Педофилия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Педофилията е психично разстройство (хронофилия, вид парафилия), при което възрастен индивид или младеж проявява сексуално предпочитание към деца в предпубертетна възраст (обичайно 11-годишни или по-малки, но определени диагностични критерии поставят границата непосредствено преди половото съзряване на 13-годишна възраст).[1][2][3][4][5] Юноша на възраст 16 години или по-голяма трябва да е поне 5 години по-възрастен от предпубертетното дете, за да бъде влечението му диагностицирано като педофилия.[1][2]

Това разстройство е често срещано сред извършителите на сексуална злоупотреба с деца (виж сексуални престъпления);[6][7][8] все пак, някои извършители на сексуални престъпления не отговарят на клиничните диагностични стандарти за педофилия.[9] Термините „педофил“ и „блудствал с дете“ отбелязват различни, но припокриващи се популации. Някои педофили не задоволяват физически влечението си към деца, защото го считат за нередно, защото се боят от последствията за себе си, или пък защото са способни да получат задоволително сексуално удовлетворение от връзка с младежи в следпубертетна възраст или с възрастни.[10] Някои извършители на блудство с деца, от друга страна, може да не са принципно привлечени от деца в предпубертетна възраст; поведението им може да е резултат от голямо разнообразие от други фактори, като липса на достъпен адекватен сексуален партньор, желание за нараняване родителите на детето, алкохолна или наркотична интоксикация, наврологично разстройство, финансово обвързани с порнографски цели и др.[10] В строго поведенчески контекст думата „педофилия“ е използвана за означаване на самата сексуална злоупотреба с малолетно дете; нарича се още „педофилно поведение“.[7][11][12][13][14]

В правораздаването терминът „педофил“ се употребява свободно и без формално определение за описание на намерените за виновни в извършването на сексуална злоупотреба с деца или непълнолетни, в това число деца в предпубертетна възраст, деца в пубертетна възраст и младежи в следпубертетна възраст.[15][16] Изследователите препоръчват тази непрецизна употреба да се избягва.[15] В ежедневието терминът „педофилия“ се употребява за означаване на всеки възрастен индивид, който е сексуално привлечен към малки деца[17] или който сексуално злоупотребява с дете или младеж.[14][18]

Въпреки множеството теории за възможна етиология на парафилиите, причините за тях, в това число и педофилията, не са известни; изследванията върху тях продължават.[10][19]

Повечето педофили са мъже, макар че има и жени педофили.[20][13][21][22] Поради стереотипа, че педофилите са винаги мъже, налице е трудност да се определи разространението на женската педофилия; все пак, изследвания във Великобритания и САЩ дават основания да се предположи, че между 5% и 20% от случаите на блудство с деца се извършват от жени.[23] Повечето случаи на сексуална злоупотреба с малолетни момчета от страна на жени вероятно не са регистрирани, защото обектите на блудството показват тенденция да не възприемат този сексуален контакт като форма на злоупотреба.[24]

Съществуват няколко различни модела на класификация типологията на педофилите, съобразно тяхното поведение и мотивации.[16] Към настоящия момент няма методика, която ефективно да премахва влечението към деца в предпубертетна възраст. Съществуващите терапевтични стратегии се основават на различните хипотези за етиологията на педофилията[10] и могат да намалят педофилното поведение, което води до сексуална злоупотреба с деца.[7][25]

Етимология[редактиране | edit source]

Думата „педофилия“ идва от гръцкото παιδοφιλία (paidophilia): παῖς (pais), „дете“ и φίλος (philos), „скъп, обичан“. Древногръцките поети са изковали думата paidophilia или като производна на paiderastia (педерастия),[26] или обратното.

Като клиничен термин понятието paedophilia erotica е създадено през 1886 г. от виенския психиатър Рихард фон Крафт-Ебинг в книгата му Psychopathia Sexualis.[27] В нея той описва следните нейни характеристики:

  • Сексуалното влечение е само към деца в предпубертетна възраст. Този интерес не продължава след появата на първи наченки на окосмяване в пубисната област.
  • Сексуалното влечение е само към деца в предпубертетна възраст и не включва деца в пубертетна възраст.
  • Сексуалният интерес е постоянен във времето.

Крафт-Ебинг класифицира възрастните, изпитващи влечение към деца, в три групи:

  1. педофили
  2. сурогати (детето се използва като достъпен заместител на иначе предпочитан, но недостъпен към момента възрастен сексуален обект)
  3. садисти

Тези типове са били допълвани и изменяни през годините в различни схеми на типологизация (виж Типове детски сексуални престъпници).

Диагностициране[редактиране | edit source]

В своята десета ревизия Международната класификация на болестите (МКБ-10) помества педофилията под код F65.4 и определя това състояние като сексуално предпочитание, насочено към деца (момчета, момичета или и двете), обикновено в предпубертетна или ранна пубертетна възраст.[1]

В текстовата ревизия на четвъртото издание на своя Диагностичен и статистически наръчник на психичните разстройства (ДСН-IV-ТР) Американската психиатрична асоциация поставя педофилията под код 302.2 и я определя по следните критерии:[2][28][29]

  • A. Рекурентни, интензивно сексуално възбуждащи фантазии, сексуални подтици или поведенчески актове, включващи сексуални актове с дете или деца в предпубертетна възраст (в най-общия случай на възраст 13 години или по-малки), за период от поне 6 месеца.
  • B. Индивидът е удовлетворил въпросните сексуални подтици или сексуалните подтици или фантазии предизвикват значителен дистрес, или затруднения в междуличностните взаимоотношения.
  • C. Индивидът е поне на 16 години и поне с 5 години по-възрастен от детето или децата в критерий А.
  • Бележка: Да не се включва индивид в късна пубертетна възраст, който има сексуална връзка с 12 или 13-годишно дете.

Диагнозата изисква уточнение за пола на детето, към което е привлечен индивидът, както и дали подтиците или актовете са ограничени в инцестна връзка. Уточнява се още типа на педофилията: ограничен (влечение единствено към деца) или неограничен (влечение и към възрастни). При ограничения тип педофилия педофилът е привлечен само и единствено към деца. Такива индивиди показват малък еротичен интерес към зрели индивиди и в някои случаи получават полова възбуда единствено фантазирайки за или в присъствието на деца в предпубертетна възраст. При неограничения тип педофилия индивидът е привлечен както към деца, така и към възрастни и може да постигне сексуална възбуда и от двата типа сексуални обекти. Изследване от САЩ на 2429 зрели мъже, педофили, извършили сексуално престъпление с малолетни, показва, че едва 7% от тях се самоопределят като ограничени; това показва, че много или повечето педофили попадат в категорията „неограничени“.[8] Някои други системи за класификация разделят различните извършители на сексуални престъпления в по-конкретни категории (виж Типове детски сексуални престъпници).

Нито диагностичните критерии на МКБ, нито тези на ДСН изискват за прилагането си действителна сексуална активност с предпубертетно дете. Диагнозата може да се основава на „фантазии“ или „подтици“. От друга страна лице, което е удовлетворило подобни свои желания на практика, макар и да не изпитва дистрес или негативни последствия в междуличностните взаимоотношения в резултат на тези фантазии и подтици, също отговаря на диагнозата. „Удовлетворяването“ на фантазиите и подтиците може да се изразява не само в сексуални актове, но може да включва и ексхибиционизъм, воайорство или фротьоризъм,[30] както и мастурбиране с помощта на детска порнография.[31]

Всички тези видове поведение следва да бъдат подложени на известна клинична преценка, преди да бъде поставяна диагноза. Също така, когато пациентът е в късно юношество, преценката за диагнозата не бива да се основава на безкритично следване на посочените в критериите минимални години разлика във възрастта на пациента и сексуалния му обект; нужно е оценката да се взема на база внимателна преценка на конкретната ситуация.[29]

Нефиофилия, наричана още инфантофилия, се нарича сексуалното привличане към прохождащи деца и бебета (на възраст от 0 до 3 години).[32]

Дистонната на Аз-а сексуална насоченост (F66.1 по МКБ-10) при педофилите включва хора, които нямат съмнения относно сексуалните си предпочитания, насочени към деца, но не се чувстват добре с тях и ги виждат като нежелани, поради асоциираните с тях психологически и поведенчески разстройства. Такива пациенти често биват подлагани на терапия за промяна на сексуалното им поведение. Няма терапия, която успешно и трайно да е променила сексуалните желания на пациенти.

Етиология[редактиране | edit source]

Причината или причините за педофилията не са известни.[19] Преди се е смятало, че преживяването на сексуална злоупотреба в детска възраст представлява силен рисков фактор, обуславящ развиването на педофилни нагласи в зряла възраст, но изследванията не показват каузална връзка между този сексуален опит и проявата на такива влечения, предвид че широкото мнозинство от лица, които са били обект на блудство в детска възраст, не проявяват тенденции към прояви на сексуална злоупотреба; мнозинството от зрелите извършители на блудство на свой ред не съобщават да са били жертви на подобни действия в детството си. До 1996 г. съществува широко убеждение в истинността на теорията за „цикличността на насилието“, тъй като повечето изследвания в областта до този момент са ретроспективни — извършителите на сексуална злоупотреба са питани дали са били обект на блудство в миналото. Различните изследвания посочват различни данни за приблизителния дял на извършителите на подобни престъпления, които на свой ред са били жертви в детска възраст — от 0 до 79 процента. По-нови проспективни лонгитюдни изследвания, изследващи деца от документирани случаи на блудства в продължение на дълъг период от време, показват, че теорията за цикличността не е адекватно обяснение за това защо някои хора злоупотребяват сексуално с деца.[33]

Биологични асоциации[редактиране | edit source]

Няколко са изследванията, които демонстрират връзката между педофилията и някои психологически характеристики на личността, като ниско самомнение[34][35] и слаби социални умения.[36] От 2002 г. други изследвания представиха серия от открития, свързващи педофилията с някои структури и функции на мозъка: педофилно (и хебофилно) ориентираните мъже имат по-нисък коефициент на интелигентност (IQ),[4][37][38] по-слаби оценки на тестовете за памет,[37] по-често не са десноръки,[4][37][39][40] по-чести неуспехи в училище,[41] по-малка височина,[42] по-голяма честота на наранявания на главата, довели до състояния на безсъзнание,[43][44] както и няколко различия в мозъчни структури, наблюдавани с МРИ.[45][46][47] Според изследователите провели тези проучвания, откритията им демонстрират наличието на един или повече неврологични характеристики, които са налице при раждането и които причиняват или повишават вероятността от формирането педофилията. Свидетелства за фамилна наследственост „предполагат, но не доказват, че генетични фактори са отговорни“ за развитието на педофилията.[48]

Има данни, добити чрез ядрено-магнитен резонанс, които показват, че мъжете педофили имат по-малък обем бяло мозъчно вещество, в сравнение с изследвана контролна група.[45]

Наблюдения на реакциите към стимулиране със сексуално възбуждащи изображения на възрастни, извършвани с функционален ядрено-магнитен резонанс (фМРИ), показват, че блудствалите с деца, които са диагностицирани с педофилия, имат намалена активация на хипоталамуса, в сравнение с лица, които не са диагностицирани с педофилия.[49] Изследване с функционална невровизуализация, извършено през 2008 г., отбелязва, че централната обработка на сексуалните стимули при хетеросексуални „съдебно хоспитализирани педофили“, може да е изменена в следствие на нарушение в префронталните връзки, които „може да отговарят за контролираното от стимули поведение, каквито например са сексуално натрапчивите поведения“. Откритията могат да означават и „дисфункция в когнитивния етап на обработката на половата възбуда“.[50]

В свой обзор на изследванията върху хормоналните аспекти на педофилията Бланшар, Кантор и Робишод (Blanchard, Cantor, and Robichaud, 2006) заключават, че има известни доказателства в подкрепа на твърдението, че педофилите произвеждат по-малко тестостерон в сравнение с контролните групи, но че досегашните изследвания по въпроса не са особено качествени, поради което е трудно да се правят крайни заключения.[51]

Макар сами по себе си да не са причини за педофилията, коморбидните психиатрични заболявания (като личностовите разстройства и злоупотребата с медикаменти) са рискови фактори при откликването на педофилните сексуални подтици.[7]

Бланшар, Кантор и Робишод (2006) отбелязват, че „Теоретичните построения [за коморбидните разстройства] не са напълно ясни. Дали определени гени или вредни фактори в пренаталното (ембрионално) развитие предразполагат мъжа да развие едновременно афективни разстройства и педофилия, или пък фрустрацията, опасността и изолацията, породени от неприемливите сексуални желания — или тяхното нередовно, прикрито задоволяване — водят до тревожност и отчаяние?“[51] Те отбелязват още, че вероятността за генетично влияние е по-голяма, предвид установената по-рано тенденция майките на педофили да са преминали през психиатрично лечение.[43]

Психопатология и личностови характеристики[редактиране | edit source]

В изследване върху мъже, извършили блудство с деца, Коен и др. (Cohen et al., 2002) установяват, че педофилите имат разстройство на вътреличностовото функциониране и повишено пасивно-агресивно поведение, както и накърнена Аз-концепция. Що се отнася до модела на задръжките, педофилите демонстрират повишена социопатия и склонност към когнитивни изкривявания. Според авторите, белезите на патологична личност при педофилите подкрепят хипотезата, че тази патология е свързана едновременно с мотивацията за и с провала при потискането на педофилното поведение.[52]

Според Уилсън и Кокс (Wilson and Cox, 1983), „педофилите по-често страдат от психотичност, интровертност и невротичност, отколкото контролна група от лица на същата връзаст. [Но] има трудност в определянето на това кое е причината и кое е ефектът. Не можем да кажем дали педофилите се интересуват от деца, в следствие на това че са силно интровертни и следователно намират компанията на децата за по-малко застрашителна, отколкото тази на възрастните; или пък социалното отдръпване, следващо от тяхната интровертност, всъщност не е изолация, провокирана от тяхното влечение (напр. съзнаване за социалната забрана и враждебност, която тегне над това влечение)“. (p. 324).[53]

Преглед на описателни изследвания, публикувани между 1982 и 2001 г., установява, че педофилите използват когнитивно изкривяване при удовлетворяването на личните си нужди, оправдавайки блудството чрез предефиниране на действията си като акт на любов и взаимност, както и възползването от непропорционалността на способностите (напр. привилегията на знанието и опита), характерна при всички взаимоотношения между възрастен и дете.[54] Други когнитивни изкривявания представляват идеята за детето като „сексуално зряло“, „неконтролируемостта на сексуалността“ и „подмяната на сексуалната терминология“.[55]

Друг преглед на научната литература отбелязва, че изследванията върху личностовите корелати и психопатологията при педофилите рядко са методологически коректни, в частност поради примесването на понятията „педофил“ и „извършил блудство с дете“, както и трудността при оформянето на представителна извадка от популацията на педофилите.[56]

Сето (Seto, 2004) подчертава, че педофилите, изследвани в клинична среда, вероятно са попаднали в нея поради дистреса от сексуалните им предпочитания или поради натиска от страна на другите. Това повишава вероятността при тях да има психични проблеми. По същия начин, за педофилите, набрани от наказателната среда, където са попаднали след като са били уличени в престъпление, е по-вероятно да проявяват анти-социални характеристики.[57]

Вижте също[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в World Health Organization, International Statistical Classification of Diseases and Related Health Problems: ICD-10 Section F65.4: Paedophilia (online access via ICD-10 site map table of contents)
  2. а б в Справочник за диагностичните критерии на ДСН-IV-ТР. София: Издателство „Изток-Запад“ / Българска психиатрична асоциация, 2009. ISBN 9789549854213 / ISBN 9789543215003
  3. Freund, K. (1981). Assessment of pedophilia. In M. Cook & K. Howells (Eds.) (1981). Adult sexual interest in children. London: Academic Press. ISBN 0121872505, pp. 139–179.
  4. а б в Blanchard, R., Kolla, N. J., Cantor, J. M., Klassen, P. E., Dickey, R., Kuban, M. E., & Blak, T. (2007). IQ, handedness, and pedophilia in adult male patients stratified by referral source. Sexual Abuse: A Journal of Research and Treatment, 19, 285-309.
  5. Seto, M.C.(2009) Pedophilia. Annual Review of Clinical Psychology, 5:391–407. doi:10.1146/annurev.clinpsy.032408.153618
  6. Finkelhor, David и др. A Sourcebook on Child Sexual Abuse: Sourcebook on Child Sexual Abuse. Sage Publications, 1986. ISBN 0803927495. с. 90.
  7. а б в г Fagan PJ, Wise TN, Schmidt CW, Berlin FS. Pedophilia. // JAMA 288 (19). November 2002. DOI:10.1001/jama.288.19.2458. с. 2458–65.
  8. а б HALL, MD, RYAN C. W. и др. A Profile of Pedophilia: Definition, Characteristics of Offenders, Recidivism, Treatment Outcomes, and Forensic Issues. // Mayo Clin Proc 82:457-471 2007. MAYO FOUNDATION FOR MEDICAL EDUCATION AND RESEARCH.
  9. Edwards, M. (1997) "Treatment for Paedophiles; Treatment for Sex Offenders." Paedophile Policy and Prevention, Australian Institute of Criminology Research and Public Policy Series (12), 74-75.
  10. а б в г LeVay, Simon и др. Human Sexuality. Sinauer Associates, Inc, 2003. ISBN 0878934545. с. 462.
  11. Pedophilia. // Psychology Today Diagnosis Dictionary. Sussex Publishers, LLC, 7 September 2006. Pedophilia is defined as the fantasy or act of sexual activity with prepubescent children.
  12. Burgess, Ann Wolbert и др. Sexual Assault of Children and Adolescents. Lexington Books, 1978. ISBN 0669018929. с. 9–10,24,40. the sexual misuse and abuse of children constitutes pedophilia
  13. а б pedophilia. // Encyclopædia Britannica.
  14. а б "pedophilia" (n.d.). // The American Heritage Stedman's Medical Dictionary. May 6, 2008. The act or fantasy on the part of an adult of engaging in sexual activity with a child or children.
  15. а б Ames MA, Houston DA. Legal, social, and biological definitions of pedophilia. // Arch Sex Behav 19 (4). August 1990. DOI:10.1007/BF01541928. с. 333–42.
  16. а б Lanning, Kenneth. Child Molesters: A Behavioral Analysis (Third Edition) (PDF). // National Center for Missing & Exploited Children, 2001. с. 25, 27, 29.
  17. "pedophile" (n.d.). // The American Heritage Dictionary of the English Language, Fourth Edition. May 6, 2008.
  18. S. Berlin, Frederick. Interview with Frederick S. Berlin, M.D., Ph.D.. // Office of Media Relations. Посетен на 2008-06-27.
  19. а б "Pedophilia (Causes)". // Psychology Today. Sussex Publishers, LLC, 7 September 2006.
  20. Бостанджиев, Тодор. Сексология. Сиела Софт енд Пъблишинг, 2004. ISBN 9546496561. с. 280.
  21. Goldman, Howard H.. Review of General Psychiatry. McGraw-Hill Professional Psychiatry, 2000. ISBN 0838584349. с. 374.
  22. Ryan C. W. Hall, MD and Richard C. W. Hall, MD, PA, Mayo Clinic Proceedings A Profile of Pedophilia'.' Retrieved September 29, 2009.
  23. BBC NEWS | UK | Magazine | Are there women paedophiles?
  24. McConaghy, N.. Paedophilia: A review of the evidence.. Australian, 1998. ISBN 9546496561. с. 280.McConaghy, N.. Paedophilia: A review of the evidence.. // Australian and New Zealand Journal of Psychiatry 32 (2). April 1998. DOI:10.3109/00048679809062736. с. 232-233.
  25. Fuller AK. Child molestation and pedophilia. An overview for the physician. // JAMA 261 (4). January 1989. DOI:10.1001/jama.261.4.602. с. 602–6.
  26. Liddell, H.G., and Scott, Robert (1959). Intermediate Greek-English Lexicon. ISBN 0-19-910206-6.
  27. Krafft-Ebing, R. von. (1886). Psychopathia sexualis: A medico-forensic study (1965 trans by H. E. Wedeck). New York: G. P. Putnam’s Sons. ISBN 1-55970-425-X.
  28. DIAGNOSTIC CRITERIA FOR PEDOPHILIA (PDF). // APA STATEMENT. American Psychiatric Association, June 17, 2003. Архив на оригинала от 2007-06-29.
  29. а б Pedophilia DSM at the Medem Online Medical Library
  30. [Psychiatric Association]. Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders DSM-IV TR (Text Revision). Arlington, VA, USA, American Psychiatric Publishing, Inc., 2000-06. ISBN 978-0890420249. DOI:10.1176/appi.books.9780890423349. с. 943.
  31. Seto MC, Cantor JM, Blanchard R. Child pornography offenses are a valid diagnostic indicator of pedophilia. // J Abnorm Psychol 115 (3). August 2006. DOI:10.1037/0021-843X.115.3.610. с. 610–5. The results suggest child pornography offending is a stronger diagnostic indicator of pedophilia than is sexually offending against child victims
  32. Laws, D. Richard и др. Sexual Deviance: Theory, Assessment, and Treatment. Guilford Press, 2008. ISBN 1593856059. с. 176.
  33. E L Rezmovic ; D Sloane ; D Alexander ; B Seltser ; T Jessor. Cycle of Sexual Abuse: Research Inconclusive About Whether Child Victims Become Adult Abusers (PDF). // US Government Accountability Office General Government Division United States. 1996. Посетен на 2009-11-20.
  34. Marshall, W. L. (1997). The relationship between self-esteem and deviant sexual arousal in nonfamilial child molesters. Behavior Modification, 21, 86–96.
  35. Marshall, W., L., Cripps, E., Anderson, D., & Cortoni, F. A. (1999). Self-esteem and coping strategies in child molesters. Journal of Interpersonal Violence, 14, 955–962.
  36. Emmers-Sommer, T. M., Allen, M., Bourhis, J., Sahlstein, E., Laskowski, K., Falato, W. L., et al. (2004). A meta-analysis of the relationship between social skills and sexual offenders. Communication Reports, 17, 1–10.
  37. а б в Cantor, J. M., Blanchard, R., Christensen, B. K., Dickey, R., Klassen, P. E., Beckstead, A. L., Blak, T., & Kuban, M. E. (2004). Intelligence, memory, and handedness in pedophilia. Neuropsychology, 18, 3–14.
  38. Cantor, J. M., Blanchard, R., Robichaud, L. K., & Christensen, B. K. (2005). Quantitative reanalysis of aggregate data on IQ in sexual offenders. Psychological Bulletin, 131, 555–568.
  39. Cantor, J. M., Klassen, P. E., Dickey, R., Christensen, B. K., Kuban, M. E., Blak, T., Williams, N. S., & Blanchard, R. (2005). Handedness in pedophilia and hebephilia. Archives of Sexual Behavior, 34, 447–459.
  40. Bogaert, A. F. (2001). Handedness, criminality, and sexual offending. Neuropsychologia, 39, 465–469.
  41. Cantor, J. M., Kuban, M. E., Blak, T., Klassen, P. E., Dickey, R., & Blanchard, R. (2006). Grade failure and special education placement in sexual offenders’ educational histories. Archives of Sexual Behavior, 35, 743–751.
  42. Cantor, J. M., Kuban, M. E., Blak, T., Klassen, P. E., Dickey, R., & Blanchard, R. (2007). Physical height in pedophilia and hebephilia. Sexual Abuse: A Journal of Research and Treatment, 19, 395–407.
  43. а б Blanchard, R., Christensen, B. K., Strong, S. M., Cantor, J. M., Kuban, M. E., Klassen, P., Dickey, R., & Blak, T. (2002). Retrospective self-reports of childhood accidents causing unconsciousness in phallometrically diagnosed pedophiles. Archives of Sexual Behavior, 31, 511–526.
  44. Blanchard, R., Kuban, M. E., Klassen, P., Dickey, R., Christensen, B. K., Cantor, J. M., & Blak, T. (2003). Self-reported injuries before and after age 13 in pedophilic and non-pedophilic men referred for clinical assessment. Archives of Sexual Behavior, 32, 573–581.
  45. а б Cantor, J. M., Kabani, N., Christensen, B. K., Zipursky, R. B., Barbaree, H. E., Dickey, R., Klassen, P. E., Mikulis, D. J., Kuban, M. E., Blak, T., Richards, B. A., Hanratty, M. K., & Blanchard, R. (2008). Cerebral white matter deficiencies in pedophilic men. Journal of Psychiatric Research, 42, 167–183.
  46. Schiffer, B., Peschel, T., Paul, T., Gizewski, E., Forsting, M., Leygraf, N., Schedlowski, M., Krueger, T. H. C. (2007). Structural brain abnormalities in the frontostriatal system and cerebellum in pedophilia. 'Journal of Psychiatric Research, 41, 753–762
  47. Schiltz, K., Witzel, J., Northoff, G., Zierhut, K., Gubka, U., Fellman, H., Kaufmann, J., Tempelmann, C., Wiebking, C., & Bogerts, B. (2007). Brain pathology in pedophilic offenders: Evidence of volume reduction in the right amygdala and related diencephalic structures. Archives of General Psychiatry, 64, 737–746.
  48. Gaffney GR, Lurie SF, Berlin FS. Is there familial transmission of pedophilia?. // J. Nerv. Ment. Dis. 172 (9). September 1984. с. 546–8.
  49. Walter et al. (2007). "Pedophilia Is Linked to Reduced Activation in Hypothalamus and Lateral Prefrontal Cortex During Visual Erotic Stimulation." Biological Psychiatry. 62.
  50. Schiffer B, Paul T, Gizewski E, et al.. Functional brain correlates of heterosexual paedophilia. // Neuroimage 41 (1). May 2008. DOI:10.1016/j.neuroimage.2008.02.008. с. 80–91.
  51. а б Blanchard, R., Cantor, J. M., & Robichaud, L. K. (2006). Biological factors in the development of sexual deviance and aggression in males. In H. E. Barbaree & W. L. Marshall (Eds.), The juvenile sex offender (2nd ed., pp. 77–104). New York: Guilford.
  52. Cohen LJ, McGeoch PG, Watras-Gans S, et al.. Personality impairment in male pedophiles. // J Clin Psychiatry 63 (10). October 2002. с. 912–9.
  53. Wilson, G. D., & Cox, D. N. (1983). Personality of paeodphile club members. Personality and Individual Differences, 4, 323-329.
  54. Lawson L.. Isolation, gratification, justification: offenders' explanations of child molesting. // Issues Ment Health Nurs (6-7): (24). 2003 September-November;. с. 695–705.
  55. Mihailides S, Devilly GJ, Ward T.. Implicit cognitive distortions and sexual offending. // Sex Abuse 16 ((4):). October 2004. DOI:10.1177/107906320401600406. с. 333–50.
  56. Okami, P. & Goldberg, A. (1992). "Personality Correlates of Pedophilia: Are They Reliable Indicators?", Journal of Sex Research, Vol. 29, No. 3, pp. 297–328. "Така например, поради неизвестния процент истински педофили, които може никога да не удовлетворят подтиците си или да бъдат заловени, криминологичните извадки, съставени от блудствали с непълнолетни, не са представителни за популацията на „педофилите“, а много от тях, очевидно, дори не принадлежат към нея."
  57. Seto MC. Pedophilia and sexual offenses against children. // Annu Rev Sex Res 15. 2004. с. 321–61.

Външни препратки[редактиране | edit source]