Пахомий Рилски
| Пахомий Рилски | |
| български общественик и духовник | |
| Роден |
1830 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Пахомий Рилски (светско име Цвятко Димов, известен и с псевдонима Дядо Цвятко) е български възрожденски общественик, духовник и революционер, йеромонах.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Пахомий Рилски е роден през 1830 година в Севлиево, тогава в Османската империя. Учи в Рилския метох в градчето, след което продължава образованието си като монах в Рилския манастир при Неофит Рилски между 1844 и 1846 година. След 1850 година е таксидиот на Рилския манастир в Струмица, Берковица и Севлиево.[2]
През 1861 година е избран за представител на Търновска епархия в Цариград по българо-гръцкия църковен спор. Заради добрите си проповеднически и ораторски качества е изпратен от Цариградската патриаршия в Малко Търново, за да противодейства на Униатското движение през 1862 година. Обвинен е в кражба на църковна утвар и е обявен за опасен за православието. През 1863 година бяга в Одрин, приема унията и се връща в Малко Търново като униатски архимандрит. През 1864 година е затворен в Одринския затвор с обвинение в кражба и прелъстяване на туркиня. За да избегне наказанието, приема исляма през 1865 година. Проповядва в цариградската Фатих джамия. Жени се за въпросната туркиня.[2] В 1867 година бяга в Одеса и се връща към православието.
През 1870 година заминава за Солун. Оттам е изпратен от Българската екзархия в Севлиево, където повторно се замонашва и първо служи в Батошевския манастир, а след това в Рилския манастир. През зимата на 1872 година проповядва в черквата в Батак.[3] През 1873 година е в Сярско, Неврокопско и Драмско, където се изявява като пламенен оратор и пропагандатор на българската кауза. Преследван от османските власти и патриаршисткото духовенство като „бунтовник против държавата“, той пътува с цивилно облекло и променена външност под псевдонима Дядо Цвятко[4] или Дядо Чиляк.[5] Заради дейността си е затворен от османските власти в Одрин в 1873 година. После е преместен в Цариград. Освободен е след застъпничество на руското посолство и е изпратен в Рилския манастир без право да го напуска.[2] Участва в Априлското въстание от 1876 година, след което е заточен в Бейрут.
След Освобождението на България се връща в Рилския манастир и същата година се включва в Кресненско-Разложкото въстание. Той е сред организаторите на въстанието в Разложко.[6] След това се оттегля като игумен в Батошевския манастир. Умира там или в Севлиево през 1892 или 1894 година.[7]
Пахомий Рилски е вуйчо[8] и осиновител на просветния деец Иван Козарев.[9]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Радев, Иван. Български авантюристи. Велико Търново, 1991.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр. 532.
- ↑ а б в г Сариев, Веселин. Събрани страници, том 2. Диарбекир и българите. Фрагменти от историята. Пловдив, Жанет 45, 2011. ISBN 978-954-491-729-6. с. стр. 243.
- ↑ Венедиков, Йордан. История на въстанието в Батак 1876 год., София, 1929, стр.8.
- ↑ Салгънджиев, Стефан. „Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи, или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда“, Пловдив, 1906, стр. 82.
- ↑ Венедиков, Йордан. История на въстанието в Батак 1876 год., София, 1929, стр.8.
- ↑ Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 328.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 506.
- ↑ История на град Сандански. София, ИК „Синева“, 2007, стр. 101.
- ↑ „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.545.
