Пащърнак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за вида растения. За рода вижте Пащърнак (род).

Пащърнак
PastinakePflanzegeerntet.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Apiales
семейство: Apiaceae Сенникоцветни
род: Pastinaca Пащърнак
вид: P. sativa Пащърнак
Научно наименование
Уикивидове Pastinaca sativa
Linnaeus, 1753

Пащърнакът (Pastinaca sativa) е кореноплоден зеленчук, сроден с моркова. Корените му приличат на тези на моркови, но са с по-светъл цвят и имат по-силен вкус.

Описание[редактиране | edit source]

Pastinaca sativa Sturm28.jpg
Pastinaca sativa

Пащърнакът представлява двугодишно тревисто растение, което през първата година развива перести листа на дълги дръжки, а през втората — голо цветоносно стебло, до 1 метър височина. Цъфти през периода юни — август. Цветовете му оформят сложни сенници с по 8-12 главни лъча, всеки цвят се състои от пет златистожълти венчелистчета. Плодът е странично сплеснат, разпадащ се на две половинки с ципести ръбове.[1]

Разпространение[редактиране | edit source]

Растението е разпространено на територията на цяла Европа, в България — до около 1600 метра надморска височина. В диво състояние се среща из ливади и влажни тревисти местности.[1]

Употреба в кулинарията[редактиране | edit source]

Както морковът, така и пащърнакът произлиза от Евразия и се употребява за храна от древността. За разлика от миналото обаче, когато е бил масово отглеждан зеленчук. В наши дни пащърнакът е заменен до голяма степен от картофите. Изключение все още правят единствено Великобритания и скандинавските страни. В Северна Америка е пренесен от 17 в. Пащърнакът може да се вари или пече или да се използва в яхнии, супи и гювечи.

Употреба във фитотерапията[редактиране | edit source]

Пащърнакът е лечебно растение с приложение във фитотерапията; използват се коренът (Radix Pastinacae) и семената му (Semen Pastinacae). Коренът е богат на етерични масла и кумарини, а семената — етерични масла, кумарини (бергаптен, ксантотоксол, императорин) и петрозелинова киселина. Етеричното масло в семената, състоящо се от алифатни естери, бива два вида, в зависимост от наличието, респективно липсата, на естери на оцетната киселина.

От биологично активните вещества в пащърнака най-подробно е изследван пастинацинът — фурокумарин с химически състав CHgO, почти неразтворим във вода и слабо разтворим в спирт. Той има:

  • съдоразширяващо действие върху коронарните съдове (по-слабо до никакво върху периферните съдове),
  • спазмолитично действие спрямо гладката мускулатура на храносмилателния тракт,
  • леко хипотензивно действие.

Терапевтичното му вътрешно приложение е при сърдечни неврози, стенокардия и колики. Външно под форма на разтвор (ксанторин) се прилага при витилиго (депигментация на кожата), поради установеното свойство на бергаптена и ксантотоксола да стимулират образуването на меланин.[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в „Съвременна фитотерапия“, под редакцията на проф. Веселин Петков, „Медицина и физкултура“, София, 1982