Педагогика
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Педагогика и педагогическата дейност (от гръцки παιδαγογια) е социална наука, която изследва същността, закономерностите, тенденциите и перспективите на развитието на педагогическия процес. Тя е наука за възпитанието, обучението и образованието на индивида и представлява съвкупност от научни познания, организирани в система и проверени в практиката. Педагогиката е съвкупност от закономерности, принципи, методи, форми, средства и процедури за реализация на учебно-възпитателната дейност. Крайната цел на педагогиката е формирането на човешката личност.[1]
Съдържание |
[редактиране] Историческа справка
Педагогическата дейност се свързва с понятието мъдрост и е неразделна част от развитието на цивилизацията. Педагогическата мисъл се заражда в древногръцката, древноизточната и средновековната теология и философия. За първи път е развита като наука в началото на XVII в. от английския философ Френсис Бейкън и закрепена като такава от чешкия педагог Ян Амос Коменски-Комениус. През втората половина на 19 век започва период на разцвет и диференциация на педагогическата наука. Има голяма разлика във възгледите за педагогика и педология.
[редактиране] Етимология
Педагогика, от гръцки παιδαγογια означава буквално „детеръководство“ или ръководство на детското развитие.[2]
Основните дялове на педагогиката са: общи основи, теория на възпитанието и теория на обучението (дидактика). Според възрастта, за които се отнася се дели на предучилищна, училищна и педагогика за възрастните (андрагогика).
