Паша Христова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Паша Христова
Рождено име Парашкева Христова Стефанова
Родена 16 юли 1946 г.(1946-07-16)
София, България
Починала 21 декември 1971 г. (на 25 г.)
София, България
Стил Естраднa музика
Активни години 1965 - 1971

Паша Христова (Парашкева Христова Стефанова) е българска естрадна певица от 60-те и 70-те години на XX век, известна с песните си „Една българска роза“, „Повей, ветре“, „Янтра“, „Остани“, „Бяла песен“, „Ах, този дивен свят“.

Професионални изяви[редактиране | edit source]

Родена в София, израства в кв. Княжево.Интересен факт е, че корените й са от село Варана, община Левски, където живели баба и дядо й̀. Родителите и се местят в София и там се ражда Паша. Учи в гимназия и става чертожничка в завод за електрокари. Завършва Школата за естрадни певци и постъпва в Ансамбъла на строителни войски като солистка. Нейният първи успех е на Фестивала на забавната песен в Сочи, Русия, през 1967 г., където е удостоена със златен медал и първа награда.

През 1968 г. заедно с Борис Гуджунов пее като солистка в „Оркестър София“ — тогава един от най-популярните състави в българската музика. Двамата заедно пеят по концерти и гастроли в Русия, Чехия, Унгария, Сърбия, Германия. За своите пет творчески години записва около 60 песни за фонда на Радиото, Телевизията и Балкантон.

Печели международна слава и много награди от конкурси, между които награда на фестивала „Златният елен“ в Брашов, Румъния, първа награда за изпълнение заедно с Мария Нейкова и Мими ИвановаЯворова пролет“ (по музика на Светозар Русинов) на радиоконкурса „Пролет“. През 1970 г. се представя на фестивала "Златният Орфей” и получава голямата награда за песента „Повей, ветре“ (по музика на Йосиф Цанков) и първата награда за „Една българска роза“ (по музика на Димитър Вълчев). През 1971 година получава Голямата награда за изпълнители на Международиня фестивал в Сопот, Полша, за песента "Ах, този дивен свят". Това е едно от най-големите международни признания за български поп певец.

Творчески портрет[редактиране | edit source]

Търсенията на Паша Христова са многопосочни — балади, популярни песни, версии на фолклорни песни, джаз пиеси, политически песни.

Гласът ѝ е специфичен — с огромен гласов диапазон и възможности за най-ярко драматично пеене до най-фините нюанси на нежното музициране. Особено впечатляващо е живото ѝ пеене на конкурси, концерти и фестивали, при които показва импровизаторски талант, лекота в музикалните преходи, перфектна интонация и емоционалност. Така тя печели поредица награди от наши и чужди фестивали, наричат я „фестивалната певица“.

Самолетна катастрофа от 21 декември 1971 година[редактиране | edit source]

Заедно с оркестър „София“, Мария Нейкова, Борис Гуджунов, фолклорен ансамбъл „Аура“ и народната певица Янка Рупкина, Паша Христова трябва да замине за дните на българската култура в Алжир. Самолетът, с който пътува, е Ил-18, току-що е излязъл от ремонт на оборудването за контрол на хоризонталното положение на самолета — въжетата, с които се управляват елероните — подвижни части в краищата на крилете, с които се коригира хоризонталното положение на самолета. Ремонтът изглежда не е извършен правилно. Когато машината набира скорост за излитане и се отлепя от пистата, се появява силен страничен вятър, който я накланя на една страна. Проведеното разследване непосредствено след инцидента достига до извода, че въжетата на елероните са били погрешно свързани. Вместо да коригира положението на самолета в хоризонталната плоскост, като парира силата на вятъра, командата на пилотиращия увеличава наклона на самолета заради обратното свързване на елероните. При удара на крилото в пистата, корпусът на самолета се пречупва на две и целият самолет избухва в пламъци, а единият двигател се откъсва. От 73-мата човека на борда, 28 загиват.[1] Спасяват се част от пътуващите в задната част на самолета: Борис Гуджунов — със счупени крайници, Янка Рупкина — с леки изгаряния. [2]

На 23 декември 1971 г. Паша Христова е изпратена от многобройни почитатели в Ритуалната зала на Централните софийски гробища. Погребана е в католическия парцел /23/.

Междувременно цялата новогодишна програма е заснета с активното участие на певицата — само няколко дни след трагедията, цялата страна опечалено наблюдава жизнерадостното участие на Паша Христова.

Наследство[редактиране | edit source]

Творческият потенциал на Паша Христова и песните ѝ не са забравени и днес. Посмъртно е удостоена със званието „заслужил артист“, а през 2000 г. песента ѝ „Една българска роза“ е обявена за песен на столетието.

През 1996 година по повод 50 години от рождението на Паша Христова, БНТ засне документалния филм "Спри, мое време" с режисьор Нушка Григорова в памет на певицата и загиналите музиканти от оркестър "София".През 2006 г. се навършиха 60 години от рождението на Паша Христова. Появи се поредният биографичен филм - "Мистерията Паша" на Емил Дилчев и оператора Валентин Николов, излъчен по Би Ти Ви. В края на същата година, 35 години след жестоката катастрофа, Миролюба Бенатова и Емил Дилчев стигнаха до засекретени документи по разследването на катастрофата и за първи път стана ясно каква е официалната версия за инцидента на летище София през 1971 г. - неправилно свързване на въжетата на елероните.Подобни факти бяха споменати и в документалния филм на БНТ от 1991 година "Оцелелите. 20 години по-късно..." За престъпната небрежност има обвинени пет лица от техническия екип на авиобазата. До съдебен процес обаче никога не се стига. Смразяваща е резолюцията на Главната прокуратура по онова време - да не се стига до дело. Причината - финансова. Самолетът е бил застрахован за близо 1 милион долара и при доказана вина на лицата, застрахователната компания е щяла да си вземе сумата обратно от държавата. През 2009 година по повод 50 години БНТ в специален юбилеен сайт бяха обявени 50 любими песни от "Златният Орфей".След гласуване "Една българска роза" на Паша Христова печели най-много гласове и отново заема Първото място сред любимите на няколко поколения българи популярни песни.През 2006 година БНТ продуцира два филма по повод 60 години от рождението на Паша Христова: "Музикални следи" с режисьор Моника Якимова и "Здравей, обичам те" с автор и режисьор Олег Ковачев.

След смъртта ѝ[редактиране | edit source]

В първите дни на новата 1972 г. се появява песента "Птицата" с подзаглавие "В памет на Паша Христова". Автор на текста е Дамян Дамянов, композитор e Тончо Русев. Песента се изпълнява от Лили Иванова.

За последен път тя разтваря крила .

За последен път синевата гребе.

Ах, сбогува се тя с тези свои поля,

с тези хълми край тях и със свойто небе!


Ти, земя, я роди във едно гнездо.

Ти, небе, я люля с песента.

И затуй днес със вас като с роден дом,

се прощава с тиха жал в полет тя.


И върти се светът, този тъй хубав свят!

И въртят се жита, слънце, облаци прах.

Те след малко ще спрат своя луд кръговрат.

Тя със мъртво сърце ще се върне при тях.


Но, земя, ти пази пак едно гнездо!

Ти, небе, я очаквай! Няма смърт!

Ще си дойде тя при вас като в роден дом -

песента ще я връща всеки път.


Външни препратки и дискография[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Катастрофа на Ил-18В LZ-BES (англ.)
  2. http://www.ndt1.com/article.php/20080916192658773 Нова Добруджанска Трибуна - Певицата Паша Христова е загинала в самолетна катастрофа, която е атентат, твърди синът на първия пилот на нещастния полет