Паул Райхард

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Паул Райхард (на немски Paul Reichard) (2 декември 1854, Нойвид, Рейнланд-Пфалц - 1938) немски пътешественик, изследовател на Африка.

През 1880 "Германското африканско дружество" организира експедиция в Източна Африка, с цел построяване на базова станция на югозапад от сегашния танзанийски град Табора. Експедицията е ръководена от полковника в оставка фон Шолер и устниците в нея са Емил Кайзер – астроном и географ, Рихард Бьом – зоолог и Паул Райхард – техническо лице. През юли 1880 групата потегля от Багамойо, според инструкциите основава на набелязаното място базова станция и през следващите девет месеца пристъпва към систематична изучаване на обкръжаващата територия. Скоро фон Шолер заминава за Германия и ръководител на групата става Бьом. Тримата изследват река Угала и притока ѝ Вала (всички от системата на река Малагараси), посещават езерото Танганика и езерото Руква, където Емил Кайзер умира през ноември 1882.

След смъртта на Кайзер, Бьом и Райхард през декември 1882 преместват базата си на езерото Танганика и продължават изследванията си в района. През септември 1883 от брега на Танганика двамата се отправят на запад в областта Катанга. Пресичат река Ловуа (десен приток на Луалаба), малко след изтичането ѝ от езерото Мверу, заобикалят от север платото Кунделунгу и през ноември достигат до река Луфира (десен приток на Луалаба), при водопада Киубо (9°31′ ю. ш. 27°02′ и. д. / 9.516667° ю. ш. 27.033333° и. д.). След два месеца пътешествениците достигат до Бункея (10°24′ ю. ш. 26°58′ и. д. / 10.4° ю. ш. 26.966667° и. д.), резиденция на върховния вожд на местните племена. Заедно с неговите войски, които се бият с други местни племена, двамата германци се отправят на север, пресичат платото Маника (плато)Маника (Биано) и се спускат в долината на река Луалаба, където откриват езерото Упемба (8°38′ ю. ш. 26°24′ и. д. / 8.633333° ю. ш. 26.4° и. д.). Там на 27 март 1884 Бьом умира от жълта треска и Райхард остава сам.

След завръщането си в Бункея Райхард изследва района на горното течение на река Луфира, но така и не открива изворите ѝ, но затова пък става първия европеец, който открива и посещава едни от най-големите медни находища в света. Впоследствие отношенията между германеца и върховния вожд се оптягат и Райхард си пробива път обратно до езерото Танганика с оръжие в ръка, преследван от войските на вожда. Пресича от юг на север платото Кунделунгу (1717 м), през ноември 1884 достига до езерото и от там се завръща в Занзибар.

Трудове[редактиране | edit source]

  • Bericht über seinen Reisen in Ostafrika und das Quellgebiet des Kongo, <Verhandlungen der Gesellschaft für Erdkunde zu Berlin>, 1886, Nr. 2.
  • Die Wanjanuesi, in: Zeitschrift für Erdkunde 24(1889).
  • Das afrikanische Elfenbein und sein Handel. In: Deutsche Geographische Blätter 12(1889).
  • Was soll mit den befreiten Sklaven geschehen. In: Deutsche Kolonialzeitung 6(1889).
  • Vorschläge zu einer praktischen Reiseausrüstung für Ost- und Centralafrika, Berlin 1889.
  • Dr. Emin Pascha. Ein Vorkämpfer der Kultur im Innern Afrikas, Leipzig 1891.
  • Deutsch-Ostafrika. Das Land und seine Bewohner. Seine politische und wirtschaftliche Entwicklung, Leipzig 1892: ND Bremen 2010.
  • Stanley, Berlin 1897. (= Geisteshelden Bd.24)

Източници[редактиране | edit source]