелм Гюсфелд (на немски: Richard Paul Wilhelm Güßfeldt) е германски географ, пътешественик, алпинист, изследовател на Африка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование и младост[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 14 октомври 1840 година в Берлин, Кралство Прусия. Завършва гимназия в родния си град и от 1859 до 1865 година следва естествени науки и математика в Хайделберг, а след това продължава образованието си в тези научни области и в университетите в Берлин, Гисен и Бон.

От 1868 година започва преподавателска дейност по математика в Университета в Бон.

Взема участие като доброволец във Френско-пруската война през 1870 – 1871 година.

Експедиции (1873 – 1883)[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 70-те години на ХІХ век се вземат мерки за засилване немското присъствие в басейна на река Конго. Когато през 1872 година Хенри Мортън Стенли донася в Европа известията за последните открития на Дейвид Ливингстън, в германските географски кръгове започва да се утвърждава убеждението за връзката между реките Луалаба и Конго. Видният по това време немски етнограф и пътешественик Адолф Бастиан издига пред своите съотечественици идеята, че „честта за изследването на Конго и неговите притоци се пада на германците“. По негова инициатива през април 1873 година на базата на географските дружества на различни германски градове е създадено „Немско дружество за изследване на Екваториална Африка“, по-късно получило по-кратно название „Германско Африканско дружество“. Новооснованото дружество, председател на което става Бастиан, незабавно пристъпва към организиране на голяма експедиция, като ръководството ѝ е възложено на опитния пътешественик и алпинист Паул Гюсфелд.

Паул Гюсфелд, 1883 г.

За отправен пункт на експедицията е избрано крайбрежието северно от устието на Конго в района на град Ландана, където е основана станцията Чинчошо, която става база за походите във вътрешността на континента. В тази станция на 25 юли 1873 година пристига и Гюсфелд и се заема с подготовката за пътуването навътре в континента. Плановете му обаче за широкомащабно изследване се провалят поради отказа на крайбрежните жители да бъдат наети за носачи във вътрешността. Поради това Гюсфелд се ограничава със сравнително малки маршрути в бреговите райони. От октомври до декември 1873 година изследва долното течение на река Квилу (вливаща се в Атлантическия океан на 4º 30` ю.ш.) до планината Майомбе. През март 1874 година изследва долното течение на река Шилоанго, а от август до октомври 1874 година – долното течение на река Нянга.

След постигнатия неуспех Гюсфелд се завръща в Германия на 7 юли 1875 г. и описва кратките си пътувания в района в книгата: „Die Loango-Expedition“ (Bd. 1 – 3, Leipzig, 1879 – 1882).

През 1876 година заедно с германския ботаник Георг Швайнфурт изследва Арабската пустиня в Египет.

От септември 1882 до май 1883 година посещава Южна Америка, като покорява няколко върха в Андите на територията на Чили и Боливия. На 21 февруари се опитва да изкачи най-високия връх на континента Аконкагуа, но достига само до 6400 м, на 570 от върха.

Следващи години (1883 – 1920)[редактиране | редактиране на кода]

След завръщането си от Андите през юли 1883 година е назначен за главен секретар на Германското географско дружество и заема този пост до средата на 1885 година. След това продължава да практикува само алпинистка дейност главно в Алпите.

Умира на 18 януари 1920 г. в Берлин на 79-годишна възраст.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • In den Hochalpen. Erlebnisse aus den Jahren 1859-85 (1886)
  • Reise in den Anden von Chile und Aregentinien (1888)
  • Kaiser Wilhelms II. Reisen nach Norwegen in den Jahren 1889-92 (1892)
  • Der Mont-Blanc (1899)
  • Die Loangoexpedition, в съавторство с Julius Falkenstein и Eduard Pechuël-Loesche (1879 et seq.)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Горнунг, М. Б., Ю. Г. Липец и И. Олейников, История открытия и исследования Африки, М., 1973, стр. 282 – 283.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Paul Güßfeldt в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​